Неизбежният провал на ГЕРБ ще се трансформира в доверие към левицата

Социолозите първи се сблъскаха с може би най-важното на тези избори: силата на страха. Във всички екзит полове се поддържаше дистанция между двамата кандидати от 12-15%., а при преброяването накрая се оказа, че тя е 5%. Това е възможно само, ако 5% от гласуващите са скрили пред анкетьорите своя вот за опозиционната двойка (това число се трансформира в разлика от 10%). Причината може да бъде само страх в голяма част от секциите.

Нека напомним процедурата: анкетираният бива помолен сам, без някой да го вижда, да маркира избора си, да сгъне листа и да го пусне в малка урна. Въпреки това не само на първия тур, но за цялата история на демократичните избори не е имало подобно отклонение на екзит пола от преброените гласове.

Все пак екзит полът ни дава ценна информация за демографията и и прехвърляния на гласове между избори. Какво констатираме? От данните се вижда, че сред гласувалите на втория тур за Калфин възрастовата структура е значително подмладена в сравнение с тази на БСП на парламентарните избори през 2009 г. Хората на възраст 18-35 са 20%, с 6% по-малко от националната средна сред гласувалите (26%). Но през 2009 г. в тази категория са били само 13%, а националната средна е била 25%, т.е. почти двойно по-голяма.

Аналогично наблюдение правим в останалите възрастови групи. 36-50 годишните избиратели на Калфин са 24%, само с 3% под националната средна, а преди две години са били само 8%, докато сред избирателите като цяло тази кохорта е била 17%. Най-възрастните при Калфин сега са 25% или със 7 пункта повече от най-вързастните сред всички подали глас, но преди тези избори са били почти двойно повече (37% вместо 20%).

Обяснението на тази промяна е в това, че освен твърдото ядро, в което над половината са селски жители и следователно над 60 г., президентската кандидатура на БСП е привлякла един твърде широк сектор, който не само обхваща обичайната периферия, но и (поради особеностите на мажоритарния избор) сектори, които много отдавна не са покрепяли левицата..

Откъде са дошли тези избиратели? Около половината са нови спрямо 2009 г. Според нашите данни са 44%. Сред тях най големият трансфер е от негласували по-рано – 14%, следвани от гласували за ДПС – 11% и за ГЕРБ – 9%.

Ядрото и максимално възможната периферия на ГЕРБ също еволюират. Като количество партията възпроизвежда на втори тур резултата от 2009 г. (1692 хиляди срещу 1678 сега), но това скрива значително "плъзгане" на базата, върху която стъпва Борисов. Преди две години тя е била отчетливо по-млада. Най-ниската възрастова група е била с 12 пункта над обичайното за всички гласували (38% вместо 12%) , а сега е само с 4% по-голяма (29% вместо 26%). Това е типично за процес на "улягане" на дадена партия – на превръщането й в част от системата.

Виждаме, че гласовете, подадени за Меглена Кунева на първия тур, са толкова за Калфин, колкото и за Плевнелиев, а възможно е реално да са и повече. Същевременно една трета от гласувалите за Кунева на първи тур, не са гласували повторно. От кандидата на НП "Единство" 69% са отишли при Калфин, въпреки че тези избиратели не са подвластни на Доган.

Гласовете на един националист, какъвто е Стефан Солаков, са се разпределили преобладаващо в полза на Калфин (60:25), докато тези на другия – Сидеров – в полза на Плевнелиев (57:32). Каква е разликата между двамата? Първият има ясно изразен опозиционен профил. Дори при Павел Чернев наблюдаваме наклон в полза на Калфин.

Сините пък доста категорично отказват да се дистанцират от властта (60:24). Аналогична картина получаваме ако погледнем как са гласували участниците в този екзит пол през 2009 г.

