/Поглед.инфо/ След три десетилетия перестроечни злоупотреби с Конституцията от 1991 г., страната ни отново е пред избор, отново е на кръстопът. И след последните безплодни избори България отчаяно се нуждае от алтернатива на компрадорско-олигархичният модел, наложил се в крайна сметка у нас. Изборите дадоха единствено примери на всеобщо бягство от отговорност за страната. Нараства тревогата, че вотът на 11 юли няма да бъде крачка напред. „Перестройката“ завършва с позор и всеобщо презрение пред очите ни, но надеждна, стабилна и общоприемлива алтернатива няма. Нещо повече – рисковете от предателство на националните интереси в периода на политическото безвремие нарастват. Международните тенденции в региона и в света са по-тревожни от всякога през последните три десетилетия.

Номенклатурно-олигархичната „перестройка“ създаде българската олигархия и дълбока държава, нямащи нищо общо дори с модерния и цивилизован капитализъм. Едва-едва извоювалата авторитет пред обществото висока средна класа се гъне под натиска на откровено архаични модели, порядки и типажи. Ресурсът й да защитава и възпроизвежда държавните институции се изчерпва. Десните идеи (и все по-истеричния антикомунизъм) вкарват властовите елити в очевидна безпътица и срещат напълно обяснимо недоверие, гняв и съпротива от страна на избирателите.

Но има и лява алтернатива, и ние сме част от нейните бойци, която винаги е била с вас и се е борила – със стиснати зъби и сред всеобщи пошли издевателства - за националната кауза и българската държавност. 

Само Лявата Алтернатива може да устои на сриването на бездруго скромния стандарт на живот и на самата, постоянно рушаща се, нова българска средна класа. Макар и с леви убеждения, ние сме в съюз със здравите консервативни инстинкти, съхранили българщината през столетията. Нямаме (и никога не сме имали) колебания в борбата срещу безумните и антихуманни идеи за „пост човечество и индустрия“.  
Само Лявата алтернатива все още устоява на настъплението на глобалния либерализъм и на десницата срещу хората на труда. Но ние сме противници и на съблазните на „евро - лявото”, разбирано единствено като „усвояване на фондове“ (някои от които рушителни за националната държавност). През нас няма да мине и онова „ляво”, което е рекетьор за абсурдни малцинствени привилегии и скрит лобист на озъбени олигархични интереси.
Само Лявата Алтернатива се е противопоставяла решително през годините на съсипването на националния суверенитет – от външни (понякога – почти всесилни) врагове – и от наши вътрешни „обичайни и банални“ (до безочливост) предатели. Само тя отчаяно отстояваше националните граници, достойнство и суверенитет - с неподправено родолюбие в сърцата.
Днес нашата мисия е в това, да дадем надежда на всички, които жадуват и са готови да се борят за справедливост и за демократична и социална държава; за това, щото България да бъде наистина „чиста и свята република“, както ни завеща Апостолът на свободата.

Ние, долуподписаните, апелираме към огромната маса обезверени леви хора – с България в сърцата – бъдете с нас в тази наша битка! Доверете ни се – ние никога не сме ви предавали!
Ангажираме се да сформираме около тази наша инициатива устойчива предизборна коалиция на ляво мислещи родолюбци, с които да отстоим България  в предстоящите европейски и световни катаклизми.

НИЕ СМЕ ТЕЗИ , КОИТО НЯМА ДА СЕ УМОРИМ, УПЛАШИМ И ОТЧАЯМЕ – САМО И САМО:

1. ЗА ДА върнем на българските граждани усещането за общност – със своя история, с национални идеали, стремежи и цели;   
2. ЗА ДА напомним за достойнството на българите – като равни и равноправни на другите европейски граждани и достойнството на България – като равна и равноправна с другите нации;
3. ЗА ДА отстоим своя суверенитет във възродената за третото хилядолетия Европа на Отечествата и за да защитим правото си на свободна и горда хилядолетна нация – сами да избираме своите приятели – както и да изобличаваме своите врагове;
4. ЗА ДА съхраним своята автентична история, национални традиции, автентичен културен код на нацията и традиционното българско семейство - като се опрем (включително – атеистите сред нас) на православната религия и я свържем със социалните идеи и ценности;
5. ЗА ДА можем да изразяваме свободно възгледите си във всички български (и регистрирани в България) публични и частни медии – без ограниченията на  криворазбраната политическа коректност и на фалшивите новини;
6. ЗА ДА можем да критикуваме свободно управляващите, да не допускаме намесата им в личния си живот и данни по измислени „извънредни ситуации и заплахи за сигурността“; да получаваме всяка интересуваща ни информация за публичните дела – както и уважително административно обслужване;
7. ЗА ДА подкрепим българските граждани, които са запазили (и в инак дълбоко разделеното българско общество) своите демократични възгледи  - и искат демократично управление на държавата с активно гражданско участие чрез пряка демокрация, осъществявана чрез национални и местни референдуми;
8. ЗА ДА имаме равен шанс за справедливо правосъдие ,което да наказва кражбите, грабежите, корупцията и престъпленията над собствеността на  гражданите и за да сме сигурни най-сетне, че нарушаването на изконни права на личността, прогласени в Конвенцията за правата на човека и в Българската конституция, ще бъде третирано като престъпление и наказвано – с особена строгост, ако е извършвано от представители на властта.

