/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Тръмп призова НАТО да поеме по-активна роля в Близкия изток, като предложи ново име на алианса : «NATOME» (NATO Middle East - НАТО Близкия Изток). Този апел предизвика дебат какво друго може да направи алиансът в политически сложния регион.
С атаката на Иран срещу американските бази в Ирак след убийството от страна на САЩ на Касем Сулеймани, ръководител на звеното „Ал-Кудс” от Корпуса на ислямската революционна гвардия , Тръмп насочи погледа си към НАТО.
Американският лидер, който периодично поставя под въпрос жизнеспособността на НАТО и призовава европейските съюзници да поемат по-голямата част от финансовата тежест, поиска съюзът да играе по-активна роля в Близкия изток.
Скокът на Тръмп в «NATOME»
Името на НАТО, което ще поеме голяма роля в Близкия изток, може да бъде променено на «NATOME» (NATO Middle East - НАТО Близкия Изток), предложи Тръмп. По този начин, според американския лидер, е възможно да се осигури по-равномерно разпределение на финансовата тежест между страните членки.
Тази стъпка ще допринесе за изтеглянето на САЩ от Близкия изток. В същото време Тръмп даде да се разбере, че някои страни в региона също могат да се присъединят към съюза, но не каза кои от тях. Тръмп не уточни каква допълнителна роля има НАТО в региона.
Вицепрезидентът на един от водещите мозъчни тръстове със седалище в Брюксел, германския фонд „Маршал“, Иън Лезер в интервю за кореспондента на Anadol отбеляза, че офертата на американския президент дойде в неочакван момент и е изненада за мнозина.
НАТО реагира сдържано
След като Тръмп направи предложението, той проведе телефонни разговори с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Страните се споразумяха, че НАТО може да даде по-голям принос за регионалната стабилност и борбата с международния тероризъм. Беше отбелязано, че съюзът вече присъства в Близкия изток.
Освен това беше подчертано, че НАТО е член на международната коалиция срещу ISIS (исл.държава - забранена в Руската федерация - прим. Ред.) и има ключов принос в борбата срещу международния тероризъм чрез мисии в Ирак и Афганистан.
На три различни пресконференции, проведени в продължение на една седмица, генералният секретар Столтенберг отбеляза, че НАТО е готов да работи по въпроса каква по-активна роля може да играе алиансът в Близкия изток.
В същото време Столтенберг подчерта, че алиансът е по-склонен да обучава „местните сили за сигурност“, както в Ирак, отколкото да изпраща войски в Близкия изток.
„Мисля, че най-добрият начин за борба с международния тероризъм не винаги е изпращането на войски“, каза Столтенберг. „Понякога трябва да направим това, но най-добрият начин е да засилим местните сили за сигурност, така че те сами да се борят с тероризма.“
Освен това, за да може алиансът да играе по-значителна роля в Близкия изток, е необходимо и „съгласието“ на страните от региона, отбеляза Столтенберг. В тази връзка, според него, ще има контакти с тези страните.
От друга страна, според съобщенията на световните медии, веднага след като Тръмп направи предложението си, делегация на НАТО отиде в САЩ и проведе разговори с Държавния департамент на САЩ за това, което съюзът може да направи в Близкия изток.
Лесер отбелязва, че Столтенберг е „сдържан“, но правилно реагира на предложението на Тръмп и като възможен сценарий допуска възможност за преименуване и включване под егидата на НАТО на мисиит, които страните членки вече извършват в Близкия изток.
Европейските съюзници може да не подкрепят
Можем да кажем, че администрацията на Тръмп преминава през трудни времена в отношенията с европейските страни, които се смятат за "традиционни съюзници" на САЩ.
Обвиненията, периодично изказвани от Тръмп срещу европейските съюзници в контекста на НАТО, неговото настоятелно искане да увеличи разходите за отбрана са тревожни за европейските столици.
Отношенията на администрацията на Тръмп с европейските страни са обтегнати по причини като търговски въпроси, ядрена сделка с Иран, споразумение за климата и САЩ дори не са уведомили европейските съюзници преди операцията срещу Касем Сюлеймани.
Европейските страни, които губят влияние в Близкия изток и се страхуват да участват в сложно политическо уравнение в региона, е много вероятно да предприемат дистанционен подход към предложението на Тръмп.
В продължение на около 11 години НАТО поддържа присъствието си в Афганистан и все още не се знае доколко европейските държави, които наскоро преминаха в леко увеличение на разходите си за отбрана, ще подкрепят разширяването на алианса към нови региони.
От друга страна, Европа все още смята Русия, миграцията и тероризма за по-голяма заплаха, поради което се предполага, че европейските страни няма да се радват да прехвърлят относително ограничените ресурси на алианса в друг регион.
„Съюзниците няма да жадуват за по-активното участие на Алианса в Близкия изток“, казва Лесер. В същото време съюзниците ще се застъпят за това НАТО да играе по-активна роля в борбата срещу тероризма, произтичащ от Близкия изток, добавя той.
Времето ще покаже
Лесер отбелязва, че Тръмп би могъл да направи това предложение „без сериозно да се замисли“ и то не е част от „голямата стратегия на Америка“.
Като направи това неочаквано предложение, Тръмп може би си е поставил за цел да принуди европейските съюзници да поемат по-голямата част от тежестта.
НАТО вече има важен принос преди всичко в борбата срещу тероризма в Близкия изток, казва Лесер. „Няма да има активно желание за евентуално разполагане на оперативните сили на НАТО в Близкия изток“, отбелязва той. „Алиансът от много години избягва експедиционната война и се фокусира върху защитата на териториите.“
Една от често срещаните гледни точки е и мнението, че предвид високата вероятност от разгорещен конфликт в Близкия изток, Тръмп с това предложение може би искаше да даде сигнал на Иран: „Европа е зад мен“.
Колко сериозно е това предложение за Близкия изток, озвучено от администрацията на Тръмп, която влезе в изборната година, ще покаже времето.
Превод: Поглед.инфо