/Поглед.инфо/ Интервю на Васил Василев с проф. Иво Христов в предаването "Не се страхувай!"

В. ВАСИЛЕВ: Добър вечер! Добре дошли в студиото ни. Първият ми въпрос е: защо се отказахте от това, да бъдете народен представител?

И. ХРИСТОВ: За да остана верен на себе си и да не загубя самоуважението си!

В. ВАСИЛЕВ: Другите смятате ли, че са били пред тази дилема?

И. ХРИСТОВ: Всеки знае него си, както е казал Захари Стоянов. И отговаря пред собствената си съвест, доколкото я има. Но да играя ролята на сиренце за “интелектуални мишки” в капана, някак си не ми приляга. Така че това е личен избор, никого не натоварвам с него.

В. ВАСИЛЕВ: Но преценил ли сте дали политиката няма да загуби от това, че Вас Ви няма? Или науката може да спечели от това, че сте отдаден на нея?

И. ХРИСТОВ: Г-н Василев, част от мизерното състояние на българското общество в момента е и неразбирането на основни категории. Когато излезеш от парламента, не означава, че излизаш от политиката. Не знам защо се слага знак на равенство. Но отчитайки “високото” ниво на българските медии, част от тях, това е напълно разбираемо. Аз излизам от парламента, но не излизам от политиката. Може би сега ще вляза.

В. ВАСИЛЕВ: Това, драги зрители, е новина! Запомнете я! Тя ще има последствия!

Преди 30-тина години ние бяхме на едно ниво с останалите европейски и социалистически страни, горе-долу: по жизнено равнище, по икономическо развитие. А сега сме на последно, и то на безвъзвратно последно. Какви са причините според Вас? Защо стигнахме дотук? Те ли изпълзяха много нагоре или ние се сринахме много надолу?

И. ХРИСТОВ: Четох една статистика наскоро на “Царството България” за златната - както сега я наричат с носталгия някои – 1939 г. Нали знаете сега, че като контрапункт на социалистическа България се разпространяват едни опашати лъжи колко добре била предвоенна България в навечерието на войната 39-а година. Та като видях тази статистика, всъщност ние отиваме там, и слизаме все по-надолу, където вече сме били преди 60 години, преди “лошия” социализъм. Тогава пак сме били на опашката. Зад нас са били само Турция и Албания. Албания защото не е имала статистиката въобще, Турция – ясно защо. Сега, разбира се, че оплаквачите на онази България не си дават сметка, че това е била една мизерна страна във всяко едно отношение. Мизерна като икономика, мизерна като бит, мизерна с близо 40% абсолютно неграмотно население, отсъствие на реално нещо, което може да се нарече “индустрия” в истинския смисъл, в европейския смисъл на тази дума по онова време, говоря по онези стандарти, намираща се тогава в тотална икономическа зависимост от Хитлерова Германия, което между другото е обективно. И след това България направи решителен скок напред. Което много от сегашните влъхви и оплаквачки на онази България от 39-та година още не могат да простят. България катапултира в модерността – икономическа, социална, образователна, технологична. България беше това, което нито един от нашите съседи не беше - високоразвита и технологична страна. В момента, в резултат на “успешните” 31 години развитие в т. нар. “преход”, ние отново се сриваме. Преди сме били в периферията на Европа, защото 39-та година горе-долу сме били на икономическото дередже на Испания, колкото и да е странно, на Португалия. Т.е страни горе-долу на нашия хал, Гърция също. А сега те са далеч напред пред нас. България е една високоразвита за европейските стандарти страна, страна, която делеше мегдан с Унгария, с Чехословакия - страни с много по-големи традиции, и цивилизационни, и икономически. Една Полша беше след нас тогава, през социализма. А България в момента е една много примитивна в някои отношения страна от Третия свят. Така че резултатите от този т.нар. “преход” далеч не отидоха даром никому. Вече ми излязоха мазоли на езика, но ще повторя още един път, за да стане ясно. При “лошия” социализъм 1990 г. България беше без малко 9 млн. Сега ще излязат резултатите от преброяването, не знам доколко ще бъдат адекватни, отчитайки методиката и мърлявото провеждане на въпросното преброяване, но нищо чудно да ни изненадат едни числа от порядъка на 6 млн. Реално според мен са и по-малко. Читавото население се е махнало оттук – това, което може да създаде брутен вътрешен продукт, това, което е интересно. Ние плащаме своя трудов данък, така да се каже, на победителите в Третата световна война, която ние загубихме. На следващо място, страната ни е деиндустриализирана. Сега върви по следните акорди, с т. нар. “зелена сделка”, за която много хора се чувстват изненадани, едва ли не, какво се е случило. Това не е просто закриване на някакви енергийни мощности в страната. Това е забиване на последния пирон в ковчега на технологична България. Това трябва да бъде ясно казано. Никой не носи отговорност за това национално престъпление. Ние знаем кога стана, кой го направи, кой подписа, кой подложи бъдещите поколения на своеобразен технологичен, цивилизационен и енергиен геноцид. На следващо място: България е с жалка инфраструктура, въпреки биенето в гърдите какви магистрали сме направили. Защото всички много добре знаят, че т. нар. “инфраструктура” не беше нищо друго, освен мащабен и не особено сложен, т.е примитивен начин на крадене на един примитивен авторитарен режим, какъвто беше последните 15-20 години. Българската образователна система, и с това ще завърша, е примитивна. Тя не отговаря на стандартите на международните институции, към които уж ние се стремим Европа и т.н. Т.е ситуацията е тежка, трагична и нито един от тези проблеми аз не виждам - да използвам вашата разкошна метафора - в политическия “курник”, който се е разкудкудякал в момента, поне да се отговори. С всичко друго се занимаваме, както казваше дядо ми: всичката Мара втасала, само някои неща не сме оправили други. Но истинските, болните проблеми на българското общество въобще не са на дневен ред.