НИЕ СМЕ ЗА :   
ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА, В КОЯТО СА ГАРАНТИРАНИ ПРАВАТА НА ЛИЧНОСТТА, ХУМАНИЗМЪТ В ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ДОСТОЙНСТВОТО НА ВСЕКИ; ЗА МОДЕРНА ТЕХНОЛОГИЧНА И СОЦИАЛИЗИРАНА ИКОНОМИКА; ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА СТАНДАРТА НА ЖИВОТ И НА СОЦИАЛНИТЕ СИСТЕМИ:

1. ЗА истинска индустриална модернизация, която да върне България сред развитите европейски държави и да спре „изтичането на мозъци“ и на национален доход от страната – за една икономика основаваща се на предприемачество, отговорност и почтена конкуренция, регулирана от държавата чрез закони, с които се осигурява стабилна, дълготрайна и предвидима конкурентна бизнес среда.
2. ЗА подкрепа на социално отговорния национален капитал, който разчита на квалификацията и уменията на своите мениджъри и работници – за да създава блага и работни места;
3. ЗА подкрепа и насърчаване на хората на труда, за да имат шанс да успяват с образование, с труд, с предприемчивост, с отговорност, с постоянство – и с увереност, че е достойно да живееш така;
4. ЗА завръщане на Държавата ни в отговорността за националния макроикономически комплекс, който осигурява заетостта и материалните баланси – в новите, но рискови, технологични сектори; в секторите, свързани с националната сигурност; в секторите, осигуряващи социалната политика, политиката в образованието, здравеопазването и социалните грижи;
5. ЗА решителна реформа на данъчната политика с цел стимулиране на местния малък и среден бизнес, ориентиран главно към вътрешния пазар и към предлагането на масови стоки и услуги;
6. ЗА решителна защита на българската енергетика и тежка индустрия, българския международен транспорт и инфраструктура, българското крупно земеделие и международен туризъм – от натиска на откровените „зелени талибани” от Запад, които открито и лобистки задвижват нова вълна на деиндустриализация в полза на международните ни конкуренти;
7. ЗА насърчаване на комасацията на земята и на окрупняването на земеделските стопанства – с всичките достъпни съвременни средства – включително данъчните; за подкрепя на родното производство на месо ,плодове и зеленчуци; за защита на българските гори ;
8. ЗА спасение на изнемогващата (от започналия глобален спад и цивилизациона и демографска криза) нова средна класа и за изглаждане на отношенията й с хората на труда с пенсионерите;
9. ЗА безкомпромисно налагане на солидарността и справедливостта в политиката на доходите – от труд и предприемачество, от пенсия за прослужено време и възраст – и особено към тези, които се нуждаят от подкрепата на обществото и държавата.
10. ЗА ограничаване и постепенно преобръщане на процесите на деградация в духовността, културата и нравите – и преди всичко в образованието, медиите и масовата култура.

НИЕ СМЕ ПРОТИВ:
ВЕЧЕ ЗАПОЧНАЛОТО ГЛОБАЛНО НАСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ СТАНДАРТА НА ЖИВОТ И СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЛИЧНОСТТА; ПРОТИВ ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО ИЗОСТРЯНЕ НА НЕРАВЕНСТВАТА МЕЖДУ „ЗЛАТНИЯ МИЛИАРД“ – И „ОСТАНАЛИЯ СВЯТ“:

