/Поглед.инфо/ Пендерецки е второто дете в семейството на адвокат от полския градец Дебика, където завършва гимназия. Четиринайсетгодишен изнася първия си самостоятелен концерт с цигулкови пиеси от Антонио Вивалди. От 1955 до
1958 г. учи в Краковската музикална академия, след което работи там като преподавател, а през 1972 г. става неин директор. Преподава също в Есен, Германия, и в Йелското музикално училище в САЩ.

Първите му творби, създадени през студентските години, са в тра­дицията на Бела Барток, тогава негов кумир – солови песни, струнен квар­тет, миниатюри за кларинет и пиано. Срещата му с италианския авангар­дист Луиджи Ноно (1924­1990) също оказва влияние върху търсенията му, които можем да открием в „Полски дневник“, „Еманации“, „Строфи“ и „Псалми на Давид“.

Кшищоф Пендерецки интересно и умело експериментира както с отделните инструменти, така и с неизчерпаемите според него възмож­ности на човешкия глас – обикновено той го третира инструментално, търсейки границите на неговата експресия и виртуозност. В много от зрелите опуси на Пендерецки са включени съвсем необичайни за музикално произведение звуци: шумолене на хартия, стържене на трион, почукване на дърво, щракане на клавиатурата на пишеща машина, съскане, пищене. Обикновено Пендерецки търси тези „немузикални“ звукови или „сонорни“ ефекти, за да изрази крайни, екстремни състояния и чувства, като се спира често на библейски, леген­дар­ни сюжети. Сред най-значителните му и изпълнявани съчинения са: „Пасион по Лука“, „Трен, или Плач за жертвите на Хирошима“ за 52 струнни инструмента, „Диес Ире“, „Магнификат“, „Те Деум“, „Лак­ри­моза“, „Полски реквием“, концертите за цигулка и виолончело. Пендерецки е и автор на три опери: „Дяволите от Лудюн“ (поставена през 1969 г. в Хамбург) – най-известното му засега сценично произведение; „Изгубеният рай“ (по поемата на Джон Милтън) и „Черната маска“ (по текст на Герхард Хауптман). В оперната си естетика той следва – до известна степен ­ търсенията на Карл Орф (в музикалния театър) и на Фридрих Хьолдерлин (в драмата), но се утвърждава като напълно оригинален творец – един от новаторите в оперния театър. Предпочита речитативния стил, динамичното, кинематографич­но­то развитие на сценичното действие и пределната експресивност на музикалния изказ. Всичко това композиторът постига чрез органично единст­во на различни стилови похвати, сред които откриваме и елементи от неокласицизма от началото на ХХ век. Нотното писмо на Кшищоф Пендерецки е обогатено чрез измислени от него символни обозначения, представящи различните шумове и ефекти.

Пендерецки трябваше да изнесе концерт на 11 юни тази година в София. Заедно със Софийската филхармония щеше да представи в зала "България" своята Симфония №7 "Седемте порти на Йерусалим" за солисти, четец, хор и оркестър. По план той трябваше да пристигне с полските солисти Ивона Хоса, Каролина Сикора, Анна Любанска, Адам Здуниковски, Пьотър Новачки и Славомир Холанд

Огнян СТАМБОЛИЕВ

#############################################################################################################

Представям Ви неговата най- известна опера

Дяволите от Лудюн

DIE TEUFEL VON LOUDUN

Опера в 3 действия (33 картини)

Либрето Кшищоф Пендерецки (по едно­именната драма от Олдъс Хъксли)

Първо изпълнение: 20 юни 1969 г., Хамбург

Действащи лица

Жана, игуменка на манастира „Света Урсула“ – сопран

Филипа, младо момиче от Лудюн – сопран

Нинон, млада вдовица – мецосопран

Отец Грандие – баритон

Отец Баре, викарий – бас/баритон

Барон Дьо Лобардемон, кралски комисар – тенор

Отец Ранжие – бас

Отец Миньон, наставник на урсулинките – тенор

Адам, аптекар – тенор

Манури, хирург – баритон

Д’Араманяк, кмет на Лудюн – без пеене

Серизе, градски писар – без пеене

Принц Анри дьо Конде, пълномощник на краля – баритон

Отец Амброаз, стар свещеник – бас

Бонтан, тъмничар – бас/баритон

Клер, монахиня – мецосопран

Габриела, монахиня – сопран

Луиза, монахиня – алт

Място и време на действието: град Лудюн, Франция, 1634 г.

Съдържание

Първо действие

В манастира „Света Урсула“ в град Лудюн. Игуменката Жана иска да назначи за изповедник на монахините урсулинки младия свещеник йезуит Грандие. Тя е дочула слухове за любовните му подвизи и се опитва да го съблазни, но напразно. Грозната и гърбава Жана се озлобява. Тя отправя молитва към Бога и получава видение, в което отец Грандие отива към кладата.

* Улица в Лудюн. Сестра Клер предава на игуменката писмо от Грандие, в което той съобщава, че не иска да приеме поста изповедник в манастира на урсулинките. Жана има ново видение: Грандие и вдовицата на търговеца на вино Нинон се къпят. Побесняла от ревност, тя решава да унищожи отеца.