В. ВАСИЛЕВ: Значи ние се връщаме на нивото отпреди 39-та година дори, защото ако тогава неграмотността е била 40 на 100, днес функционалната неграмотност е 50 на 100. Значи 50 на 100 от хората не разбират съдържанието на това, което четат или чуват.

И. ХРИСТОВ: Да Ви допълня. 39-та година страната ни е била изпълнена с друг оптимизъм: това е растяща демографски страна. Всяка година, средно, страната България се е увеличавала, в периода след Първата световна война, с по 50 000 човека, българи. Българи, подчертавам. Нищо подобно не се случва в момента. Не стига, че се сриваме под нивото от 39-та година, но ние изчезваме като народ. Говоря за българите.

В. ВАСИЛЕВ: Моите деди все са имали по 9, 10, 11 деца. Това е нещо, което днес изглежда невъзможно.

А как ще коментирате това твърдение на Лозан Панов, че ГЕРБ дали съдебната система на консигнация или на концесия на ДПС?

И. ХРИСТОВ: Че това е публична тайна! Проблемът е, че съдиите, от които идва г-н Панов, как да кажа, и на тях пък пришки им излязоха на езика да говорят за съдебна реформа. Самият г-н Панов е крайно неадекватен във всяко едно отношение. Той идва да се кандидатира за висшия държавнически пост, едва ли не основният проблем на България била т. нар. съдебна реформа. Че имаме нужда от такава реформа, въобще няма две мнения по въпроса. Аз лично съм писал доста и съм се занимавал с този проблем. Но тези люде под съдебна реформа разбират едно простичко и елементарно нещо: да махнем кадрите на ДПС и да сложим нашите. В това се изразява. И тъй като става дума за два олигархични клана, които са си дали терена на нещото, известно като съдебна власт, едните овладели едната част, другите държат другата, и в момента върви позиционната война между тях. И нещастният Гешев – всичко е битка за нещастната глава на Гешев. Проблемът е, че като махнат Гешев и сложат техния човек, изведнъж ще забравят за всичките сталински прелести на българската прокуратура.