1. ПРОТИВ едностранчивата данъчна политика, базирана почти изцяло накосвените данъци, против по-нататъшното протежиране на богатите слоеве от справедливо плащане на по-високи данъци при „стръмна скала“; против откровения саботаж на властите срещу семейно подоходно облагане;
2. ПРОТИВ късогледата и хаотична политика на увеличаване на публичния дълг, против лишената от елементарни критерии и стратегическа прозорливост всеядност в „усвояването на фондовете“; 
3. ПРОТИВ наглата клептокрация от евро-рентиерски (и – едновременно – от съвсем ориенталски) тип, създала паралелна икономика, която се хранисамо от субсидии и държавни и еврогрантове;
4. ПРОТИВ нагласените поръчки и договорите за избрани фирми; против вечния нашенски „Раздавач на порции“ – в окопалите се в местната власт семейни и етно-мафиотски структури;
4. ПРОТИВ усложнената и непрозрачна(с откровено корупционни и лобистки намерения)система за обществените поръчки и концесии; против постоянните опити за изваждане на „своите“ фирми на властимащите извън съдебния, обществения и държавен контрол;
5. ПРОТИВ властовото протежиране на концесионерите и естествените монополисти – и против наглото прехвърляне на несвойствените им разходи и свръхпечалби върху крайния клиент;
6. ПРОТИВ задълбочаването на неравенството при очаквания спад в стандарта на живот, против лицемерното и цинично изоставяне и обричане на безпомощните – но и против наглото висене на чужд гръб (на здрави и прави социални слоеве);
7. ПРОТИВ продължаващата демагогия на властниците с почти проваления вече „втори стълб на пенсионното осигуряване“, против експериментите с “швейцарското правило“; против практиката държавните служители и институции да не начисляват и да не плащат дължимите си осигуровки;
8. ПРОТИВ свеждането на всичко в системата на общественото здравеопазване единствено и само до пари – против продължаващия здравен рекет, превърнал българина в най-доплащащия от джоба си пациент в Европа; против замазването (от страна на имитационния „самоконтрол“ на лекарската гилдия) на лекарските грешки и престъпления срещу пациента;
9. ПРОТИВ по-нататъшната деградация на образователната система – със сурогати като „дуално обучение“, „свръхранна специализация“, „дистанционно образование“ – и с късно-соросоидното откъсване на образованието от възпитанието; против едностранното формиране на „граждани на света“ (които са всичко друго, но не и родолюбиви и обичащи своята родина патриоти);против отпадането на цели слоеве и етноси, които дори не научават български език; 
10. ПРОТИВ самоцелното плодене на държавни „вузове за професори“ (особено – „дистанционни форми“ и „филиали“), против упоритото бавене на отдавна презрялото окрупняване на държавните ВУЗ – в до една дузина наистина качествени и привлекателни български университети.

НИЕ НЯМА ДА СЕ ПОКОЛЕБАЕМ ДА СЕ БОРИМ – (С ВСИЧКИ ДОСТЪПНИ НИ ЗАКОННИ СРЕДСТВА):

