/Поглед.инфо/ Германският канцлер Ангела Меркел в интервю за британския вестник “Гардиън” призова Европа да се „подготви за свят без американско лидерство“.
Разбира се, тези думи не прозвучаха от нищото и не изведнъж. Непрекъснато нарастващият натиск на Съединените щати върху техните съюзници, включително европейските, и на първо място върху Германия, изглежда е надхвърлил определения „праг на издръжливост“ и сега отношенията между Вашингтон и Берлин претърпяват криза, каквато не е имало в цялата следвоенна история.
Бундесрепубликата губи десетки милиарди долари и десетки хиляди работни места от антируските санкции, за които Вашингтон настояваше през 2014 г. Германските корпорации, от “Дойче Банк” до “Фолксваген” и “Байер” са безпощадно глобявани от Министерството на финансите на САЩ. Тръмп настоява да се платят почти трилион долара в бюджета на НАТО, а други 500 милиарда долара трябва да отидат за подкрепа на страните от „новата Европа“, които се ръководят от „Чичо Сам“ и оспорват германското ръководство в Европейския съюз. По-конкретно, изявленията за евентуалното изтегляне на американските войски от Германия бяха направени не кога да е, а по време на срещата между Тръмп и полския президент Анджей Дуда, и на фона на всички похвали на Варшава, ги прави дори още по-обидни за германците.
В допълнение към всичко това има все повече санкции срещу газопровода „Северен поток-2“, което лишава германската икономика, която пада от последните година и половина, от достъп до гарантирани доставки на евтин руски газ. А това означава увеличение на разходите и съответно намаляване на конкурентоспособността на германските продукти ... Трябва да се признае, че дори и лоялната към Америка Ангела Меркел има причина да се ядосва. Германското правителство дори обяви подготовката на евентуален реванш срещу САЩ, ако те засегнат германските и европейските компании.
Разбира се, ние не бихме чули или научили нищо, ако американците все още бяха силни - например преди 35 години, когато Япония трябва да приеме „Споразумението Плаза“ противно на волята си и да „замрази“ собствената си икономика... Но САЩ днес са неизмеримо далеч от образа си на световен победител-лидер, колкото и да се опитва техният президент да докаже противното. Жестоката битка между „тръмпистите“ и „антитръмпистите“, социално-икономическата криза с коронавируса с десетки милиони безработни и масовите протести под надслов „Черните животи имат значение!”, дългата поредица от политически провали от Сирия до Венецуела - всичко това ни кара да се замислим колко изгодно и най-важното, колко перспективно е при тези условия традиционното и безусловно подчинение на Вашингтон, дали си струва? В края на краищата, ако по-рано най-близките американски съюзници получаваха, в съответствие със своя „ранг“, гарантиран дял от печалбата от експлоатацията на останалия свят, сега този „пай“ не е достатъчен и за самата Америка и тя, в лицето на Доналд Тръмп, може да се опита да реши собствените си растящи проблеми за сметка на съюзниците.
Но за Германия ситуацията се усложнява допълнително от това, че, като Япония, тя е икономически гигант, но и политическо джудже. Дори в мащаба на Европа след Брекзит, Берлин не може да претендира да е едноличен лидер, тъй като няма нито право на вето в Съвета за сигурност на ООН, нито ядрени оръжия, каквито Лондон и Париж притежават.
Неотдавнашното предложение на Путин да бъде домакин на срещата на високо равнище на петте: Русия, Китай, Франция, Съединените щати и Великобритания, което той направи в статия, публикувана на 18 юни от списание “Нешънъл Интерест” е, наред с други неща, много лош сигнал за Германия и Япония, тъй като провеждането на срещата в този формат, за цялото обозримо бъдеще, до около 2050 г., ги отстранява от участието им в решаването на всякакви значими проблеми на съвременния свят, като ги лишава от всяка надежда за възстановяване на глобалната политическа субектност.
Това изобщо не означава отказ на Москва и Пекин от възможностите за „дострояване“ на стратегическия им съюз на Запад и на Изток. Това означава, че ако не се вземат решения в Берлин и Токио за това, всичко може да бъде решено много бързо, без тях и за тяхна сметка. Очевидно, нито Ангела Меркел, нито Шиндзо Абе са готови за такъв рязък завой. Въпросът обаче не е дори в тях лично, а в цялата „матрица“ на следвоенния световен ред в неговата „постсъветска“ версия, която съществува вече три десетилетия. Тази „матрица“ се разпада пред очите ни, „светът никога повече няма да бъде същият“, тъй като „Русия спечели студената война“ (Хенри Кисинджър). Няма да може да се поддържа бившето „атлантическо единство“ при никакви условия и обстоятелства, а сега процесът на разпад достигна едва ли не до „ядрото“ на тази матрица. Но как ще се случи, съгласно какъв сценарий? Това зависи силно от “глобалната периферия” към която днес фактически може да се отнесе и Германия. Макар и Берлин да има навярно напълно различно мнение.
Превод: В. Сергеев