/Поглед.инфо/ Корнелийо, когато в България решим величината на данъчните ставки (всички) да станат като шведските, значи почти сме се преборили за социализъм. ПРИНЦИПЪТ Е ЯСЕН - КОЛКОТО РАБОТИШ - ДВА ПЪТИ ПО ТОЛКОВА ПЛАЩАШ НА ОБЩЕСТВОТО. Защото обществото, на свой ред, ти дава 30 пъти повече. Иначе няма как да регистрираш прогрес, бъдеще.

Светът се бори за социализъм. Като започнем от Ванкувър и стигнем до последния японски остров. Всички, цялото прогресивно човечество се бори за СОЦИАЛИЗЪМ. НА ПЪРВО МЯСТО СА ДЪРЖАВИТЕ, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ В ИДЕЯТА И СХЕМАТА НА КАПИТАЛИЗМА. Там хората, някак естествено, са стигнали до идеята за социализма и първи узряват революционно или просто логически до социалистическата идеология. Не просто Швеция, днес цяла Скандинавия е в подем и прогрес, защото местните живеят по формулата - "за равенство и помощ". (и затова те нямат нужда от богати меценати, които да им спасяват децата, когато заболеят от рак).

РАВЕНСТВО И ПОМОЩ! Какво се крие зад този лозунг?

Средният годишен приход на едно шведско семейство е между 70 - 90 хиляди евро.
Средната заплата на един възрастен човек е мужду 3 500 - 5 000 евро.
Тя е сигурна, защото са приели закони, които да защитават служителя или работника от посегателството на предприемача - капиталист. Не може да те уволнят бадева.

Средно статистическото семейство живее в апартамент, осигурен от държавата или във вила (собствен дом), който се изплаща чрез ипотека.

Всяко семейство от минимум 4- 5 члена има поне един собствен автомобил.

Държавата, със закон, (който не се променя на всеки пет месеца) ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЕЗПЕЧАВА всяко дете до 18 години за всякакво медицинско обслужване. Без изключение! Медицинската помощ за възрастните е, както казват самите шведи, "почти безплатна". Очевидно и там има някакви "потребителски такси".

И така - това е държавата с най-висок стандарт на живот, но откъде идва той?

Швеция е старната с най-високи ставки за всякакъв вид данъци в Европа. Някои казват и в света.

Шведите се отчитат към здравото и сигурно общестово, в което живеят, чрез ПРОГРЕСИВАНАТА ДАНЪЧНА СИСТЕМА. Тя е от 30 до 55% от това, което получаваш. Сумата се формира от два основни данъка - общински и национален, като тя зависи и от мястото, където живееш. 

Например, в Стокхолм - данъкът е 30-33 % масово. Ако годишната ти заплата е повече от 40 000 евро, към минималната ставка от 30% заплащаш още 5- 20% (прогресивно). При годишни доходи над 57 430 евро, данъчната ставка е 55%.......

Дали шведите са такива балъци, за каквито ги помислихте вече!?

Не, не са! Имало е случаи, когато са изплащани заплати на хора в пликове. Но тези хитреци (работници и работодатели) са се убедили, че подобно плащане под масата в последствие им излиза в пъти по-скъпо, щото си имат закони, през които не може да се престъпи).

Сега всички "мастити капитилисти" да се хванат здраво за палците, щото ще им кажа, че освен всички описани данъци, в тази държава (за която сънува половин Африка и две трети България) има и ДАНЪК РЪСТ НА КАПИТАЛА. Т.е., ако сте продали акции, скъпоценности и имущество на по-висока цена, от която сте го закупили - ви се начислява данък за разликата в цената от 30% в полза на държавата. Ако акциите на компанията ви също стават по-скъпи, толкова повече държавата печели. Всички печелят.

Има един данък, който преди 30 години го имахме, но вече сме го забравили. Данък "радио и телевизия". Цената му е 1% от дохода. Плащат всички, които имат поне един телевизор. И това не е случайно. По този начин шведите решават въпроса с "фалшивите новини", "излишните медии", "продажните журналайки" ..... Те просто не могат да съществуват извън този бюджет от 1%, който всеки работещ човек им отделя.

И накрая..... шведите си плащат данъците своевременно, защото знаят, че иначе ще им излезе всяка услуга в пъти по-скъпо. 

Да ви напомня тази система, която лично видях, до болка напомня на българския живот от "зрелия социализъм"?

Поне малко, не ви ли напомня?

И какво ви говори това?

Коментари:

Plamen Stoyanov А защо го пишеш на Курнелия това? Тя какво общо има?

Отговор:

  Albena Shavel Въпросът е - какво общо имам аз с нея, все още?