В. ВАСИЛЕВ: А какво мислите, Вие засегнахте въпроса за “Зелената сделка”. Тя не може ли да се поправи? България не може ли да се измъкне от нея, особено като гледаме какво става тези дни, енергийната криза, енергийната безпомощност, в която изпадаме?

И. ХРИСТОВ: Г-н Василев, то националното предателство е много по-назад във времето и всеки, който е запознат с темата, много добре го знае. Начинът, по който България първо договори енергийния сектор в предприсъединителните преговори с ЕС, помните ли какво направи Полша тогава? Полша, в момента, в който се противопостави на т. нар. “Зелена сделка” има гръб да го направи, защото тя защити своите въглища и енергийна промишленост. Доколкото знам, въглищата дават близо 80% от енергийния микс на Полша. Полша договори, както защити своето селско стопанство и маса други позиции. Нашите, директно ще го кажа, национални предатели – знаят се имената на тези хора, знаят се хората, които участваха в тези преговори, които подписаха тези заробващи споразумения. Знае се те какво получиха като 30 сребърника. Да не им казвам имената. Те не носят никаква отговорност за това. “Зелената сделка” по същия начин: никой не защити българския национален интерес. Повтарям: тук не опира само до хляба на непосредствено 80 000 човека в Тракийската равнина, а опосредствено още 200 000 човека около тях. Значи това не е важно?! Това означава скършване на технологичния гръбнак на остатъчната българска индустрия. Защото само това ни е останало от “лошия” социализъм – енергийната система. Толкова добре направена, толкова балансирана, толкова добре обмислена, че 30 години след рухването на социалистическа България, тя все още успява да изкрета, така да се каже, до 2021 г. Сега и на нея ще й видят сметката. Тя е била добре замислена, тя е била диверсифицирана, там са имали едновременно и ядрени компоненти, и въглищния компонент, хидроенергийния компонент. Включително новите енергийни източници, които бяха разработени не от сегашните откривачи на зелената енергия, още тогава в България имаше Институт за нови енергийни източници, който разработваше соларни панели и т.н. Т.е. за всичко това е било мислено и ако те се намират в една грамотна симбиоза помежду си, те действително могат да дадат онзи необходим микс, който правеше България незаобиколим енергиен фактор не просто на Балканите, а и в Европа, и в тази част на света. В момента се получава точно обратното: България ще се превърне - вече всеки, който разбира и не разбира говори по тази тема - от износител във вносител на енергия. Съседна Турция: в момента Ердоган отиде и договори сделката Идлиб срещу две ядрени електроцентрали от руснаците. Т.е Турция продължава да осъществява своята експанзия в енергийната област и го прави много грамотно. Не можем да им се сърдим. Включително много наши специалисти отиват в ядрения сектор. Очевидно, виждайки стесняващия се хоризонт на българската ядрена енергетика, си търсят вече хляба там, не можем да ги обвиняваме за това. Така че това, което ще се случи с българските въглищни централи, тук наистина има много хора, които, ако наистина имахме съдебна система, трябваше вече да дават обяснения пред други органи. Но не ги дават. Нещо повече, което е още по-отвратително - аз не виждам този проблем да стои реално в предизборната кампания на този “курник”, за който вие говорите. Кудкудякат за всичко останало, но не и за реалните проблеми.

В. ВАСИЛЕВ: Но дали можем да се измъкнем? Да приемем, че в идеалния случай в България дойде на власт правителство, което все пак мисли за държавния интерес, за бъдещето на държавата. Има ли формула? Би трябвало да има формула, по която да можем да се измъкнем?

