Но, установяването на стандартите по отношение на това каква информация да се дава на учениците е процес дълъг и понякога лъкатушещ между основните човешки потребности и конюнктурата на момента. Политическа и икономическа. В някои сфери от живота тези колебания не се усещат така силно, но в областта на образованието те са понякога стряскащи с постоянно променящите се изисквания към учители и ученици. И в началното образование, и в средното образование, и в университетското образование. Но, в случая ми се иска да обърнем внимание на основното или училищното образование. Използвам „основно“ като понятие, но то всъщност се разделя на три части- начално, средно и гимназия. В различните години и в различните европейски държави това деление е било различно. Но, то винаги има за задача един и същ процес- детето влиза в училище за да получи информация, необходима му за живота. Отначало научава основни неща като роден език и математика. А по-късно към тези знания се прибавят и точните науки, и хуманитарните науки. И така- до момента, в който това дете реши дали да започне работа или да продължи да се учи в университета. На това място интересите на тези различни групи се разделят и това по-късно бележи и някакъв тип разделение в обществото. Но, днес това не е така съществено както е било преди сто или петдесет години.
До тук нищо ново – както казахме тези стъпки, различни в различните десетилетия на деветнайсети и двайсети век, когато се оформят съвременните образователни системи, са почти еднакви за различните европейски държави. Но, идва един момент в който този млад човек, който е завършил някаква степен на образование влиза в обществото със своите познания и трудови навици и започва да търси мястото си в това общество. Тук вече са необходими не само информация и знание по отделните науки, но и основни познания за човешкото общество. Всъщност, доброто образование си проличава точно в това- информацията, която се заучава в първите години на образованието сама по себе си не е достатъчна, за да формира необходимото знание. Житейското знание изисква както информация, така и умение за живот в обществото.
Всъщност, най-важните качества, които днес се изискват от всеки млад човек са не само дипломата от образованието и някаква придобита информация, която вече може да се получи за броени минути от интернет. Най-важните качества се систематизират в характера. Не случайно в много големи фирми освен от дипломата се интересуват от определени качества, онагледяващи характера. Защото човек се обучава цял живот, но характерът се формира още от началото на образованието – от първи клас.
Ето това е фактът, който според мен най-много тежи на нашите ученици които през последните години кой знае защо са непрекъснато заклеймявани като функционално неграмотни. С други думи, носещи определена информация но не умеещи да я използват. По този повод някои преподаватели започнаха да говорят за интердисциплинарно обучение- с други думи, учителят влиза в клас и разказва не само урока по история или география, а се опитва да свърже отделните предмети в една тема като разхожда любознателните ученици и през историята, и през географията, и през литературата като през цялото време се стреми да придаде на тези знания практически характер. Звучи чудесно, но да си помислим колко учители от тези петдесет хиляди работещи в училищата могат да се справят с подобно предизвикателство, което е на границата на знанията и уменията на много добре подготвени професори в университета.
Аз мисля, че изходът към намирането на най-доброто образование трябва да се търси в по-различна посока. Разбира се, не подценявам новите и амбициозни планове които някои учители биха могли да ползват в своята работа. Но когато говорим за всеобщото образование трябва да въведем в началното училище нещо, което сякаш не блести и не звучи като откривателство. Но има силата , като лостът на Галилей, да преобърне житейските умения на нашите ученици. Става дума за трите основни познания, които нашите деца трябва да получават още в първите класове на началното училище. Това са знания за обществото, познания за културните процеси и спортни умения. Само ще допълня като информация, че в Сингапур една държава която се издигна само и единствено благодарение на изключителното отношение към образованието, децата не могат да завършат гимназия ако нямат в дипломата си следните три предмета:
-
Изкуство
-
Спорт
-
Помощ за обществото.
Тези предмети се изучават през цялото обучение и нямат оценки. Не става дума, че децата трябва обезателно да станат спортни шампиони, да бъдат блестящи артисти или социални работници. Но те се учат да практикуват някакъв спорт сериозно и задълбочено с цел да могат след това да го практикуват цял живот. Опитват се да се приобщават към изкуството като свирят, пеят, рисуват или играят в любителски спектакли. И обезателно отделят организирано време за да помагат- в домове за стари хора, в болници, в детски домове. Така те израстват пълноценно ангажирани с проблемите на обществото и посредством това обучение изграждат своите характери като се опитват да избягват всички свои лоши навици, пристрастия или агресия. Каквито очевидно всички ние, хората, притежаваме. Но когато детето е облагородено от опитите в изкуството или в помощта към другите, тогава е много вероятно то да израсне като добър член на обществото. А след това и да използва по предназначение полученото образование.
Спомням си, че в шведския град Упсала попаднахме на много интересна практика в градската библиотека. Там беше отделено специално място за майки с малки деца. На моя въпрос какво правят бебетата в библиотеката служителките ни отговориха, че когато тези деца свикнат да идват от малки в библиотеката те ще знаят като пораснат че това е най-доброто място за тях. Спомних си го тези дни докато работех в Народната библиотека. Стана ми тъжно когато видях, че в залата в която преди години всичко беше заето и трябваше да се чака за да се освободи място, сега седяха няколко души, предимно пенсионери. Даже кафенето което преди години едвам побираше желаещите да си починат, сега е затворено защото няма посетители. Става дума за Народната библиотека- свято място. Но само на думи!
И още нещо. От първи клас нашите деца трябва да заучават основните постулати на демократичния живот- принципите на правовата държава и християнския морал (взимам го като условно понятие). Които казват, че доброто и лошото са ясно определени и не трябва да се бъркат. И когато пораснат, те ще знаят че не може лошото да бъде добро дори когато така го представят някои политици или общественици. Или дори техните близки! И ще се борят доброто да победи в техния живот. Това впрочем е и най-добрата инвестиция срещу корупцията. Защото корупцията има място в тези общества, в които понятията „Зло“ и „Добро“ са силно оцветени от различни прилагателни, партийни пристрастия и роднински оценки.
Преди години Г.Г.Маркес беше казал по повод на проблемите на обществото в Колумбия (която впрочем винаги е била демократична държава- избирала е демократично президенти, макар че след това понякога са ги е убивали!): „Процъфтяваше идеята, че законът е най-сериозната пречка за щастието, че не си заслужава да знаеш да четеш и пишеш, че по-добре и по-сигурно се живее като престъпник, отколкото като законопослушен гражданин. Накратко, обществото бе социално покварено“.
И затова там са процъфтявали корупцията, мафията и социалното зло. В такава атмосфера никоя правосъдна система няма да може да изчисти обществото от корупция и никаква правосъдна система не може да въздаде правосъдие. А без това обществото просто не може да съществува. Или поне това общество, за което вече дълги години си мечтаем.
Връщам се от там, откъде започнах- каква трябва да бъде основната задача на образованието в България. Както във всяка друга европейска държава, основното образование трябва да даде на учениците път към знанието. Но, както вече отбелязахме, знанието не е само информация, но също така и умение да се ползва тази информация в интерес на обществото. Стигаме до основната нужда на българското образование- да даде на учениците такава основа за създаване на характер и мироглед, които биха изградили от тях добри граждани и истински българи.
Струва ми се, тъй като започнахме със стандартите, че именно в това отношение не е нужно тепърва да създаваме стандарти- достатъчно е да си спомним за традициите в българското образование от последните двеста години, които винаги са учели младите хора на честност, уважение към семейството и зачитане на законите. Ако успеем да вкараме тези прости понятия в някаква програмна схема още от първи клас – след единайсет години ще имаме млади хора, които навлезли в обществения живот ще се борят с корупцията и ще защитават българското общество.
Просто е!
