На 26 октомври Русия предприе остър въздушен удар срещу въоръжена опозиционна група в близост до Турция в Идлиб. Три дни по-рано атаката бе насочена към района на местоположението на петролни рафинерии, които произвеждат дизелово гориво, и пазар за такива горива близо до селището Ал-Куса в провинцията Джераблус. Според Hürriyet фактът, че тези две атаки са се случили една след друга, ясно показва крехката основа на отношенията на Турция с Русия в наши дни.
Както отбелязва турското издание, във време, когато руско-турските отношения изпитват определен натиск поради подкрепата, която Турция оказва на Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах, Русия също вгражда с тези ходове Сирия като противовес в уравнението, свързано с този процес.
На този фон си струва да си припомним телефонния разговор, който се проведе между Ердоган и Владимир Путин на 14 октомври. В изявление на Кремъл след преговорите се казва, че страните подчертават спешната необходимост да се прекрати кръвопролитието и да се премине към мирно уреждане на проблема с Нагорни Карабах. В изявление на турската президентска администрация по отношение на тези преговори обаче се казва: „Президентът Ердоган заяви, че Армения, която провокира нова криза, атакувайки територията на Азербайджан, се опитва да консолидира окупацията на азербайджански земи, която продължава почти 30 години, и Турция, като част от статута й в Минската група на ОССЕ и в рамките на двустранните отношения се застъпва за дългосрочно уреждане на проблема.“
Според автора на статията фактът, че акцентите в изявленията на двете страни не са поставени еднакво на всички позиции, показва нежеланието на Москва да скрие разногласията си с Анкара на този етап от отношенията. В тази връзка е лесно да се предположи, че с помощта на двете разглеждани атаки Русия се опитва да придобие допълнителна сила за договаряне срещу Турция в критично важните преговори за Кавказ, включвайки Сирия в тях.
„От тази гледна точка може да се приеме, че се изгражда уравнение в турско-руските отношения на принципа на „скачените съдове“, от едната страна на които е Сирия, от другата - Кавказ“, пише авторът на материала.
Както заключава изданието, напоследък има много кризи в отношенията между Турция и Русия, в резултат на което страните се изправят сериозно една срещу друга. Въпреки всички турбуленции, които възникнаха, тези кризи по някакъв начин биха могли да бъдат преодолени чрез компромисните формули, намерени от Ердоган и Путин. Днес между Анкара и Москва се затвърждава особен модел на отношения, който може да се определи като „съперничество и сътрудничество чрез конфликти“, но само времето ще покаже дали този модел, разработен по време на минали кризи, ще работи. Днес съществува усещането, че Турция и Русия все още не са близо до компромис.
Превод: М.Желязкова