И. ХРИСТОВ: Би трябвало да има формула, но като гледам кой се е засилил към властта, тези люде са по-скоро част от проблема, не част от решението. По-скоро ги виждам като представители на външни, антибългарски интереси, а не като представители на българския национален интерес навън. Така че позволете ми да бъда скептичен. Казвам го с болка. И нещо повече. Ние, ако имахме синдикати, а очевидно нямаме, сега трябваше не да ми протестират тези с пътните строежи, за чието качество всички знаем какво е, защото всеки ден ходим по тези улици и по тези магистрали. Тук трябваше да бъдат енергетиците, които да зададат въпроса: кой продаде българския национален интерес в “Зелената сделка”? Няма ги обаче.

В. ВАСИЛЕВ: Те няма и да дойдат. Светът е изправен пред една енергийна криза, може би не помним такава от 67-а година насам. 67-а и 73-а бяха двете големи кризи, които разтърсиха света. Тази като че ли ще е още по-силна. Какво можем да очакваме, какви размествания на пластовете?

И. ХРИСТОВ: Тя тази беше предизвестена. И ако онази от 73-а година, аз съм бил малък, Вие имате по-преки впечатления, някак си дойде и политически инспирирана дотолкова, доколкото беше отговорът на арабите срещу подкрепата на Запада на Израел във войната. Плюс, че тя послужи всъщност като стимул за развитие на енергоспестяващи технологии на запад, където те много просперираха в това отношение, то тази те сами си сложиха, както се казва, клупа на врата. С безумието, наречено “Зеленото безумие”, защото това е сектантски начин на мислене, зад който обаче се крият много пари. Тук има няколко грандиозни измами, които, разбира се, след време ще дойдат на бял свят, но ще бъде вече много късно. И сериозни учени бият и бият, въпреки затварянето на техните усти, тревога по този въпрос. Първият е голямата измама, наречена глобално затопляне, и по-точно – антропогенният фактор, който бил я причинил. Не знам дали знаете, но от миналата и тази година ледниците в Антарктида и Антарктика се увеличават, не намаляват. Но не виждам зелените фанатици да говорят нещо по този въпрос. Очевидно, че са други факторите. И за намаляването, и за увеличаването. Да не се окаже, че към средата на 21-ви век ще имаме малък Ледников период, какъвто сме имали, да речем, 16-ти век, той е известен на историците. На следващо място, разбира се, основната, ключовата жертва на този “зелен фанатизъм” е Европа, ръководена от не една или две Европейски комисии. Тук стоят много сериозни корпоративни интереси отзад. От една страна, да не би йок Европа да стане клиент на Русия и по този начин да бъде измъкната извън американската икономическа зона, защото Америка гледа на Европа като на свое ловно поле, където трябва да ловува свободно и да бъде клиент на т. нар. компресиран газ, който да се доставя с американски кораби на безумни цени. От друга страна, разбира се, това е ликвидирането на ядрената енергетика в ключова за Европа държава, каквато е Германия. Аз по-голям идиотизъм в съвременната немска история не познавам. И досега подчертавам: то се дължи изцяло на псевдо идеологически предпоставки на зелените фанатици, но зад това се крие много сериозен, хладен разчет – превръщането на Германия в клиент на управляващите на света и недопускането Германия отново да се възстанови и да стане силата, която тя беше преди 45-50 години. Това е повече от ясно. Затова Германия е терен, опитно поле за модерните глобалисти. То не бяха бежанци, то не бяха ЛЖБТ идеологии, то не бяха зелени идиотщини от всякакъв вид и характер. Всичко това се случва в Германия, а оттам то се разпространява в целия Европейски съюз. Искам да бъда ясно разбран. Аз съм за екологичните енергетики, не познавам човек, който да е против. Но това трябва да се прави, както се казва, с ум, а не с фанатизъм. И така.

В. ВАСИЛЕВ: Та нима атомната енергетика не е екологична? Тя е най-екологичната.

