Една тежка загуба на българския национален отбор по футбол от националния отбор на Великобритания с 0:6, съпроводена със срамни изяви на малобройна група български запалянковци в стил „Луков Марш“, дадоха основание за появата на десетки анти-български публикации в световни медии като: Индепендънт, Телеграф, ББС, Форбс, Дойче веле, СЪН и други британски таблоиди.
България, а не само крайно дясната LAUTA ARMY от Пловдив, беше заклеймена във Великобритания като расистка, нещастна и изостанала. Някои „висши аристократи на духа“ си позволиха да определят българите като животни на фона на трите британски лъва. Странното е това, че седмица преди самата футболна среща, английският треньор и футболисти, сякаш като по сигнал, започнаха да предупреждават, че са готови да напуснат терена София при евентуални расистки изстъпления от трибуните. Поне за мен и за широката публика причините така и не станаха ясни.
Случаят прерасна в дипломатически казус, почти скандал, с изявлението на британския министър-председател Борис Джонсън, с отговора на българския премиер Бойко Борисов и поканването на британския посланик Емма Хопкинс в българското Министерство на външните работи по случая. Разбираемо, остра позиция зае и УЕФА.
Не подлежи и на йота съмнение, че България трябва решително да се справи с фашистките девиации на футболните терени у нас и извън тях. Това не са отделни случаи. Разследването на инцидента трябва да стигне този път до край – кой, защо и по какви подбуди нанесе този срам на нацията ни. Има ли плащане или друга форма на подбудителство?
Този път реакцията на българския премиер и на българското дипломатическо ведомство заслужава висока професионална оценка. Българската дипломация напомни своите добри страни. Премиерът, последван от дипломатите ни, показа живо чувство за национално достойнство и добър дипломатически такт. Реакцията бе мълниеносна и точна. В изказването му пролича солидност и отговорност пред честта и авторитета на нацията.
Да, в България имаме футболно хулигантство, което си позволи фашистки поздрави и символика, но ние не го толерираме. За постепенното възраждане на тази политическа стилистика отдавна пишат най-добрите пера на българската журналистика. Не от вчера София е принудена да търпи криворазбраната кметска толерантност към неговите факелни шествия. И все пак да погледнем към корените на явлението, към първите прояви на беса на ХХ век.
Фашизмът и нацизмът не са родени в България, а бяха внедрени у нас от страни, които и днес са сред най-гласовитите критици на моя народ. Днес, уродливостта отново напомня за себе си. Футболното хулигантство също не е родено край р.Тунджа, а край една друга островна река, край която се говори един друг език и се пие една друга бира, и тя не е „Загорка“. Родината на хулиганството не е България. От векове е известно, че явлението „хулиганство“ (синоним на бунтарство, ярост, фрустрация, бруталност) има ирландски произход и произтича от ХУЛИГАН–ови (Hooligans) - семейство на известни грубияни и свадливци. Сродното явление „вандализъм“ също не произхожда от България, а носи името си от германско племе ВАНДАЛИ, което през 455 г. завладява столицата на Свещената Римска империя.
Във втората половина на ХХ век, футболното хулиганство стана част от презадоволената и разглезена „цивилизована“ Европа. Светът още не е забравил изстъпленията на футболни хулигани, които причиниха срутването на козирката на един европейски стадион, от което загинаха и бяха ранени няколко десетки европейци. Помним от страниците на европейските вестници заплахите на още едни футболни хулигани, че ще превърнат световното първенство по футбол през 2018г. в място за саморазправа с местните запалянковци. Черната хроника на английското футболно хуиганство познава следните събития:
29 май 1985 г., Брюксел (Белгия): 39 фенове са убити и 350 ранени преди финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус (0:1), когато привържениците на “червените” преминават загражденията на стадион "Хейзел" и се сблъскват с тези на Ювентус, които са притиснати до стена, която се срутва. След това английските клубове получават петгодишна забрана за участие в евротурнирите.
21 май 1988 г., Лондон (Англия): Англия и Шотландия играят контрола на “Уембли”. След ожесточени битки между агитките един е убит и 90 са ранени.
15 април 1989 г., Шефилд (Англия): 95 души са смазани до смърт, когато полицията отваря вратата пред нахлуващите фенове към вече препълнената трибуна на “Хилзбъро” преди полуфиналния мач за ФА Къп между Ливърпул и Нотингам Форест.
15 февруари 1995 г., Дъблин (Ейре): На "Лансдаун роуд" в приятелския мач Ейре - Англия двете агитки се сбиват след гол на ирландците. Резултатът е един убит и 60 ранени.
Всичко това не е измислица, а остро заболяване на общественото съзнание по стадионите и улиците на едни от най-претенциозните градове на Европа.
Българското футболно хулиганство е грозно и примитивно, но бихте ли ми казали господа – благородници, къде футболното хулигантство не е „дивашко и варварско“. Хулиганството по дефиниция е дефицит на цивилизованост. Но то е също така и продукт на национално високомерие, надменност, чувство за превъзходство над другите, над различните.
Британското, белгийското, полското, хърватското, испанското футболно хулиганство не е по-красиво от българското. Същият примитивизъм. И сигурен съм, че Нейно Превъзходителство г-жа Емма Хопкинс, посланик на кралица Елизабет Втора в България, напълно споделя това мнение. Поради това, в изявлението на Нейно Превъзходителство на вчерашната й среща в българското дипломатическо ведомство от 15.10.2019г. ми липсва едно изискано британско извинение за провокациите на британските футболни запалянковци срещу българския национален химн на същата тази футболната среща от 14.10.2019г. Липсва ми и още едно изискано британско извинение за пиянския вандализъм преди футболната среща на британските пияници и наркомани (един от които е загинал от свръхдоза) в баровете на гостоприемна София. Въпреки куртоазното заявление на госпожа Посланика, че високо цени толерантността на българския народ, все пак то не може да изтрие горчилката от думите на някои британски представители за расизъм в България.
И ако аз като българин мога с право да завиждам за класата на английския национален отбор по футбол, съвсем не завиждам за класата на английското футболно хулиганство.
Поведението на българския премиер и дипломатическо ведомство в случая бяха на висотата на ситуацията. България трябва най-решително да се справи с фашистките девиации на футболните терени и извън тях. Ние не можем да си затваряме очите пред тази истина. Нека изчистим името на българската столица от петното от 14.10.2019г. и го свържем завинаги с идеята за благороден футбол.
Има и нещо символично в действията на правителството по този случай. Само преди две-три седмици Народното събрание ратифицира новата Конвенция на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия. България следва да изпълнява стриктно своите международни задължения по Конвенцията срещу футболното хулиганство.
И още нещо. Дано урокът от 14.10.2019г. да заложи основата на едно скорошно възкръсване на българския футбол от годините на най-големите наши футболисти, които не се страхуваха да побеждават отборите на Англия, Германия, Италия, на Интер, Аякс, Байерн, Ливерпул, Реал Сосиедад, и други европейски легенди.