1. СРЕЩУ олигархията, която се е окопала  в господстващите кръгове и държи контрола върху институциите; срещу  продължаващата престъпна и нагла злоупотреба на олигархичните власти (на всички нива) с „джобните“ им прокурори, съдии, следователи – и техните собствени местни мафийки; срещу превръщането на Прокуратурата и специализирания съд в орган за репресия и „страхуване“ на гражданите; срещу граничещата с национална измяна на магистратите „активни мероприятия“ и „оперативни комбинации“ (между хибридно-воюващи помежду си Велики Сили);
 2. СРЕЩУ налагането, окопаването и плоденето на все по-нагла паразитна чиновническа прослойка - изпълнител на корупционни схеми ,с които изсмуква държавните ресурси, събирани от нашите данъци, която арогантно репресира и тормози гражданите и фирмите, вместо да ги обслужва и накрая под „политически и съдебен чадър“ дори не носи отговорност за своите безобразия и за вредите, които нанася на гражданите и на обществото.
3. СРЕЩУ продължаващата десетилетна дискредитация на отговорните, прями и умеещи да носят отговорност за думите и делата си политици, държавници, общественици, професионални авторитети; срещу станалото вече нетърпимо падение на политическата култура и нрави на „новите партийни елити“ и налагащия се диктаторски и демагогски стил на обществен и политически дебат; срещу  налагането на фалшиви, развращаващи и чужди на националния ни характер „авторитети“ и „модели за подражание“; срещу всеобщото цинично убеждение, че „всичко е пари, покровителства и връзки“;
4. СРЕЩУ очевидната тенденция у медиите (даже – у „обществените“) да изпълняват своеобразни „мокри медийни поръчки“; срещу протежирането им (от страна на властите) - пред засегнатите от тях граждани; срещу налагането на уличния език, безотговорните импровизации, дебелашките шутовщини, истеричния дискурс, плъзгането по повърхността в медиите;
5. СРЕЩУ ожесточилата се напоследък война на „Дълбокото Еврочиновничество“ (главно – това на Берлин и Париж) срещу великия принцип на евроинтеграцията „Европа на отечествата“; срещу рушителната за националния суверенитет „регионализация“; срещу опита за диктат с неразписани и негласувани „евро-граждански“ права и свободи, ценности и морал; срещу налагания от САЩ анти-европеизъм; срещу ремилитаризацията на Черноморския Басейн; срещу подпалвачеството на цветни революции, етнорелигиозни конфликти и хибридни войни на Стария Континент;  
6. СРЕЩУ идейната и цивилизационна деградация, заливаща ни от Запад под лозунгите на „пост-човечеството“ и „пост-истината“, „пост-икономиката“ и „пост-културата“; срещу пагубните ( за Човека и Човечеството) джендърни експерименти и радикализъм; срещу провокираните миграционни вълни; срещу мултикултурализма, политическата коректност и фейк новинарството, срещу глобалисткия либерализъм, прокарващ отчуждение, загуба на хуманност и човешка идентичност и налагащ безконтролна власт на мултинационалните корпорации над човека.  
7. СРЕЩУ надигащия глава етнически сепаратизъм – от изток, запад, север и юг, както и срещу опитите за дестабилизиране на малкото останали здрави институционални стълбове в страната – и най-вече – Президента на Републиката.
8. СРЕЩУ провокациите спрямо наши съседи, към които външни сили ни тласкат против нашите интереси; срещу посегателствата на Скопие срещу българския език, средновековна и нова история, материални и духовни паметници, наши национални герои; срещу оскърбителното покровителство от страна на Турция спрямо български райони, български граждани и български партии; 
9. СРЕЩУ  преднамереното ни въвличане в конфликт с традиционните ни приятели – руси, сърби, гърци и румънци; срещу  налаганата ни от Запада (под маската на „колективната сигурност в Европа“) на „военно-идеологическа русофобия“;  
10. СРЕЩУ издигането на нови идеологически и геополитически преградни стени, които да ни отделят от приятелски народи, с които ни свързват писменост, култура и история.

ЩЕ СЕ БОРИМ
СРЕЩУ всяко накърняване на Конституционния ни суверенитет, териториалната ни цялост и световно признатите ни граници – които ще браним ДОКРАЙ срещу всеки чужд враг и/или негов вътрешен наемник – независимо от силата и властта им. 

Инициатор: ИВАН АТАНАСОВ -
Последен ръководител на младежката организация на БКП и БСП, депутат и член на ръководството на БСП през 1994-1998 г, делегат на няколко конгреса на БСП, стопански ръководител, комсомолски и партиен деец в Асеновград. Бивш ръководител на Пътната Агенция, на Проекта АЕЦ Белене и директор на циментовите заводи на "Италчименти Груп" в Девня и в Димитровград, създател и първи председател на Българската Асоциация на циментовата индустрия. В момента - ръководител на фирми луксозния международен туризъм и спорт.
 
