В същия американски университет са били изследвани и дългосрочните ефекти на музиката върху мозъка - на 3-4-годишни деца. В продължение на половина година са им били давани уроци по пиано. В края на обучението тези деца са издържали успешно тест с различни въпроси за пространство и време и се представили с 50% по-добре, отколкото техни връстници, които не са били обучавани музикално и са слушали класика. Според учените, водили експеримента този резултат се дължал на по-голямата пластичност на младия мозък и продължителността на излагането му на музиката.
Този нов експеримент доказва, при това доста категорично – за кой ли път? – че МУЗИКАТА ЛЕКУВА, ЧЕ ВЛИЯЕ ПОЛОЖИТЕЛНО ВЪРХУ МОЗЪКА, ИНТЕЛЕКТА, ПСИХИЧЕСКО НИ СЪСТОЯНИЕ. Не случайно във Виена от доста години има институт по мелотерапия, лечение чрез слушане на подбрана художествена или както я наричаме у нас, „класическа музика”. Всъщност, редица специалисти твърдят, че детето трябва да слуша такава музика още докато е в корема на майка си. Ефектът й върху неговото умствено, психическо, интелектуално развитие е наистина поразителен. И обратното от „ритмите от джунглата” неизменно се затъпява /убиват мозъчните клетки!/ и поразяват слуха, като постепенно се оглушава. Но редица общини в България започнаха да се надпреварват в организирането на разни „фестове” за рок, поп, джаз, чалга и по този начин, вместо да възпитава младите, започнаха да ги опростачват. И на тези „фестове” те започнаха да се държат дивашки като на футболните мачове. А може би това е целта на днешната власт? Груби, примитивни млади хора. И без това образованието системно и целенасочено се смъква надолу. Но нали на властта съвсем не й трябват образовани млади хора.
Но думата ми тук е за МУЗИКАТА И ДЕЦАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ.
За съжаление, звуковата и музикалната среда в родината на Орфей и Борис Христов е страшно замърсена от чалгата, поп-а, рап-а, рока и джаза. Тези ниски жанрове нагло са изместили не само Моцарт, Бетовен, Верди и Чайковски, но дори и по- леките - Йохан Щраус и Вивалди.
В детската градина до блока, където живея, в музикалния и европейски Русе, учителките редовно пускат на най- малките тези „звуци от джунглата”, вместо Моцарт и Вивалди. И така е навсякъде в все по чалгизираната България. Нито учителите от всички степени, нито електронните медии/ дори БНР, което съвсем намали дяла на художествената музика, дори в уж, културната си програма „Христо Ботев”/, нито СЕМ, който допусна да се появят такива уродливи явления като радиата за чалга / най- агресивното сред тях е „Веселина”/, нито чалга- телевизиите, начело с Нова – просто не мислят за вредата, която нанасят особено върху развитието на децата, подрастващите и младите. Да, ще подчертая дебело: вината на тези медии е непростима, огромна, с тежки последици. Мнозинството млади българи е вече с ниска музикална култура, загрубя, опростачи се, слуша силно тази вредна за слуха и за мозъка „музика”. Особено когато се приема със слушалки или с високи децибели. Стана дума за децибелите. На диващината по дискотеките не само по курортите, но и в цялата страна трябва да се сложи край. Срамно е, че се славим като страна на певци и музиканти от световна класа, а децата ни растат и живеят в тази опростачена среда.
Друг проблем са намалените часове по пеене и музика, не добре съставените учебници / в един от тях видях снимка на Ицо Стоичков, а в друг за Моцарт имаше два реда: „немски”/не австрийски, какъвто е!/ композитор писал симфонии” – само това?!/, изоставянето на една стара наша плодотворна традиции – ученическите хорове и оркестри...Да, държавата и медиите имат огромна вина!
Тук бих искал да спомена за това, което се прави по тази тема в далечна Венецуела. Там държавата води една много разумна политика – поддържа създаването и развитите на детските и младежките ученически хорове и симфонични оркестри. По програмата на известния композитор, диригент и педагог маестро Хосе Антонио Абреу, минават абсолютно всички учащи от тази страна, чиято музикална култура е далеч по- млада и неразвита от нашата. Там правителството счита, че тези деца и подрастващи вместо да останат на улицата с риск някои от тях да станат и престъпници!, да слушат грозните ритми от ниските жанрове, да се развият като възпитани и културни хора, трябва да бъдат включени задължително в това музикално обучение, макар че малко от тях после ще станат професионални музиканти. Но едно от тези деца, минало през тази мащабно замислена и държавно подкрепена образователна програма, е световно признатият днес диригент Густаво Дудамел / роден през 1981 година/, стигнал до Ла Скала, Метрополитън, Виена и Берлин. Опит, от който трябва да се поучим и ние, но първо просветното министерство трябва да увеличи часовете по музика / да оправи учебниците по музика / и да препоръча на училищата да възстановят своите хорове и оркестри. Преди години в доста български гимназии имаше дори ученически симфонични оркестри, а сега дори учителите по музика просто не водят децата на образователните концерти. Да не говорим за опера или симфоничен концерт, както беше преди. А нашите оперни театри и оркестри, доколкото останаха след разрушителната „културна” реформа с „делегираните бюджети”/ този абсурд!/, имат специални добри програми за децата от всички възрасти. Но просветното министерство е все още далече от темата за музикалното образование, то се чуди кой още автори кое произведение да изхвърли от учебниците и да съкрати цели периоди от историята на България. И накрая, докъде ще стигнем, ние, хората от родината на Орфей и Борис Христов? Може би до джунглата...
