След 1944 година това обаче не се случи, защото младата държава се нуждаеше от образовани, културни хора, от специалисти във всички области. И затова и образованието и културата ни бяха н завидна висота. Но промяната от 1989 година ни поведе надолу. И резултатите са вече налице. Упадък във всички възможни области – от икономиката, през здравеопазването до културата и образованието. Наскоро бях шокиран от една ужасяваща новина: нашите ученици били на 46-тото място по грамотност в света, тоест до страни от Третия свят като Тринидад и Тобаго, Уругвай и Мексико. Момчетата ни имали цели 52 процента грамотност, тоест само две на сто над полуграмотните. Стряскащо, нали?! И така: оказва се, че всеки пети български гражданин е неграмотен – 65 на сто от циганите, 25 на сто от турците и 9 на сто от българите! Недостатъчно грамотни били дори кандидат- студентите за Софийския университет.
Ето какво писа социологът доц. Михаил Мирчев по този болен проблем: „Разрастващата се неграмотност сред младите поколения е изключително важен компонент в общата ни демографска криза. Точно по тази линия ние упорито вървим към национална катастрофа. В смисъл, че възрастните поколения, когато бъдат заместени от сегашните млади поколения, не просто ще има много по-малко хора в продуктивна възраст, но и тяхната производителна и общо гражданска способност ще бъде по-ниска - поради големия, постоянно нарастващ контингент неграмотни, което значи и асоциални. Това е качествено измерение на демографската криза, което има и ще има далеч по-свирепи последици от простото намаляване на количеството на заместващите млади поколения...”
Като най- неграмотни са нашите съграждани от петнадесет до деветнадесетгодишнна възраст!
И си мисля, дали сме в 21-вия век или се връщаме към Средните векове, към безпросветното турско робство? Но дори и през 19 век за българското образование са се полагали по- големи грижи. Да не говорим за бурния му подем след Освобождението, за периода между двете световни войни и „презрения соц- период”. Та тогава ние се гордеехме като една от най- образованите, най- цивилизованите и културни страни в Европа и в света! Нашето средно образование беше образцово, модел за редица културни западни страни. Успехи имахме и във висшето. Нямаше населено място без училище и читалище. Просветата и културата бяха приоритет за държавата. А сега?
Преди време погледнах дипломите на моята покойна майка, завършила русенската девическа гимназия „Баба Тонка” през 1933 и на моя вуйчо, дипломирал се също в Русе, в мъжката гимназия „Княз Борис Първи” през 1938. Останал силно впечатлен от броя и характера на изучаваните дисциплини. В мъжката гимназия са се изучавали дори гръцки и латински. / Сега държавата е решила да съсипе Националната гимназия за древни езици!/ Разгледах и някои запазени учебници, тетрадки и бележници. Какво високо научно ниво?! Колко много предмети! Колко сериозни теми и задачи! При това с много класни и контролни работи и изпити, с много оценки, високи изисквания. И оценка за поведението на ученика, което днес глупаво премахнахме. Та дори изпитът по немски език е завършвал с превод от романа Теодор Щорм „Именското езеро” – ниво за студент по немска филология в СУ! А сега? Сега положението е направо срамно, плачевно. Видях ученичка от Спортното училище в Русе / и защо ли са тези безсмислени скъпоструващи училища, произвеждащи малко шампиони и повече мутри?!/, която не можеше да напише правилно трите си имена в една молба. Или ученик от Електротехникума, който не беше чувал/ или по- точно запомнил имената на Гогол и Пушкин/, а друг, който заяви, че Петко и Пенчо Славейкови били братя, а Райна Кабаиванска ушила...знамето на Хвърковатата чета...на Левски!
А нашите раздути университети са готови да приемат всеки полуграмотен кандидат- студент само, за да си запазят щата и субсидията. Делегираните бюджети / тази невиждана в света глупост!/ и автономността / довела до свръхпроизводството на доценти професори! Някои от тях нагли плагиати, като, например, ректорът от Свищов!/ се оказаха разрушителни не само за театрите, оркестрите и оперите у нас / съсипани от некултурните ни управници от ГЕРБ!/, но и за образованието. Но както каза на една среща с избиратели премиерът: „Аз съм прост и вие сте прости...”
И докъде ще стигнем в скоро време, един Господ знае!
Б.а. Забравих да добавя: бележникът на голямата ми сестра, завършила също гимназия „Баба Тонка” в Русе, но през 1954 – беше с отделен лист за всеки учебен ден от годината, с пълно описание на всеки час, всеки урок и упражнение, зададена домашна работа, със забележка, ако има такава и накрая подпис на учителя и подпис на родителя. А сега: виждали ли сте ученически бележник? Наскоро чух, че родители дали под съд учителка, затова, че написала двойка на сина им! И учениците имат права, а учителите нямат. Наистина, докъде стигнахме?!