Или накратко: електоратите на последователно опозиционните партии гласуват предимно за опозицията, а тези на заигравалите се с властта – за нейния кандидат. Трябва изрично да подчертаем, че зад мълчаливия вот не се крият преобладаващо турци. Масимумът на ДПС се прояви през 2009 г. – 610 хиляди. Сега на първи тур кандидатите на БСП взеха с 226 хиляди повече от 2009 г. (с което увеличиха гласовете от 748 хил на 995 хил.), а на втори тур прибавиха още 564 хил. или общо нарасване от 811 хил. и над два пъти повече от 2009. Твърдение, че повече от една трета от това увеличение е дошло от избиратели на ДПС не може по никакъв начин да се докаже. В смесените райони в неделя се наблюдаваше средна активност, а не тотален щурм към секциите.

Изводи за електоралната динамика на базата на различни типове избори (парламентарни, местни, президентски) са се правили и ще се правят. Никой не е задължен обаче да ги прави глупаво.

Първият тур на президентските избори задава ситуация по-близка до пропорционалния вот на парламентарните избори. И наблюдавахме две неща. Тези които твърдо са в опозиция – червените и остатъците от жълтите, отбелязаха ръст. Второ, всички, които са на власт и са се докоснали до нея, изгубиха.

На втория тур ситуацията е донякъде нетипична и почти сигурно е, че няма да се повтори през 2013 г. Виждайки, че нещата отиват на зле, в последния ден за агитация Борисов предупреди, че "в неделя Доган удря в 16:00 часа". И затова "младите да излезнат по-отрано и да пуснат своя глас". Чиста проба противопоставяне и насъскване на едни групи граждани срещу други, извършено с използване на привилегиите на властта. И наистина наблюдавахме необичайно висока сутрешна активност. Виждаме, че наистина само 2.5 процента са делели Плевнелиев от загубата. Естествено за пореден път голям коз му даде Ахмед Доган, който за пореден път реши да се „пошегува”.

Това, което недвусмислено наблюдаваме е, че ГЕРБ върви към залез. Излизайки на президентски избори, управляващата партия получи толкова гласа на президенския вот, че отстъпи с 400 хиляди гласа от парламентарния си вот през 2009 г. и го достигна едва на 2 тур, когато добави гласовете на отпадналите партии на властта – сините и Атака.

Разбира се, голям принос за този резултат има тактическият стил на Борисов – отказът или по-точно неспособността му да подкрепя кандидат, който не е зависим единствено от него. Това се прояви и на местните избори. Партията която в момента води по популярност, най-често взима почти всички залози, освен традиционните крепости на опонента. Например през 1991 г. цялата карта на страната стана синя, а през 1994 г. цялата, освен София Пловдив и Варна стана червена. Сега обаче наблюдаваме изключително шарена местна власт.

За близките години е ясно, че разочарованието от ГЕРБ засега не може да намери пълно представителство в нова популистка партия. Стилът на Кунева и Калфин не е "бунтарски", а феномен като Светльо Витков ще активира един тесен сектор от младежта. Но това разочарование засилва опозиционните партии и отваря необичайно широко пространство за сътрудничество между тях.

Удвояването на резултата от 2009 г. не значи, че БСП е тръгнала стремително да излиза от кризата си, но едва ли може да се спори, че се е окопитила от удара преди две години. Неин късмет е, че Бойко Борисов я е избрал за главен вербален спаринг партньор, с което автоматично част от неизбежния му провал се трансформира в частично доверие към нея.

Има изкуствена, необичайна ситуация, формирана преди всичко от авторитарните напъни на ГЕРБ, но е възможно тя да застине в сегашните позиции. Очевидно либерално-центристкият и проевропейски вот зад Кунева има шанс за успешно предствителсво само в сътруничество с твърдото ядро на БСП. Не само г-н премиерът постоянно редефинира всеки политически дебат в референдум „за” или „против” неговата личност и управление. Дори избори, в които не се кандидатира. По-важното е, че социализмът и либерализмът все повече са изправени пред настъплението наантидемократични десни движения.

 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели