Вашингтон и Москва работят по детайлите на срещата на върха между американския президент Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин, както наскоро съобщиха в Кремъл. Тази среща вероятно ще се състои в трета държава през юни, когато Байдън е на посещение в Европа, за да присъства на Г-7 и срещата на върха на НАТО, пише The National Interest.
Покана за срещата на върха от Вашингтон дойде в Москва на фона на много напрегнати и противоречиви отношения между Русия и САЩ. Байдън предложи да се проведе среща малко след като нарече Путин „убиец“, а също и малко преди налагането на нови антируски санкции в отговор на предполагаемата руска кибератака.
В същото време американският лидер отбеляза, че иска да нормализира взаимодействието с Москва и да избегне нов кръг на изостряне на отношенията. Кремъл реагира с интерес на тази покана, но не толкова отдавна Русия отзова своя посланик в САЩ, обвинявайки администрациите на Байдън и Тръмп, че се опитват да спрат двустранния диалог.
Излишно е да се каже, че тонът и резултатите от тази среща на върха са неопределени. Въпреки това, през седмиците, които остават у Байдън до срещата, той може да започне да преориентира американско-руските отношения по четири стратегически линии.
Първо, срещите на върха са символични и понякога водят до големи пробиви. Байдън обаче не бива да надценява тази среща на върха с Путин, настъпвайки същата мотика като своя предшественик, който често се срещаше със страни, неприятелски настроени към САЩ (особено Северна Корея).
Американският лидер трябва да се съсредоточи върху редовния и продуктивен диалог между двете правителства, както и върху преговорите на работното ниво, които ще помогнат за нивелиране и намаляване на търканията.
Една от най-належащите възможности в това отношение е завръщането на посланика на САЩ в Русия, както и завръщането на руския посланик във Вашингтон. Друга възможност идва от много далновидното решение на Байдън да поднови START III и се отнася до съживяването на Договора за отворено небе и Договора INF, като се има предвид, че администрацията на Тръмп се оттегли и от двете споразумения.
Тези споразумения за контрол на оръжията са основната конструкция поддържаща структурата, която намалява военното напрежение и затова Байдън трябва да полага усилия за да се върне към спазването им, ако изобщо е останал някакъв шанс за това.
Второ, Байдън трябва да работи активно, за да намали шансовете за военен сблъсък между Русия и САЩ. Възстановяването на Договора за открито небе ще бъде важна стъпка, както и изтеглянето на американските войски от Сирия, където Русия също има военно присъствие. Въпреки че американските и руските войски официално не се бият помежду си, техното присъствие в съседство само по себе си е рисков фактор.
Също толкова важно е да се избягват сблъсъци с руските сили в Източна Европа, особено в Украйна, където Москва постепенно намалява присъствието си. Въпреки това, дори ако Кремъл промени мнението си за предприемането на подобни стъпки, интересите на американската национална сигурност в региона не са достатъчно съществени, за да оправдаят риска от открита война с Русия. Нещо повече, дори в най-лошия сценарий - при който цяла Украйна попада под петата на Русия - сигурността на САЩ едва ли ще бъде засегната по някакъв начин от това.
Третият пункт изисквада се заложи на надеждна отбрана и морално лидерство, а не на принудата, която по-специално се изразява в ексцесиите, допускани при налагането на санкции. Освен това последните всъщност никога не са имали сериозно въздействие върху поведението на държавите.
Новите санкции на Байдън срещу Москва бяха наложени върху досега съществуващите, но Кремъл и преди това ги игнорира. Подходът на Москва към новите санкции ще бъде абсолютно същият,- ако Путин вярва, че основните интереси на Русия са подложени на сериозен риск.
„Последният пункт се отнася до изявлението на Байдън, което вече беше прозвучало в призивите му за нормализация и деескалация: основната цел на стратегията на Вашингтон в отношенията с Москва винаги трябва да бъде стремежът към мир.
Студената война приключи, но двете ни държави все още имат най-големите ядрени арсенали на планетата. В най-лошия случай нарушението на мира и разбиването на света може да доведе до края на живота такъв, какъвто го познаваме. Осъзнаването на тази реалност трябва да присъства у Байдън и да го предпазва при взаимодействие с Русия както на срещата на върха, така и извън нейните предели “, обобщава The National Interest.
Превод: ЕС
