Парижката харта има „тъжна годишнина“, пише в своята редакционна статия Le Monde. Този документ преди 30 години трябваше да отвори нова ера за обединена Европа. Но сега с помощта на военна сила беше възможно за месец и половина да се наложи решение на конфликта в Нагорни Карабах, за който дипломати и политици се бориха две десетилетия.
Споразумението за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан отчита постиженията на азербайджанската армия. Съгласно условията на споразумението Азербайджан си възвърна контрола над съседните на Армения региони. Азербайджанците, избягали оттам, ще могат да се върнат у дома. И Русия ще разположи там своя миротворчески контингент в размер на 2 хил. военни.
В същото време човешките жертви все още са трудни за изчисляване, отбелязват авторите на статията. И резултатите от войната не бяха изгодни за нито една от страните.
Армения загуби най-много. Тя трябва да предаде отнетите от Азербайджан територии, губи военния контрол над Карабах, който сега преминава в ръцете на Русия. Арменският министър-председател Пашинян се сблъска с мощно народно възмущение както заради условията на прекратяването на огъня, така и заради факта, че неговото правителство не е готово за конфликта и не е в състояние да го проведе правилно: жителите на Армения бяха призовани да започнат война, когато ситуацията вече беше катастрофална.
Азербайджан може да изглежда победител в този конфликт. Той обаче спечели тази победа с помощта на Турция и с цената на факта, че сега руските войски са разположени на тази територия.
Така че всъщност най-големите победители в настоящия конфликт са Турция и Русия, пишат авторите на статията. Сега те се изявяват като стопани на регионалния световен ред. Турската военна помощ и безпилотни летателни апарати, предоставени на Азербайджан, допринесоха за превъзходството на нейните сили.
А Владимир Путин, според журналисти, е успял да засили контрола си над двете държави наведнъж. Той също така разшири военното си присъствие в постсъветското пространство. На Армения, която претърпя демократична революция преди две години, той показва, че тя все още е васал на Москва.
В тази ситуация обаче има друг губещ, отбелязват авторите на статията - европейска дипломация. Настоящият конфликт поправя провала на Минската група на ОССЕ, която дълги години води преговори за разрешаване на конфликта, но те не стигнаха до никъде. Настоящото примирие не зачита ключовите принципи, на които се основава работата на групата. Например не се споменава за отделен статут на Нагорни Карабах. Така че това е поредният замразен конфликт близо до границите на Европейския съюз, заключава редакторския колектив на Le Monde.
Превод: М.Желязкова