2. Антон Величков – бивш секретар на ЦК на ДКМС, бизнесмен и земеделски производител
3. Атанас Василев – бивш кмет на Хасково, ръководител на БСП в Хасково и няколко мандата член на ВС на БСП.
4. Аргир Бояджиев – бивш директор на Пристанище Бургас, дългогодишен служител на ОДВР Бургас.
5. Божидар Хаджиев – дългогодишен професор по маркетинг в УАСГ – Пловдив, заемал академични ръководни длъжности на всички нива в Университета. 
6. Вера Кацаркова – Професор по икономика в БАН - всепризнат академичен продължител на международно известната школа по Стопанска История на Любен Беров. В момента - пенсионер.
7.  Владимир Попов – дългогодишен университетски, научен и академичен деец, бивш областен управител на Велико Търново, офицер на академичен орден на Франция.
8. Дончо Конакчиев – бивш вицепремиер и народен представител в няколко парламента, бивш директор в „Генплан“. Водещ експерт по въпросите на регионалното развитие. Професор по урбанистика.
9. Жан Виденов – депутат в VII Велико Народно Събрание. Бивш премиер и ръководител на БСП, няколко мандата депутат и член на ръководството на БСП. Последен ръководител на ДКМС в Пловдив, а преди това - външнотърговски експерт в Корпорация "Биотехника" и в българо-съветското смесено предпирятие "Автоелектроника". В момента - проектен мениджър. Единствено в страната хабилитирано лице едновременно по управление на проекти и по управление на риска и автор на речници на термините в тези две сфери.
10. Емил Милков - бизнесмен
11. Иво Генов – бивш младежки деец, бивш директор на НАП Варна, в момента управител на голям търговски комплекс
1 2 .  Камен Величков – изтъкнат специалист-международник, работил на отговорни дипломатически постове по цял свят, университетски преподавател, служител в международни организации, понастоящем – в „Международния научно-технически център“ - с глобален обхват (Азия, Африка, Америка) – с център за координация в Казахстан.
13. Д-р Илиян Илиев – бивш народен представител от 40-то ОНС.
14. Кольо Колев – бивш организационен и партиен деятел на общинско ниво и ръководител на големи търговски начинания с Катар и страните от Залива. В момента – официален търговски представител на Башкирия за България.
15. Младен Младенов – собственик и управител на големи частни фирми и бивш генерален директор на големи експортно-ориентирани предприятия в Пловдив. Бивш организационен и стопански ръководител в Пловдив. От 1989 до 1997 г. – първи заместник-председател на КНСБ.
16. Мони Пенев – бизнесмен
17. Любомир Стоичков – бивш председател  на Контролната комисия на БДМ, в момента бизнесмен.
18. Мария Капитанова - професор по математика и по механика, бивш член на университетските ръководства на БКП и БСП в Пловдивския университет. Готвила десетки поколения математически и педагогически кадри, много от които - за ръководни постове. В момента - пенсионер.
19. Мими Виткова – бивш депутат във Великото Народно Събрание, бивш член на ВПС на БСП и министър на здравеопазването, ръководител на здравноосигурителен фонд „Доверие“
20. Николай Петров – бивш член на ръководствата на БСП и БСМ във Велико Търново. В момента - адвокат.
21. Огнян Сурдулов – доктор по изкуствознание, кинорежисьор, специализиран по военно-патриотични кинохроники и сюжети.
22. Павел Иванов - съучредител (1989 г.) и ръководител на Комунистическия Младежки Клуб "Че Гевара" към БКП, създател и несменяем ръководител на Движението "Безсмъртният Полк" в България (българи-участници във финалната фаза на войната). В момента - художник-приложник.
23. Павел Маринов – бивш председател на БСП Бургас, общински съветник от БСП, бивш Областен управител Бургас.
24. Петя Паликрушева – съучредител и настоящ ръководител на Движение "Че Гевара". В момента – журналист в българската редакция на Международен информационен портал "НюзФронт".
25. Петър Ганчев – бивш служител във ВГУ ДС, бивш директор на държавната Пощенска Банка Клон Пловдив. Специалист по международни икономически отношения и по международни финансови пазари. Създател на едната от двете стокови борси в България. В момента - служител в Стокова Борса Пловдив.
26. Пламен Младенов – доскорошен дългогодишен областен лидер на БСП Монтана, бизнесмен,
27. Румен Биков – бивш Министър на индустрията в правителството на професор Любен Беров и бивш научен работник в Института по Цветна Металургия. В момента - ръководител на частни фирми в зеленчуковото производство за износ и в експорта на черни метали.
28. Соня Величкова – социолог с огромен практически опит (още от времето на НЦИОМ).
29. Славчо Славов – арабист и експерт международна търговия в Източното Средиземноморие, Прикаспия, Персийския залив и Централна Азия. Дългогодишен търговски директор в Булгар Табак Холдинг (преди - и след приватизацията). В момента - бизнес консултант.
30 . Станислав Станилов – дългогодишен директор на Археологическия Институт (с музей) при БАН, народен представител в няколко парламента, крепител на патриотизма и на борбата срещу всяко посегателство на българския суверенитет сред академичните среди на
31. Таско Ерменков – бивш работник във ВТО „Трансимпекс" и секретар в генералното консулство на България в  Западен Берлин, ръководител на големи държавни проекти със Световната банка и на новата Агенция по енергийна ефективност. Многократно избиран за депутат – изтъкнат експерт по енергийна дипломация и сигурност.
32. Христо Христов – депутат от Великото Народно Събрание и няколко парламента, бивш председател на на Комитета по спорта и на Туристическата Агенция, дългогодишен общински администратор и главен секретар в Пловдивска Голяма Община.

* Поглед.инфо е лява платформа и дава възможност на различни леви обединения да представят своите възгледи, без това да означава, че редакцията се идентифицира с някои от тях.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели