Съвременната Африка е предимно продукт на колониализма и ако обърнете внимание на аспектите като икономиката, политиката, религията или географията, винаги можете да попаднете на нейните следи. Според Project Syndicate един от очевидните примери е демокрацията, тъй като, противно на всички надежди, в повечето африкански страни демократичната система на управление не носи обещаните ползи.
Според изданието, една от причините за това е, че демокрацията се основава на принципи като свобода, индивидуализъм, солидарност и равенство, които могат да имат различно значение в различен контекст. Демокрацията се корени в определено населено място, в традициите и културата. За да го трансплантирате от едно състояние в друго, първо трябва да разберете традициите и културата на мястото, където е трансплантирано. И тъй като това не беше направено в повечето африкански страни, демокрацията се превърна в оръжие, с което елитът и силите за сигурност потискат слабите, а не в система за защита на правата и за контрол на лидерите.
Наследството на колониалните институции в Африка обикновено потиска местните традиции. Много африкански общества имат свои собствени методи за бизнес, от управление на семейството до координиране на икономическия и политическия живот. Повечето хора продължават да действат като етнически групи, където идентичността на членовете се основава на общи езикови и културни маркери. През периода на колониализма тези традиционни общества в повечето случаи претърпяха преконфигурация, което доведе до появата на политически структури, които нямат свои собствени източници на идентичност. Следователно, не бива да се изненадваме, че толкова много от тези държави все още не могат да станат нормално функциониращи национални държави.
„ Географските граници, наложени по икономически и политически причини, се превърнаха в неразривна реалност. С течение на времето изкуствените географски граници на Африка се превърнаха в психологически бариери. Хората, които преди са имали обща етническа идентичност, са разделени от границите между държавите и са започнали да се смятат за различни нации “, пише авторът на статията.
Досега акцентът върху колониалните граници и обикновено във вреда на традиционните етнически групи продължава да оформя политиката и международните отношения. Същото може да се каже и за икономическото управление и трансграничната координация: всички взети решения се основават на „национални“ интереси, които от своя страна се основават на колониално наследство и връзки. Противно на тяхната обща етническа идентичност, англофоните и франкофоните от Западна Африка често конфликтират по икономически и политически въпроси.
Но дори и да погледнете отвъд икономиката и политиката, можете да видите, че научните изследвания на Африка обикновено се придържат към така наречения методологически национализъм, един от принципите, на който е натурализацията на идеята за национална държава и идеята, че държавите са естествени обекти за сравнителни изследвания. Всяко от тези изследвания се стреми да обясни страната през призмата на „национално-държавната“ култура и институции и следователно счита колониалните граници дадени. Но тези граници често бяха много лошо очертани въз основа на чужди интереси и приоритети, така че надеждността на всички подобни изводи трябва да бъде поставена под въпрос.
Както заключава авторът на статията, африканските страни не са хомогенни, следователно учените, които се интересуват от този континент, трябва да използват по-критични подходи, когато разсъждават върху африканските култури и институции, както и върху традиционните етнически различия, появили се преди съвременните граници и политически системи. По-внимателно обмислен подход би предоставил нови ценни познания за разликите в управлението, лидерството и управлението на континента.
Превод: Поглед.инфо