И. ХРИСТОВ: Естествено, че е екологична! Но ще ни извадят очите с трите аварии: Чернобил, Фукушима и Три Майл Айлънд в САЩ. Но никой не говори за другите. До какво доведоха, да речем, защото много често се показва само върхът на айсберга, т. нар. “екологична” електрическа енергия, която върви в момента. А какво става с лития, с литиевите батерии, т. нар. електромобили? Откъде ще дойде тази енергия за тези електромобили? Някой да мисли по този въпрос? Или какво става, да речем, с тези витла на ветрогенераторите, тяхната утилизация? И за това как те нарушават движението на въздушните потоци. Не говоря само за горките птици. А оттам може би също в конкретни региони, където води до промяна на атмосферата и оттам на времето. Примерно в Северно море направо са преградени теченията с огромни ветропаркове, които се намират там. Кой носи отговорност за това? Никой не носи отговорност. Но се направиха едни огромни пари. Помните ли, имаше един такъв човек, който направи сериозно състояние. Казваше се Ал Гор. Той издаде една книга, съмнявам се, че той я е написал. Но добре си живее. И около него си живее една огромна пирамида от хрантутници, които паразитират върху зелената идея.

В. ВАСИЛЕВ: Добре де, все пак Ал Гор беше вицепрезидент на САЩ и човек с влияние, с възможности. А как се остави Европа сега да я води за носа една полуграмотна ученичка като Грета Тумберг?

И. ХРИСТОВ: Е, Грета Тумберг е само за пред публиката, много добре знаете. Отзад стоят едни хора, които всички знаем кои са, а може би не знам. По-скоро сили, които, помните ли нейния воаяж до Организация на обединените нации с въглеродната яхта? Интересно кой й го позволи? Но това е друга тема. Ясно е, че момичето, което е болно на всичкото отгоре, е използвано от меко казано геополитически мошеници.

В. ВАСИЛЕВ: Ще дойде ли акълът на Германия да разбере в какъв тупик е вкарана?

И. ХРИСТОВ: Германия никога не си е напускала акъла. Въпросът е дали ще й дадат възможност да разгърне акъла си, ако използваме вашата метафора. Тъй като Германия отстоя една битка, която аз, признавам си, бях скептик, че тя ще устиска Северния поток. Устиска го, въпреки огромния натиск. Както директно от САЩ, така и от тяхната клиентела лимитрофите на изток, най-вече бившите съветски републики плюс Полша. Гледам онзи ден Анджей Дуда пак се е проявил като виден фактор на геополитиката. Но то това е проблема на наполеоновските амбиции на лимитрофите – да изпълняват функциите и ролите, които им е дадено да осъществяват. На следващо място, разбира се, Германия е изключително важна страна за Европа, ние всички много добре знаем за какво става дума. Но проблемът е, че Германия неслучайно е с вериги на краката, тя не е в състояние да се разгърне и това не е никак случайно. Тези вериги са идеологически, икономически, ако щете поколенчески, в образователната система, мигранти, където и да е.

В. ВАСИЛЕВ: Засегнахте един въпрос, който е много интересен за миграцията на българските специалисти, особено в ядрената енергетика, да речем, към Турция, сигурно и някъде из Европа. Смятате ли, че ние все още имаме достатъчен брой или сме паднали под критичния брой специалисти, без които ядрената ни енергетика е свършена?

И. ХРИСТОВ: Не съм специалист в областта, не мога да Ви кажа, г-н Василев. Имам познати в тази сфера. Това, което обаче знам със сигурност е, че сме на критичното ниво, след което ние вече няма да можем да произвеждаме и да поддържаме тези мощности, камо ли пък да развиваме нови. Очевидно, че има геополитическо решение – България да не бъде технологично развита страна, а ключов фактор за нея е, да речем, да има ядрена енергетика. Тъй като споменахте Турция, аз бях преди няколко седмици в Истанбул на една много голяма конференция, посветена на Черноморския регион. И, както знаете, там нещата са много сериозни. И там, един бивш запасен адмирал, който отговаряше за един “тинк-танк” мозъчен център, свързан с енергийните запаси в Черно море, и аз му заявих следното, просто и ясно: ако искате да бъдете велика държава, вие трябва да бъдете енергийно независима. Турция ще направи всичко необходимо това да се случи. Само в газовия район Туна, този, в който откриха газ, срещу Варна като погледнете, навътре в икономическата им зона в Черно море, запасите от газ и метан могат да задоволят нуждите на Турция за следващите 50 години. А там са и други сектори. Там са и спорните сектори от другата страна. Там е и наша територия. И той каза директно: ние всяка една операция по сондаж я възприемаме като военна операция. Включително миналата година корабът Йълдъръм, който е правил сондажи южно от Кипър, е бил охраняван от корвети и подводници. Разбирате колко сериозно се гледа на нещата – като част от националната сигурност. Всяка уважаваща себе си държава би направила същото. Ние не го правим.

В. ВАСИЛЕВ: Ние го правехме, някога. Това беше елемент от националната сигурност. Явно е, че е унищожена българската енергетика, унищожавана е точната дума, през тези години. Кой според Вас носи персонална, лична отговорност за това нещо? Дали е Станишев, дали е Борисов, дали е стоящият зад гърба им Доган, дали е Симеон?

И. ХРИСТОВ: Първо, това е курс, който е наложен отвън. Тези са изпълнители. Знаете ли, обикновено там, където беше необходимо за новия световен ред, се осъществяваше директна, пряка интервенция за налагането на този световен ред в конкретни точки на света. Но някъде местните компрадорски елити са толкова податливи с чупка в кръста, че нямаше нужда от външна намеса. Те вършеха чудесно това, което външните им господари изискваха. Даже правеха това, което онези не искаха. Нашите са от тази категория.

В. ВАСИЛЕВ: Имате предвид 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй, които никой не ни е карал да затворим?

И. ХРИСТОВ: Точно така! Това е една от вредните легенди, че това е било едва ли не condicio sine qua non ние да влезем в Европейския съюз – да си затворим първите 4 реактора. Никога такова условие не е поставяно. Но знаем коя го подписа.

В. ВАСИЛЕВ: А и кой беше министър-председател тогава!

И. ХРИСТОВ: Да, това не са случайности.

Аз винаги съм казвал, че първото условие за наистина реално действие, а не за патриотарщини и приказки на ангро, които да се харесат на тълпата, е да опишеш ситуацията такава, каквато е. Да поставиш адекватна диагноза. Тя е ужасяваща! Слабият го смазва, силният го мотивира. Там си проличават силните народи. И слабите също. Т.е. въпросът не е в количеството, а в качеството. Защото светът не е качествено, а количествено явление. Преди малко Вие казахте нещо за България. Точно така е! Преди 30 години ние бяхме водеща във всяко едно отношение страна на Балканите. Това не бяха просто продукти на пропагандата. Поради тази причина, според мен ние сме вкарани в един геополитически коридор на възможности, който ни е наложен от новия световен ред и новия господар. Но вътре, в рамките на тези граници, не е нужно да копаете дъното. Все пак се опитайте да изместите горната планка, не долната. Това означава, че ние трябва да си сменим преди всичко матрицата, политическата матрица. Тук не говоря дори за персони. Но порочната матрица произвежда грешните персони, а не обратното. Ако това не направим, ние сме приключили.

В. ВАСИЛЕВ: Говорите за новия световен ред. Да приемем, че той съществува, но пак срещу него има съпротива и пак някои успяват да се измъкнат от него. Ще Ви дам един пример с Гърция и Франция, които сключика споразумение за военно сътрудничество, което предвижда едната страна да окаже помощ на другата, ако бъде нападната от трета страна. На всички ни е ясно какво значи това и кои са факторите тук. Но това не е ли някакъв пирон в ковчега на НАТО?

