/Поглед.инфо/
Дълго търсих каква е вината ми
и се чудех къде ли сгреших.
Бях щедра, добра и прощаваща.
Бях опора, усмивка и стих.
Търпеливо те чаках на прага.
Ти потегляше някъде сам.
Пак проблеми. Досадната работа.
Твоят свят, за който не трябва да знам.
Упорствах и търсех пролука.
Предложих ти сигурност, дом...
Чаках отвън да почукаш
и при мен да намериш подслон.
Исках само да чувам смеха ти,
да ме галят две нежни ръце
и когато до тебе се сгуша,
да усещам, имам криле.
Да ме топлиш,закриляш и пазиш.
Да ми бъдеш във тъмното фар.
Към мене ръце да протягаш.
Да съм огън. И хляб. И олтар.
Аз не исках клетви любовни.
Исках само да бъдеш щастлив.
И, стоплен от моята обич,
да си горд, да си силен и жив.
Дълго търсих каква е вината ми
и защо си отиде от мен.
Получил си дар неочаквано-
незаслужен и затуй неценен.