/Поглед.инфо/ На 15 септември 2021 г. САЩ, Обединеното кралство и Австралия обявиха създаването на тристранен отбранителен съюз, наречен AUKUS. Името на алианса се формира от първите букви на имената на държавите - Австралия, Великобритания и САЩ. Само три държави, само англосаксонците решиха да "осигурят сигурност и отбрана в Индо-тихоокеанския регион". В целия „индо-тихоокеански“ регион англосаксонците решават сами да осигурят „отбраната и сигурността“, без да намесват никого – дори страните от „цивилизования свят“.

Като решителност на тристранното си отношение, англосаксонците предизвикателно взеха солидни пари от Франция: Австралия потъпка огромен договор, подписан с Франция за производство на атомни подводници - те решиха да предоставят договора в САЩ. Вдигна се огромен скандал и шум, но после всичко утихна - като на магия: АУКУС изчезна от информационния дневен ред и не се появи повече.

И като цяло, англосаксонците вече не позират със семейния си съюз и се опитват повече да не блестят пред света с действията си. Ако в една компания се е образувала група тихи хора, това винаги е с причина, винаги ще се крие някаква тайна в това, някакъв сериозен егоистичен интерес.

Въпреки това, при внимателно наблюдение, някои щрихи в поведението на съюзниците все още се забелязват. Например те предлагат всички големи транзакции между тях и техните контрагенти да се извършват не чрез договори, а чрез борси.

Самите борси все още не блестят, но сделката с подводниците предизвика рязък ръст на акциите на компаниите за добив на уран на фондовите борси в Англия, САЩ и Австралия. Ръст на долара - тоест в рамките на своя съюз англосаксонците формират доларов оборот. Това е важно и трябва да се помни.

Обърнете внимание, че преди финансовата криза от 2008 г. почти всички повече или по-малко големи международни транзакции бяха направени на две стокови борси - Ню Йорк и Лондон. Те представляват повече от половината от международния оборот на въглеводороди и метали.

През Лондон по правило се сключваха договори за продажба на метали, а през Ню Йорк - за продажба на въглеводороди. Това даде възможност да се контролират почти всички международни транзакции, както и да се наложи на контрагентите разчетната единица на Фед - долара.

Кризата от 2008 г. породи нова тенденция: все повече транзакции започнаха да се извършват през регионални борси - Хонконг, Шанхай, Токио, Манила, Индонезия, Индия, Съюза на камарите на Турция и др.

Най-често тези борси използваха кошница от пет валути - щатски долар, евро, китайски юан, йена и лира стерлинг. Въпреки че доларът остана лидер в тази петица, позициите му в международната търговия бяха значително отместени.

От 2015 г. започна нова тенденция. Все по-често договорите се формализират директно под формата на двустранни споразумения. Участниците в тези споразумения самостоятелно избират разчетната единица. Следователно националните валути започнаха да преобладават в международните разплащания.

Тези промени в международната търговия доведоха до факта, че англосаксонците започнаха да губят финансово, икономическо и с тях политическо влияние.

Особено болезнен за тях беше фактът, че страните от Азиатско-тихоокеанския регион, който представлява повече от половината от световната търговия, започнаха да преминават към преки споразумения. Да държат този пазар под свой контрол за англосаксонците е като избор между смъртта и живота.

Ето защо членовете на AUKUS са се фокусирали върху Азия, а самият блок е военно разширение на друго обединение - Транстихоокеанското партньорство.

Транстихоокеанското партньорство е преференциално търговско споразумение между страните от Азиатско-тихоокеанския регион, чиято цел е намаляване на тарифните бариери, както и регулиране на вътрешните правила в участващите страни. Споразумението за партньорство беше подписано през 2016 г. с активното участие на САЩ. Първоначално беше планирано да се включат 12 държави, включително самите щати. Година по-късно обаче Вашингтон промени позицията си и по време на мандата на Доналд Тръмп напусна съюза. Към днешна дата 11 държави остават в партньорството: Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, Виетнам.

По своята същност Транстихоокеанското партньорство е огледален образ на Европейския съюз в ранен етап от неговото формиране. Формирането на ЕС също започна с намаляването на тарифните бариери. Двата блока се обединяват от факта, че съдържат държави – марионетки на Щатите и Англия.

В същото време самите САЩ и Великобритания останаха извън Европейския съюз и Транстихоокеанското партньорство. Те създадоха правила за своите марионетки, а самите те запазиха независимост от тези правила.

Като примамка на участниците в двете търговско-икономически асоциации сега се предлага англосаксонският пазар или по-скоро пазарът на военно-промишления комплекс. Има само едно условие за свързване към този пазар: всички транзакции трябва да преминат през борси - първо регионални, а след това Ню Йорк и Лондон. Така проектът AUKUS е начин Азия да се върне на пазарите в Ню Йорк и Лондон.

Добавяме, че както показва опитът на ЕС, асоциация се формира по-бързо, когато се създаде образ на враг или неговата илюзия. Русия се използва като илюзорен враг за ЕС. Съответно Китай трябва да се превърне в такава история на ужасите за Транстихоокеанското партньорство.

В продължение на няколко десетилетия англосаксонците са лоялни към начина, по който китайските компании агресивно завладяват пазарите по света. Тогава те погледнаха също толкова лоялно на това как Пекин придружава проекта си за Новия път на коприната с преговори за създаване на военни бази. И в двата случая Вашингтон и Лондон не пречат на китайците. Сега изведнъж подобни действия са обявени за експанзия.

Освен това англосаксонците решиха да възобновят стария конфликт. Става въпрос за "тайванския въпрос". Този конфликт беше създаден от англосаксонците преди повече от 70 години и след това замразен за десетилетия напред. Неслучайно Тайван първи откликна на създаването на AUKUS и го подкрепи.

В същото време Япония, Канада и Австралия, зависими от Щатите, предложиха приемането на Тайван в Транстихоокеанското партньорство. Интересното е, че преди няколко дни същите тези страни блокираха абсолютно същото приложение от Китай, обвинявайки го в "агресивни действия" срещу участниците в партньорството.

Друг провокатор беше Европейският парламент. Евродепутатите приеха резолюция, призоваваща Тайван да получи статут на наблюдател в ООН. Този въпрос се планира да бъде внесен в Общото събрание на ООН, където неизбежно ще възникне конфронтация.

Защо изведнъж се впускаме в толкова подробни обяснения на настоящия момент? И така, че схемата, която англосаксонските партньори ще използват, беше ясно ясна: те ясно видяха, че Европа, която усърдно отглеждаха от времето на плана Маршал и системата Бретън Уудс за техните близки, изведнъж стана финансов донор за техния "заклет приятел" - Русия и първокласен пазар за конкурентния Китай.

Русия захранваше Европа с енергия, печелейки прилични пари и придобивайки определени технологии, докато Китай получи възможност да диверсифицира пазара за продажби на своите продукти.

И така: англосаксонците решиха да направят същото с целия "Индо-тихоокеански регион", както започнаха да наричат Азиатско-тихоокеанския регион, за да изтрият като цяло понятието "Азия" от геополитиката.

За Китай измислиха собствена Украйна - Тайван, и поставиха най-голямата съвкупна икономика на страните от Азиатско-тихоокеанския регион на две игли едновременно: долара чрез борси и иглата на енергийните носители - петрол и газ. Американците вече практически закачиха Европа с техния втечнен газ, Северните потоци се взривиха - сега американците доят европейците, а не ги захранват с енергия на взаимноизгодна основа, както направи Русия.

А откъде англосаксонците ще вземат толкова много петрол и газ - за целия индо-тихоокеански регион?!

И тук е само "кучето рови". Виждате ли, скъпи читатели, отговорът вече се крие отчасти в декларацията на целите на AUKUS - „защита на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион“. Безопасността на транспортните маршрути, включително на първо място. А англосаксонците просто щели да транспортират нефт и газ. Те вече транспортират втечнен газ от Австралия - покриват между другото до 30% (!) от нуждите на Китай.

Но англосаксонците намериха петрол и газ заедно и на едно място в Антарктида - в огромни количества. Да, да, англосаксонците изтъкнаха „защита срещу експанзията на Китай“ като „операция за прикритие“ с цел създаване на AUKUS, но всъщност те откриха гигантски запаси от нефт и газ в Антарктида - в австралийския сектор, в района на морето Рос.

Някои източници смятат, че само доказаните запаси в морето на Рос са около 50 милиарда барела петрол и повече от 100 трилиона кубически метра газ. За сравнение, запасите на Русия от тези въглеводороди възлизат съответно на 74 милиарда барела и 33 трилиона кубически метра.

Трябва да се приеме, че суровините на Антарктида в никакъв случай не се ограничават до един газов "хъб" на морето на Рос. А такива естествени складове има не един или два. А сега се замислете какво изкушение е това за цялото съвременно човечество, което изпитва все по-остър недостиг на суровини и най-вече на енергийни ресурси!

Чудно ли е тогава, че в очакване на такъв страхотен джакпот, англосаксонците предприемат ранни мерки, за да осигурят лъвския пай от тази обещаваща плячка? И вече създават специален военен блок за охрана и защита на този суровинен мегаресурс.

Възраженията, че Антарктида, според тях, е защитена от подобни атаки с международни договори, в контекста на старата и особено на западната геополитика, изобщо не трябва да се приемат на сериозно. Защото няма такива договори, които, ако се наложи, Америка да не наруши за собствено удоволствие.

А CNN, междувременно, популярно ще обясни на всички съмняващи се, че това е единственият начин. Защото „земните ресурси са на изчерпване“, а легендарният „преход към зелена енергия“ е заседнал някъде заедно с вятърните мелници.

По този случай още днес, под прикритието на силно звучаща тема за предстоящата епична битка между Запада и Китай, без много реклама и шум, започна планираното развитие на бъдещия антарктически форпост на Запада.

Там вече се полагат капитални писти, изграждат се морски акостиращи комплекси, набързо се изгражда флот от специални антарктически морски транспортни средства. И то толкова набързо, че под това дело се подписа дори далечна Румъния, в чиито далечни от любопитни очи корабостроителници изведнъж започнаха да строят ледоразбивачи за австралийския флот!

Най-новият австралийски ледоразбивач RSV Nuyina е построен през 2020 г. в румънската корабостроителница Damen Shipyards Galati.

Между другото, обърнете внимание! САЩ дори нямат ледоразбивачи, за да се бият с Русия за Арктика, което официално тръбят като една от най-важните задачи на тяхната глобална политика. Но за страната - член на новоизсечения AUKUS, те се строят почти в пожарен ред. Къде? В Румъния! За кого? Австралия! Защо стана така?

Е, основното, което казахме е, че сега ясно се вижда цялата логика на действията на англосаксонците в Европа, Украйна и Русия.

И проличават и напреженията им с Китай: слагат го в бокс и ще го доят, но ще е скъпо да го хранят с овес (за доставка на енергийни ресурси), също като Европа.

Между другото, температурата на промишленото втечняване на газ е минус 160 по Целзий. В Антарктида, в района на морето на Рос, температурата през зимата е около минус 60, а в Катар - плюс 40: много по-евтино е да се втечнява газ в Антарктида.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com