И. ХРИСТОВ: В някакъв смисъл да. Но от друга страна, вижте Гърция колко умно играе. Тя, от една страна, диверсифицира националния си портфейл в областта на военната сигурност със специалните отношения с Франция - и Франция го демонстрира с една фрегата миналото лято срещу турските амбиции в Егейския шелф. От друга страна, Гърция стана незаобиколим фактор за американския геополитически интерес в района. Помните ли онази пропаганда срещу нефтопровода Бургас-Александруполис? Че той щял да бъде екологично опасен, какво щяло да стане, че щял да ликвидира българската туристическа индустрия…Какво се оказа? В момента в Дедеагач, където трябваше да излиза нефтопроводът Александруполис, има американска военна база, огромна. Сега разбрахте ли защо нямате нефтопровод? А тази голяма американска база се прави срещу Турция, тъй като Америка вече няма доверие на Турция като растяща регионална сила с други интереси. Следователно, Гърция играе на няколко коня едновременно. Това нашите пишман политици трябва да се научат да правят. А не да превиват гръб. Никой не уважава слугите, използва ги.

В. ВАСИЛЕВ: Разбира се! Ние имаме достатъчно примери в историята си, когато са съумявали да играят. Даже Живков играеше много добре!

И. ХРИСТОВ: Много добре играеше, точно така е. Цар Борис е играл много добре, доколкото това му е било дадено. И все пак трябва да му се признае, че в една значителна степен най-малкото не е допуснал България да влезе в мелето на войната. Но има логика на желанията и логика на възможностите. Не винаги едното съвпада с другото. Но когато ти, както казахте Вие, се подлагаш на външния фактор, дори и той да не го е искал, това вече не е просто предателство. Това е унизително.

В. ВАСИЛЕВ: Сега се сещам, даже и Фердинанд в определен момент от развитието си, той също е играел между Германия и Франция. Франция го е ухажвала неимоверно, за да може да го привлече преди Първата световна война.

И. ХРИСТОВ: Но проблемът там е друг. Ние сме имали възможност с Вас да говорим, че това е генералната извинителна бележка, която крие нашия политически инфантилизъм. Че за всичко била виновна Кобургската династия, безспорно, и Фердинанд в частност. Само че аз задавам въпроса: кой направи възможен личния режим на Фердинанд? Както сега: кой направи възможен личния режим на Борисов? Същата тази пасмина, клиентела и подлизурски слоеве, които не могат да си представят, че може да има друг начин на управление на страната, същите тези. Така че когато говорим за 12-та и 13-та година за фаталната заповед за нападението на Съюзниците, да, действително Фердинанд носи своята отговорност. Но къде е армията, къде е офицерският корпус, който да каже: “Къде се намираш?” Нямаше такъв. Всички казваха: “Да, Ваше царско височество”, както казваха на предишния.

В. ВАСИЛЕВ: Ще направя един паралел с това, което казахте за офицерството в онзи момент. Преди няколко години, в началото на мандата на Тръмп, беше запитан командващият Стратегическите ядрени сили на САЩ дали ще изпълни всяка заповед на президента? И той каза: “Не, ако не е законна!” Което значи, че военните, в една развита цивилизация, каквато е американската, все пак носят и те своята отговорност за съдбата, в техния случай, и на държавата си, и на света и могат да преценят. Докато, за съжаление, нашите хора не са успяли да преценят. Колко пъти сме попадали именно в ямата, от която сме се измъквали с огромни усилия, заради тази безпомощност на българския политически, не мога да го нарека “елит”, а българския политически боклук. Защото не може една такава прекрасна държава, с такъв народ, да бъде управлявана по толкова лош начин.

И. ХРИСТОВ: Безспорно е така. И проблемът е, че върви отрицателна политическа и управленска селекция. Тинята, вместо да си бъде там, където й е мястото, тя се е качила горе и ни управлява.

В. ВАСИЛЕВ: Това е приказката “Тинята дойде на мястото на каймака” в българския политически живот!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели