Два пъти ме изгониха, въпреки че бях в официален статус на кореспондент на вестник „Правда“. Веднъж почти ме застреляха. Въпреки че имах шанса да интервюирам Кадафи в група съветски журналисти в известния„бункер“, охраняван от галантни момичета с автомати. Въпреки че ме поканиха в палатката му за друга среща с пресата. Но въпреки това нямах и нямам никакви положителни чувства към тях.
Най-добрият показател за особеността на либийските отношения помежду им е гражданската война между регионите на „запада“ на страната (Триполитания) и „изтока“ (Киренайка) с малко участие на „юга“ (Фезан) без чужда намеса, каквато през същите години обхвана Сирия. Ето го - реалното положение в Либия.
Кадафи се опита да ги слепи - три части от голямото пространство и това пространство с присъствието и местожителството на около 800 племена (!) по различни кътчета и оазиси без силна централна власт веднага се превърна в „черга". Тези хора с техния „поглед към живота“, веднага щом желязната ръка на Кадафи изчезна и се появи пълна слободия, се разбягаха, създадоха свои власти в различни региони на бившата Джамахирия и започнаха да се избиват под различни предлози. Повтарям - войната продължи там цяло десетилетие. И след бързото изтегляне на членовете на НАТО, това десетилетие война продължи без никаква външна намеса - за разлика от Сирия, където до 90 хиляди бойци от цял "просветен свят" дойдоха на групи, включително, както вече писах, Европа и Съединените щати. Сега там, миналата година, се появиха турците, но - когато войските на НАТО бомбардираха и си тръгнаха, когато свършиха ракетите и бомбите, местните племена в условията на анархия започнаха да разбират „кой оазис е по-силен“.
Точно на другия ден нещата започнаха да се нареждат - настъпи официалното обединение на страната. Създадени са единен парламент и общо правителство. Планират се избори за президент на Либия. Но това е в бъдещето. А в миналото ...
А в миналото ... През март 2011 г. бомбардировките на НАТО валяха върху Либия. След като измамиха Русия и въведоха в Съвета за сигурност на ООН - противно на обещанията и задълженията към Москва лично от тогавашния френски президент Саркози - резолюция за въвеждането на „зона без забрана за полети” над Джамахирия, западняците започнаха пряка и непосредствена агресия .
Първоначалните антиправителствени демонстрации, провокирани от чуждестранните разузнавателни служби срещу Кадафи, бяха продължени от убити на тези митинги от „неизвестни снайперисти“. След това такива „снайперисти“, като важен компонент на събитията, се появиха и в Киев, където резултатът е добре известен - смъртта на „Небесната стотна“ от куршумите на чуждестранни наемници.
Кръвта породи гняв и започна мащабна гражданска война под бомбите на НАТО, а поради натрупаните оръжията в складовете на Кадафи имаше с какво да се стреля.
След убийството на американския посланик в Бенгази като акт на „небесно възмездие“ за американската агресия, западняците на практика напуснаха разпокъсаната Либия. Оставиха страната в разглобено състояние и окончателно унищожиха Кадафи. Нещо повече, във видеото, което се появи по-късно от нечий телефон, бруталното му убийство беше извършено в присъствието от хора, много подобни на френските специални части, а Саркози, да припомня, дължеше на Кадафи много милиарди и беше лично заинтересован да елиминира кредитора . Вярно, след това се появи версия, че двойник на Кадафи е бил убит, а самият Лидер на Джамахирия е избягал и все още се крие някъде. Изтокът винаги е умеел да измисля легенди ...
По това време в Москва обсъждаха възможни сценарии за развитие на ситуацията. Такива бяха три. Първият е „сомализацията“ на страната, превръщането на Либия в конгломерат от бандитски анклави, които се бият помежду си в непосредствена близост до Европа, което несъмнено щеше да засегне Европа - и я засегна, отговори през 2015 г. с огромна емигрантска вълна от Азия и Африка, включително през либийска територия. Второто е идването на власт на ислямистите и появата на „втори Афганистан“. И това се случи в Триполитания, в западната част от страната. Третият беше „иракският сценарий“, при който се създава „фасадна демокрация“ и под нейно покритие петролният се разделя между регионите и клановете, при това с чуждестранно участие.
Руските експерти се оказаха прави - „първият“ и „вторият“ сценарий вече се сбъднаха, при това едновременно. Сега въпросът стигна до „третия“ сценарий - създадена е „фасадна демокрация“, одобрена от световната общност и скоро ще започне възстановяването на местната „петролна индустрия“ с неограничено чуждестранно участие. Но - важно е да отбележим нещо друго. Неведнъж е писано защо стратегически Западът разруши режима на Кадафи и сега ще постави послушни хора начело на Либия.
Факт е, че там, буквално „под краката“, има не само огромни запаси от нефт и газ, с които е богата либийската пустиня, но и огромни запаси от прясна вода, която според прогнозите скоро ще стане най-скъпа на земята. И ако е всяка бутилка с тази вода се продава поне за 1 долар, какви ще са печалбите ?! Освен това Кадафи вече е създал цялата инфраструктура за извличането ѝ от пустинята.
Ето какво писаха професионалистите за тези водни запаси в списание “Сайънс”: „През 60-те години в Либия, под пясъка на Сахара, бяха открити две огромни подземни морета с чиста прясна вода. Едното се простира под териториите на Либия, Египет, Судан и Чад (това е басейн с обем от две трети от Черно море!), другото - под териториите на Либия, Тунис и Алжир ...
Водата се е натрупала под земята преди 10 хиляди години, когато плодородните савани се простират на мястото на Сахара, напоявани от чести дъждове. След това, преди около 5 хиляди години, климатът на планетата се променя драстично - Сахара се превръща в пустиня. Но водата, която се е просмукала в земята в продължение на хиляди години, е успяла да се натрупа под земята”.
Бях свидетел как в Бенгази един от водопроводите беше отворен в тържествена атмосфера, доставяйки прясна вода от оазис в Сахара на име Куфра до средиземноморския бряг. И сега западняците може да поставят под свой контрол най-голямото съкровище през втората половина на XXI век - прясната вода на Сахара.
Това е въпросът какви задачи са били поставени при планирането на операцията "Арабска пролет" в Пентагона.
Превод: В. Сергеев
