/Поглед.инфо/ Преди два дни (13.06.2020) се проведе пленум на Националния съвет на БСП. Провеждането бе следено с интерес от бойкопослушните и делянпеевските депесарски СМРАД (Средства за масова реклама, агитация и дезинформация). Журналистите, особено тези от типа „мисирки“ се интересуваха само и главно от отношението на т. нар. от тях „опозиция“ към Корнелия Нинова. Търсеха политическото жълто. И само политическото жълто намираше място в телевизиите, сайтовете и вестниците. А и интервюираните, най-вече Г. Гергов, подхранваха любопитството на мисирките. Пред обществото изчезна главното – политиката, която ще провежда БСП. Доколкото разбираме от ограничените информации от СМРАД единственият значим спор е бил политико-тактически. Едната теза – всенародно допитване с подписка или вот на недоверие. И се е решило за вот на недоверие.
А главното в сегашния политически момент е друго – определяне на политиката за бъдещите действия в условията на сериозни пробойни в кораба на глобалния неолиберализъм, в условията на значими предстоящи трансформации на политическите отношения и политическите системи, на отмиране на старите неолиберални догми. А БСП, чрез Първанов и с най-активното участие на Овчаров, бе прикачена към колесницата на сициаллиберализма и неолиберализма. Придържането на всички правителства от Иван Костов насам (1997-2020 г.), към догматиката на неолиберализма нанесе сериозен удар върху общественото доверие към политиката и политиците, към т.нар. „политическа класа“. В народната психология започна да доминира байганьовското определение за политиците – „всичките са маскари“. Това неолиберално статукво през тези години се срасна с олигархията и страната вече десет години се управлява от задкулисния олигархат.
В тази обстановка обществото очакваше и все още очаква предложение за радикална политическа промяна. И понеже я няма, доминиращата част от лявомислещите хора от младото и средното поколение стоят извън БСП. На практика извън соцпартията има много повече хора с леви социалистически идеи и интереси, отколкото в самата нея. В този исторически момент пред БСП стои въпросът за същността на политиката и политическата стратегия за близкото бъдеще. Засега само отделни дейци на БСП в скромни предложения имат някакви идеи за промяна на политиката.
И вместо това – личностни противопоставяния, продиктувани от лични обиди. Корнелия Нинова обидена и ядосана, че има политици в БСП с различно от нейното мнение. Миков обиден, че чрез вътрешнопартиен задкулисен преврат е свален от поста Председател на Националния съвет на БСП, Гергов обиден, че е изваден от Изпълнително бюро и т.н. обидени. В обидата си почти всички забравиха за главното – за истинската лява политика, която се провежда в интерес на трудовите хора, а не за богаташите, милионерите и бизнесмените.
В тази игра на обиди на пленума Овчаров си мълчал, но пред бойкопослушната БНТ направи безпочвени изявления за ситуацията в БСП. Но прикрито и той се водеше от личностните си обиди на БСП. Преди да разгледаме погрешните му тези, майсторски представени пред СМРАД, не е лошо да си припомним кой е Овчаров.
Той е безспорно е интелигентен човек с добър телевизионен изказ и образ, с много добра професионална подготовка. Завършил престижна, приоритетна за времето си специалност в бившия Съветски съюз. В България работи в един от най-престижните научни институти в страната – „Енергопроект“. Там освен по специалността си се изявява и като убеден комунист и е избран за партиен секретар. По онова време това бе позиция с огромен престиж в целия институт. Това бе времето, когато в БКП се търсиха млади специалисти-технократи, които да се включат в партийната работа за дейност в новите условия на бурно протичащата научно-техническа революция и на интелектуализация на труда. И Първият секретар на Благоевски РК на БКП привлече Р. Овчаров в състава на партийния апарат – завеждащ Стопанския отдел. По време на прехода той е на работа като изявен технократ-експерт в държавната администрация. В правителството на Жан Виденов е министър на енергетиката и непрекъснато обясняваше на българските граждани, че повишаването на цената на електроенергията е поради по-високите ѝ цени в Европейския съюз и в другите държави, като „забравяше“, че цената се формира на основата на разходите и че по-евтината електроенергия е в полза на хората, предприятията и транспорта. През този период той премина от социалистическите към неолибералните икономически идеи.
След падането на правителството на Жан Виденов, Овчаров започна да се изявява в партийната организация на Триадица (част от бившия Благоевски район) и скоро зае ръководни позиции в столичната организация на БСП. В Столичния съвет той привличаше и подбираше около себе си сравнително по-млади хора, предимно технократи, хора без разбиране същността на социалистическите идеи. Обидата му формира, когато на конгреса на БСП Първанов предложи за Председателския пост недостатъчно известния дотогава Сергей Станишев. После в правителството на Станишев бе министър на икономиката и председател на икономическата комисия на Народното събрание и заедно с Петър Димитров продължиха започната от Иван Костов и Кобурготски приватизационната експедиция срещу държавната общонародна собственост. Бе унищожен Кремиковци, почти на безценица, т.е. бе подарен Български морски флот на приятелите на Бойко Борисов братя Домусчиеви. Приватизирани бяха знаковите фирми Булгартабак и Пловдивския панаир. Но най-тежкия удар бе с промяната на финансовата система, налагането на крайният неолиберализъм в България: цинично ниският корпоративен данък от 10%, плоският данък от 10% - най-ниският в Европа и без необлагаем минимум за бедните работещи; намаляване на социалните осигуровки и т.н. И тук дойде втората му обида, а тя е срещу Станишев. Причина бе, че след ситуацията с бившия Първи секретар на РК на ДКМС в Благоевски район (Кр. Георгиев-Фронтиер) и Топлофикация-София бе помолен да подаде оставка. Ето това той никога не може и няма да прости на Първанов и особено на Станишев.
Сега Р. Овчаров е в задкулисната роля на „сивия кардинал“ на БСП. Човек който силно влияе на решенията на ръководството и на кадровите промени. В неделното му телевизионно гастролиране той импулсивно разви няколко неверни тези.
Първата невярна теза е, че преди да се обединим трябва да се разделим. Тук той неточно се опитва да цитира Ленин. Истинският цитат е: „Преди да се обединим и за да се обединим, ние трябва най-напред решително и определено да се разграничим“. А разграничението между хората в политическа партия е по идеите и по политиките. Обединението е на основата на политиката, а не личностните интереси. С това „да се разделим“ дали Овчаров не пледира за изключване от партията на несъгласните с него и с Корнелия Нинова? Добре е той да си каже. Разделението е пагубно за социалистическата партия. То само ще я отслаби. Обединението може и трябва да стане само върху нова действително лява социалистическа политика в лява социалистическа партия, а не поддържане на любимия на Овчаров неолиберализъм.
Втората невярна теза е че внасянето на вот на недоверие е „идиотизъм“, че много пъти сме внасяли вотове, но те не минават. Тя и морската вълна не разрушава скалата с един удар. Но множеството удари я превръщат в пясък. Подобна е ситуацията и в политиката. Развитите от него идеи за подписката и протестните акции са част от оръжията на опозицията, но в определена политическа ситуация и ресурс от политическите сили. Истина е, че в момента БСП няма протестна енергия и потенциал. Ляво мислещите хора в България, в условията на галопираща безработица, няма как да излязат на протест, защото ще бъдат уволнени от работа от държавните и общинските учреждения и служби, от работа във фирмите, изпълняващи контролираните от ГЕРБ обществени поръчки. БСП няма и подкрепата на бойкопослушните синдикати. Това че ресторантьорите са протестирали и са получи благоприятни условия не е добър пример. Сервитьорите и барманите протестират под строй, под заплахата да бъдат уволнени. Това е протест на бизнеса за по-големи печалби, а не за защита на интересите на бедните хора. Колко действително масови протеста организира Овчаров като Председател на Столичния съвет на БСП? Нещо не си спомням. А някой може ли да си спомни?
Третата невярна теза е, че „БСП може да управлява, но не и да е нахранена опозиция“ и визира периода – 2014-2016 г., когато Миков бе председател на социалистическата партия. Тогава Миков отказа предложенията на Бойко и неговите (бойковите) хора в БСП му спретнаха преврата 2016 г. Нещо паметта му изневерява на иначе интелигентния Овчаров. Филмът с „нахранената и послушна опозиция“ го гледахме по времето, когато той бе председател на Столичния съвет на БСП и със Софиянски яко си сътрудничеха, когато част от общинските съветници на БСП бяха “добре нахранени“ от участието в бордовете на общинските фирми. Ами в прав текст да каже Овчаров, кои са били нахранени тогава и по-късно! Иначе звучи като инсинуация. Не може с два примера да се правят обобщаващи заключения за цялата партия.
Четвъртата невярна теза е за „обединителите на опозицията“ преди четири години. Да, тогава в опозицията срещу Миков бяха и Добрев, и Гергов, и Янков, и Жаблянов. И в тази опозиция имаше явно разпределение на функциите. Главен диригент на опозиционния оркестър бе небезизвестният Румен Овчаров, който в прав текст казваше на Председателката на комисията по избора как да се действа. Другите са имали други функции. Дали не е вярна народната поговорка: „Крадецът вика дръжте крадеца“???
Петата невярна теза, прокрадващата се в цялото интервю е, че „вътрешната опозиция разделя партията“. Това че група бивши ръководни дейци има различно мнение от Председателя и че не му се кланя, не значи, че тя е фракция, която иска разделяне на партията на социалистите. Доколкото схващаме различията между формалното ръководство и т. нар. опозиция е на три равнища. Първото е за това каква по съдържание и форма политика да се провежда (социалистическа, социалдемократическа, социаллиберална, неолиберална) на фона на социалистическата риторика. Второто равнище е с каква тактика и организационни форми и подходи да работи БСП, какво да е равнището на демокрацията в самата БСП и как да се формира партийната политика. И чак трето равнище са междуличностните обиди и напрежения. В прикрита форма проличава иронията към дейците от Националния съвет на БСП, наречени „една група обединители“. По същество и Овчаров и Румен Гечев са против обединяването на основата на лява социалистическа политика, понеже те са изявени крайни неолиберали, действащи под прикритие в социалистическата партия. Никой няма право на различно мнение ли? Щом не му харесва да напуска БСП ли? (по Р. Гечев).
Не стана ясно защо след като Овчаров първи бил критикувал остро Нинова, сега яростно я защитава. Дали както твърди в Интернет информационната агенция ЕЖК не е назначаването на работа в Националния съвет на БСП на дъщерята на Овчаров? Само той си знае дали е така. Или пък понеже Станишев е против Нинова, то Овчаров е с обратната реакция – за нея. Кой да ни каже?
В сложната следкоронавирусна политическа ситуация и продължаващото масово обедняване на хората, разделението на БСП е безсмислено. И може би спешно трябва т.нар. „една група обединители“ да излезе по-бързо с ясна идейна и стратегическа концепция за политиката, а не за противоборствата на междуличностна основа и тяхното преодоляване. Обединението трябва да става върху политически социалистически идеи и стратегии, а не чрез лични интереси. За сведение на Р. Овчаров мнозина като мен не харесват първите трима кандидати за Председател поименно посочени от „Сова Харис“. И дали главното в БСП трябва да бъде кой е по-прав или кой е по-крив и кой да води бащина дружина? Мераци за водачи у мнозина, а членовете на БСП стават все по-малко. Времето в БСП е време разделно, време предизборно. И всеки има право на мнение, дори и то да противоречи на мнението на богоизбраните гастрольори по телевизиите. Мълчат на партийния форум, говорят срещу „опозицията“ по телевизиите. Овчаров застана в ролята на Гюро Михайлов – пази до смърт кандидатурата на своите личностни предпочитания.