Вече пета година Сдружение "Културни проекти" и агенция БУЛФОТО провеждат експедицията "Преоткрий България". С високопроходим автомобил екипът обикаля малко известни или труднодостъпни, но атрактивни културно-исторически паметници.
За успеха на проекта помагат "София Ауто", "Ауто груп 5", "Шевролет" и HDI -"Застраховане", а научни консултанти са проф. Христо Матанов от СУ "Св. Климент Охридски, проф. Валерия Фол и други видни наши историци и археолози. Основен печатен медиен партньор на експедицията е вестник "Стандарт". Затова нашите читатели ще имат шанса първи да се докосват до неизвестните или просто забравени съкровища на родината.
Екипът на експедиция "Преоткрий България" отново се убеди, че стане ли дума за история, в страната ни непрекъснато нещо се открива и преоткрива. Кораби в сърцето на Тракия, акостиращи в гръцки град? Звучи невероятно, но е факт. И на нас не ни се вярваше, особено на фона на януарския сняг и почти пресъхналата от сушата Марица. Преди 2500 г. това обаче не е бил така, обяснява директорът на историческия музей в Септември Валентина Танева. Марица е била достатъчно дълбока, за стигнат до нея корабите на гръцките колонисти от остров Тасос. И да основат свой емпорион - търговски център, снабдявал с вносни стоки цяла Тракия. И, разбира се, изнасящ местната продукция. Обектът е открит през 1988 г. от покойния Мечислав Домарадски - поляк, останал завинаги свързан с българската археология. А името - емпорион Пистирос - става известно благодарение на надпис на старогръцки език, разчетен от проф. Велизар Велков и д-р Лидия Домарадска.
А градът наистина е внушителен със своите размери и начин на градеж. Вече са проследени 120 м от източната линия на крепостните съоръжения. Като част от тях вече са разкрити и консервирани. Те са изградени от два вида гранитни блокове: едните са правоъгълни, с добре обработена повърхност и средни размери, и другите - мегалитни, достигащи до 1,40 х 1,80 м, с много по-големи размери. Крепостната стена е с дебелина 2,10 м и стъпва върху ред-основа от не така грижливо изсечени камъни. Двете лица на стената са оформени по различен начин, а пълнежът между тях е от необработени камъни.
Кули и бастиони, улици с каменна настилка сгради с каменни основи - всичко е по подобие на гръцкото градоустройство", разказва докторантката по археология Вяра, която не се уплаши от студа и пое ролята на наш водач сред заснежените стени на Пистирос.
"Особено респектираща е канализационната система на града. Каменните канали са бил покрити с керамични плочи, които, според случая, е можело да бъдат махани, ако например от дъждовете водата прелее", обяснява Вяра.
Археологическите находки показват, че градът е бил със смесено население - така, както много траки са живеели в гръцките градове по Черно море. За това свидетелстват находките от керамика, върху които са изписани имената на тракийци. Върху един питос например е врязана двойна брадва, която е знакът на тракийската царска династия на Аматок. Открита е и каменна плоча с надпис на старогръцки, която споменава, че Котис I в договора е дал разрешение траки и елини да правят семейства и да живеят на равни начала, според неговия закон. Потвърждение за това съжителство е отлично запазената като архитектура (за съжаление не и като живопис) гробница на тракийски владетел, разположена в Орешковската могила - само на километър от емпориона. Пистирос е основан през втората половина на V в пр.Хр. по време на първите царе на Одриската държава - Терес и Ситалк, и достигнал своя разцвет през IV век пр.н.е. Тракия със своите богати рудни залежи бързо успяла да привлече интереса на населението от басейна на Егейско море. Емпорион Пистирос, създаден под покровителството на тракийските царе, се явявал ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. В Тракия, освен износ на метали, се организирали и ювелирни производствени ателиета. Откритите в Пистирос поти, духала, щампи, матрици, калъпи и др. са свидетелство за развитието тази дейност тук.
Особено интересни са последните археологически находки - складови помещения, в които бяха открити 28 глинени печата каквито са ползвани за скрепяване на договори. Дали документите са загинали при опожаряването на емпориона от келтите в началото на III в. пр. Хр. не е ясно. Но не това е причина за гибелта на Пистирос - малко ли древни градове на Балканите са възкръсвали след варварски нашествия и погроми. Пистирос обаче е възникнал като пристанище. Така че едно от предположенията на археолозите е, че става въпрос за катастрофално наводнение, което не само е разрушило града, но и е променило коритото на Марица, отдалечавайки я от града. Или пък за земетресение, след което дебитът на захранващите реката притоци намалял и тя престанала да бъде плавателна. Това не сложило край на селището, но то вече загубило своето значение като търговски център. Новите му жители били занаятчии - майстори на метала, за което свидетелстват находките от различни украшения от желязо, бронз и сребро.
Днес Пистирос има шансовете за нов живот, надяват се хората от региона. Не само защото към обекта има огромен научен интерес. Тук вече от години работи международен екип от учени от Англия, Полша, Чехия, Франция и Гърция. Обектът е напълно достъпен и след съответната реставрация и адаптация заедно с базиликата и крепостта "Левка" в съседната община Белово може да стане част от поредния културно-исторически маршрут. Както се казва, на ход са общинарите от двата съседни града и областната администрация в Пазарджик.
