Две години и половина откак Велин Георгиев, един от големите поети на България и наш сърдечен приятел, ни напусна. Но остави стилни вулканични стихосбирки, великолепни белетристични страници, проникновени литературнокритически отзиви – главно въвеждащи слова към вечерите в създадения от него през 1994-а Национален литературен салон „Старинният файтон“. Беше човек на внезапните вдъхновения и жестове. И продължава да ни изненадва както той си знае, макар вече да не е сред нас. За почитателите на българското изящно слово настоящата стихосбирка е една от изненадите.
„Седмото небе“ е сбор от два неголеми ръкописа, подготвени за печат от Велин Георгиев през 80-те години на миналия век. Единият, „Седмото небе“ (лирика), е запазен от актрисата Богдана Вульпе, която в началото на годината ми се обади с молба да го издадем, като ми даде и ксерокопие. Остана да се разберем за подробностите по издаването. За съжаление, тя също се пресели в отвъдното. Другият, „Есенни песни“ (лирика), поетът ми бе дал преди няколко години с думите: „Нека стои при теб... За всеки случай...“. Тогава се учудих на това „За всеки случай...“, а сега вече знам какво е означавало.
Богдана и Велин... Свързани са от седемгодишен брак (запознават се през 1983-а в един асансьор) и дългогодишно всеотдайно творческо приятелство. „Седмото небе“ е посветено на любовта им. Ръкописът е подготвен за издателство „Народна младеж“ с обозначена на страница първа година 198___. Стиховете са писани не по-рано от 1983-а до 13 юни 1987 година.
На първа страница на „Есенни песни“ е посочена точната година: 1988. Те продължават – в известна степен – мотивите на „Седмото небе“. И се преливат в други мотиви. Но единството, струва ми се, се запазва. Има дори и нещо формално, което го удостоверява – две стихотворения са включени и в двата ръкописа. Но под различни заглавия: в първия ръкопис – „Ново“ и „Ненаписано писмо“, във втория, съответно – „Диптих за соло дует“ и „Лъжа“. Към „Ново“ е добавена и втора част. Поставени в различен контекст, и двете звучат различно. И затова те не са отстранени от втората част, но не само по тая причина, а и за да са каквито са ръкописите Велинови. Твърде много е ял попарата на цензурата приживе поетът, за да си позволим да го „цензурираме“, когато вече го няма.
В ръкописа на „Седмото небе“ липсват две стихотворения, видно от съдържанието („Горещо“ и „Ос“), както и първите две части от лирическия цикъл „В болницата“. Но пък са добавени четири датирани и подписани стихотворения („Люлка“, „Бяла лястовица“, „Хайде“ и „Неизпратено писмо“), липсващи в съдържанието. Не знам каква е причината да бъдат отстранени липсващите творби и кой точно ги е отстранил, но фактът, че новите стихотворения са четири, навява на мисълта, че са добавени на тяхно място и че промяната навярно е направена от самия автор.
Стиховете от „Седмото небе“ ни разкриват един друг Велин Георгиев от 80-те години на миналия век, различен от „публичния“ – по-лиричен, по-нежен, по-съкровено интимен. А в „Есенни песни“ долавяме интонации, мотиви, образи, които ще се разгръщат в поезията му през времето нататък и ще намерят най-плътен израз в стиховете от последните му години. Тази книга ни приближава до истинския поет – такъв, какъвто е бил, неокастрен от цензори, нерендосан от „доброжелатели“, прям, шеметен, автентичен.
Премиерата на стихосбирката „Седмото небе“ ще състои на 22 ноември 2021 г., понеделник, от 18.00 часа, в къща музей „Димитър Благов – Дядото“ в столицата (ул. „Лайош Кошут“ 34).
Така ще съчетаем рождения ден на поета (той е роден на 21 ноември 1933) с излизането на новата му книга. Стихове от книгата ще четат приятели на поета и почитатели на неговото творчество.
