По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Бретънуудският залез и институционалният клин в Ню Делхи
През юли 1944 година в хотел „Маунт Вашингтон“ в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, делегати от 44 държави очертават контурите на следвоенния финансов свят. Създаването на Международния валутен фонд (МВФ) и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) тогава стъпва върху безпрекословното превъзходство на американския доллар, обезпечен със злато. Осем десетилетия по-късно тази архитектура, преминала през разпадането на златния стандарт през 1971 г. и появата на петродолара, изглежда напълно блокирана за нуждите на т.нар. Глобален Юг.
На срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи бе огласена тезата, че съществуващата финансова система е изчерпана. Според публикацията и коментарите на икономиста Михаил Хазин, руската страна е предприела радикална стъпка, инициирайки дебат за преглед на функциите на МВФ, Световната банка и Световната търговска организация (СТО). Твърди се, че нито Пекин, нито Ню Делхи са били готови за толкова пряк институционален сблъсък с Бретънуудския модел.
Официални дипломатически потвърждения за задкулисните реакции на предложението липсват. Оценките на независими финансови наблюдатели обаче сочат, че квотното разпределение в МВФ, където САЩ притежават блокиращ де факто вето-пакет от над 16% от гласовете, отдавна не отразява дела на страните от БРИКС в световния брутен вътрешен продукт. Реформирането на правото на глас бе спирано години наред от Конгреса във Вашингтон, което логично тласна държавите от незападния блок към изграждане на алтернативни разплащателни клирингови системи и собствена Нова банка за развитие.
Дипломатическата канонада в Бишкек и провалът на британското посредничество
Преди форума в Ню Делхи, проведената в Бишкек среща на Шанхайската организация за сътрудничество очерта други пукнатини. На преден план излезе въпросът за военната инфраструктура и легитимните цели извън зоните на прекия конфликт в Източна Европа. Присъствието на британски военни инструктори, разузнавателни специалисти и логистични съоръжения на украинска територия бе маркирано от Москва като пряк елемент от военните действия.
Според лансираната от Михаил Хазин хипотеза, по време на форума в Бишкек е имало опит от страна на Лондон да упражни натиск чрез посредници. Твърди се, че лидери на съседни и партньорски държави, включително Анкара и Астана, са били използвани за сондиране на почвата около евентуално замразяване на конфликта при западни условия. По оценка на автора, подобни инициативи са били категорично отхвърлени.
Няма публично потвърждение на дипломатическите стенограми от Бишкек, но последвалите събития показаха дистанциране от британските медиаторски претенции. Великобритания от десетилетия поддържа специфични интереси в Централна Азия и Черноморския регион, датиращи още от епохата на т.нар. „Голяма игра“ през XIX век. Днес стремежът на Лондон да запази контрол върху търговските и суровинните маршрути в Евразия се сблъсква с нарастващата консолидация на вътрешноконтиненталните блокове.