* Сцена, в която Грандие и Нинон се къпят голи заедно в голяма бъчва.

* На улицата. Аптекарят Адам и хирургът Манури ненавиждат Грандие, защото той е по-учен и има по-голям успех сред жените от тях. Те го срещат и решават, че и тази вечер се връща от любовна среща.

* В църквата. Грандие отправя гореща молитва към Бога да бъде милостив към него и да му покаже правия път.

* Отново в църквата. Игуменката и монахините урсулинки се подготвят за утринна молитва. Дълбоко обезпокоена, Жана започва да чете текст от рели­гиозна назидателна книга. Неочаквано, облечен в празнични одежди, влиза отец Грандие. Жана избягва.

* На улицата. Адам и Манури решават заедно да напишат донос за разпуснатия живот на отец Грандие.

* В изповедалнята. Филипа, момиче от заможно семейство, признава любовта си на Грандие. Отецът я прегръща.

* При градските стени. Д’Арманяк, кметът на Лудюн, и пратеникът на краля барон Дьо Лобардемон оживено разговарят. Според тях Грандие е „съмнителен в политическо отношение“, защото въпреки заповедта на кардинал Ришельо настоява за запазване на градските стени.

* Отново на улицата. Адам и Манури вече шпионират Грандие с намере­ние­то да го злепоставят пред властите.

* Галерия в манастира. Жана разказва на отец Миньон за мнимото посещение на сатаната, приел образа на Грандие, в килията є.

* В аптеката. Отец Миньон предава чутото от Жана на Адам и Минури. Той е информирал за това и екзорсистите (прогонващите злите духове монаси) Баре и Ранжие.

* В църквата. Нощ. Отец Грандие се жени за младата девойка Филипа.

* В килията на Жана. Баре и Ранжие подлагат на кръстосан разпит игуменката. Тя им говори за „опасния служител на дявола“ Грандие.

Второ действие

В църквата. Отново разпитват Жана – този път с помощта на църковни реликви.

* Д’Арманяк и градският писар Серизе разговарят с Грандие за Жана.

* В килията на Жана. Тя отново заявява, че отец Грандие се е свързал със сатаната, с помощта на когото е успял да събуди любовни желания у нея и останалите сестри в манастира.

* От разговора с Д’Арманяк Грандие разбира, че с поведението си е замесен в политическия спор между краля и Ришельо.

* Филипа съобщава на Грандие, че е бременна от него.

* В аптеката. Баре разказва за нов декрет, според който всички гонения на сатаната във Франция трябва да бъдат незабавно прекратени.

* В градината на манастира. Урсулинките са възмутени от новия декрет и настояват да разговарят с Баре.

* При крепостните стени. Д’Арманяк оповестява заповедта на Ришельо, по силата на която ще бъдат разрушени всички крепостни стени в кралството. Грандие разбира, че е в опасност.

* В църквата. Лекарят, прегледал урсулинките, заявява, че тези жени са само истерични, но не и обладани от сатаната. Но Грандие е набеден от Жана като „подбудител“.

* Пред църквата. Дава се представление, в което „обладаните от сатаната“ се търкалят по земята, крещят неистово и късат дрехите си. Пратеникът на краля, принц Анри дьо Конде, настоява да поставят над главата на Жана кутийка с реликва, защото тя е обявила публично, че се е освободила от властта на дявола. Но кутийката се оказва празна – Жана и урсулинките са излъгали!

* Коронният съвет, получил информация за публичната проява на екзор­сизъм (прогонване на дявола), се е събрал да реши каква точно е вината на отец Грандие.

* Пред църквата. Стражите арестуват Грандие и го отвеждат.

Трето действие

Нощ. Отец Амброаз е в килията на Грандие. Отец Миньон е при молещата се Жана. Грандие се моли на друго място.

* Килия. Барон Дьо Лобардемон информира Адам и Минури за присъдата на Грандие. Довеждат отеца без дрехи и бос. Остригват косата му, изтръгват нок­тите му.

* Площад. Довеждат осъдения Грандие. Той е обвинен в три смъртни гряха: разврат, богохулство и светотатство. Грандие твърди, че е невинен. Ло­бар­демон напразно се опитва да го накара да признае вината си и да се подпише под присъдата.

* В отчаянието си Жана се опитва да се самоубие в манастира, но сестрите є попречват.

* Отново на площада. Въпреки ужасните изтезания отец Грандие отказва да признае, че е виновен.

* Процесия. В дреха на еретик, с островърха шапка от картон на главата и с въже около шията, отец Грандие бавно пристъпва към високата клада.

* Процесията минава край манастира „Света Урсула“, където се появява Жана. Отец Грандие моли бог да прости греховете на враговете му. Накрая процесията спира до кладата. Завързват Грандие. Когато Баре, в безсилния си гняв пред „дяволската твърдост“ на осъдения, се навежда да го целуне „за помирение“, тълпата изкрещява „Юда!“. Отец Баре и братята от ордена запалват кладата.

ИЗ „НОВА КНИГА ЗА ОПЕРАТА” – ТОМ 2 - АВТОР ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ИЗД. „Г.ЛИБРИС”, СОФИЯ