Според убеждението на швейцарския политик, бивш главен редактор на вестник Tribune de Genève, Ги Метан, "русофобията на Запад е постоянно явление, което обаче не винаги разчита на същите политически и обществени сили." Както обяснява Метан в интервю за изданието Causeur, през 2015 г. той издава книга за историята на отношенията между Русия и Запада от времето на Карл Велики до украинската криза, като началото на русофобските настроения е поставено по време на управлението на първия император на Свещената Римска империя, след разделянето на християнската църква на източен и западен клонове.
Що се отнася до настоящето, Метан смята за заслуга на президента на Русия Владимир Путин „икономическото и политическо възраждане” на Русия след „хаоса” на 90-те години, когато страната загуби 40% от своя БВП. Това обяснява, според експерта, "необяснимия", от гледна точка на европейското ръководство и общественото мнение, факт, че Путин все още се радва на значителна подкрепа от страна на населението.
Наричайки Путин, който частично върна на страната си предишната тежест, „националист”, Западът отказва да признае, че собствените му действия - а именно разширяването на НАТО въпреки споразуменията с президента Горбачов – предизвикаха у руснаците ответна реакция: уплаха и готовност за отбрана, подчертава швейцарският политик.
При това Метан е сигурен: въпреки че днес, поради нарастването на "популизма" на Запад, Путин придоби известна популярност сред така наречените националисти и суверениртаристи, "утре Западът вероятно все още ще остане русофобски, но може би по различни причини, отколкото днес" ,
Но, говорейки за русофобия, събеседникът на Causeur прави ясно разграничение между хората и политическите и медийните елити на Запада. Според него си заслужава да се търси русофобията именно в средата на „елитите“, особено в големите медии и сред проевропейски настроените политици. „В кръговете на сегашното ръководство може да се констатира огромно количество пропаганда“, докато в народната среда няма такава враждебност, напротив, има известен интерес към Русия, „както отляво, така и отдясно“, отбелязва Метан.
Според признанието на политика, едно лично събитие му е помогнало да открие истинската Русия и да почувства несправедливостта на отношението на Запада към нея: Метан и съпругата му станаха родители на приемна руска дъщеря. Като журналист събеседникът на изданието обърнал внимание на необективното отразяване на руската тема в западните медии - прекомерната критика от една страна и неравномерното разпределение на отговорността от друга.
"Русия може да изглежда агресивна, но със сигурност може да се каже, че НАТО е още по-агресивно, и не руснаците са поели военната инициатива през 1990–2010 г., подчертава експертът. - Кой започна войната в Сърбия, в Близкия изток, в Афганистан, Ирак и Либия? Бяха САЩ.“ В същото време Русия се намеси в международен конфликт само веднъж - в Сирия - и беше представена като главен злодей. Междувременно събитията в Украйна през 2014 г. показаха истинската степен на намеса на Запада в нейните дела: САЩ признаха, че инвестират милиарди долари, за да променят режима в страната. "В окото на Путин те виждат прашинката, но не забелязват гредата на другия лагер", твърди експертът.
Парадоксът е в това, че при цялата русофобия на Запада Русия е неразделна част от него, сигурен е Метан.
В последната си книга Метан нарисува неприятен портрет на Европейския съюз, основният проблем на когото авторът счита липсата на „цивилизационен проект“. Това отчасти е причина за проблематичните отношения на Европа с Русия. "Русия е цивилизационен проект – за да се убедим в това е достатъчно е да се прочетат речите на Путин", заявява швейцарският политик. И което е важно, тази визия се различава от икономическия и техническия възглед." В същото време „Европа не може да си представи себе си като отделна цивилизация“, което обяснява появата на популистките движения, които искат да запълнят този вакуум.
Това, което най-много тревожи Метан, е постоянното нарастване на „международното напрежение” през последното десетилетие. Става въпрос както за западната намеса в делата на Близкия изток, така и за намаляването на американското влияние и за засилването на Китай, което води до конфронтация между двете велики държави. Ако Европа е принудена да заеме в този спор страната на Съединените щати, тогава Русия естествено се обръща към съюз с Китай, за да не остане съвсем сама.
Както отбелязва събеседникът на изданието, стратегическото положение на Европа може да й помогне да заеме балансирана позиция в тази конфронтация и да издигне свои собствени предложения, но това изисква поне минимално единство в ЕС, оплаква се политикът.
Превод: М.Желязкова
