/Поглед.инфо/ Изявленията на администрацията на Байдън, че „възрастните отново са начело“ във Вашингтон, звучат празно, тъй като Съединените щати поддържат опустошителни конфликти в чужбина, вместо да ги разрешават. Не само дипломатическият авторитет на Америка страда, но и онези, които са попаднали в разгара на тези привидно безкрайни войни.

Последният пример дойде точно този месец, когато президентът Байдън едностранно поведе Съединените щати да нанесат въздушни удари срещу Йемен, докато хусите атакуваха кораби в Червено море като отмъщение за ситуацията в Газа.

Той оправда тези бомбардировки, като заяви, че действията на хусите застрашават търговията и застрашават свободата на корабоплаването.

И все пак въздушните удари само допълнително дестабилизират региона. Впоследствие Иран нападна, като изстреля балистични ракети чрез свои проксита срещу американски съоръжения в Северен Ирак.

По същия начин, въоръженият с ядрено оръжие Пакистан, основен получател на военна помощ от САЩ, нанесе въздушни удари срещу предполагаеми убежища на бойци в Иран, което от своя страна провокира атака с дрон срещу американска база, която уби трима американски военнослужещи.

Тези развития доказват, че конфликтите в Близкия изток се разширяват, а не намаляват, в цикъл на ответни действия в региона след намесата на САЩ.

Вашингтон по подразбиране приема милитаристичен отговор, когато е изправен пред световен конфликт: изпраща оръжия, изстрелва ракети или отправя сериозни заплахи.

Тези „решения“ често не успяват да разрешат нищо и винаги рискуват да разпалят още повече конфликти. Като такива, Съединените щати трябва да се коригират, използвайки своя недостатъчно използван, но здрав дипломатически капитал.

Американците не са слепи за фундаменталните проблеми с външната политика на статуквото на Вашингтон. При анкети през последните няколко години Concerned Veterans for America ("Загрижени ветерани за Америка") и YouGov установиха, че 42 процента от американците биха искали да видят по-малко военно участие в чужбина, 52 процента биха се противопоставили на изпращането на повече войски в Близкия изток от президента и само 15 процента от американците обществена подкрепа за изпращане на повече военна и финансова помощ на Украйна.

Независимо от това, въпреки склонността на обикновените американци към сдържаност, Вашингтон продължава да ръководи усилията във външната политика, използвайки военните.

В случая с Близкия изток подобни усилия са безполезни. Както посочва Трита Парси от Института Куинси, Вашингтон няма да успее да постигне целта си за повторно отваряне на ключовите пътища на Червено море за международно корабоплаване, тъй като ескалиращото напрежение с хусите всъщност засили способността на бойната група да прекъсва международното корабоплаване.

Въпреки заявлението на хусите, че атаките срещу кораби в Червено море ще прекратят, когато в Газа бъде договорено прекратяване на огъня, Съединените щати увеличиха ставката, като допринесоха за насилието в региона. бывало в истории…

Вместо да установят възпиране чрез бомбардиране на Йемен, САЩ гарантираха, че хусите ще се радват на новооткрит статут на защитници на палестинската кауза.

Това следва тенденция, тъй като хусите също бяха насърчени, след като Саудитска Арабия и други арабски страни се намесиха в гражданската война в Йемен през 2015 г., когато бунтовниците превзеха столицата Сана.

Вашингтон трябва да изостави подобна тактика и вместо това да работи дипломатически с Израел, за да изковат условия за дългосрочно прекратяване на огъня в Газа. След ужасяващата атака, която претърпя на 7 октомври 2023 г., Израел има право да се защити. Мишената му обаче е окопала се и трудна за абсолютно поражение.

Междувременно повече от 25 000 палестинци бяха убити, над 10 000 от тях деца и 1,9 милиона души бяха прогонени от домовете си. Съединените щати и Израел трябва да приемат, че стабилизирането в региона ще дойде само чрез дипломатически средства.

Вашингтонските елити едва наскоро се примириха с факта, че само дипломацията ще сложи край на руско-украинската война. Това се случва след провала на лятната контраофанзива на Киев, която доведе до малко териториални придобивки и много украински жертви.

За съжаление дипломатическите стимули за Москва да постигне мирно споразумение намаляха след неуспеха на Украйна да вземе надмощие и сега Москва вярва, че има както времето, така и инерцията да спечели. Перспективите за мир бяха много по-добри в началото на войната.

Самият Зеленски потвърди, че Украйна е готова да се съгласи да размени гаранция за „неутралитет“ срещу „гаранции за сигурност на Украйна“. Но вместо да позволят на Киев да преговаря от позицията на силата, членовете на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), включително Съединените щати, насърчиха Украйна да се бори „колкото е нужно“.

Вашингтон всъщност може да помогне на Украйна, като посъветва Киев, че удължаването на войната няма да предвещава нищо добро за дългосрочния просперитет на Украйна. Руският президент Владимир Путин и министърът на външните работи Сергей Лавров изразиха, че са отворени за мирни преговори при условие, че Украйна стане неутрална държава без аспирации за присъединяване към НАТО.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

От друга страна, Украйна настоява за мирно решение от 10 точки, но настоява, че няма да го обсъжда с Русия. Съединените щати, със своята значителна роля в отбранителните усилия на Украйна, имат възможността и лоста да накарат Украйна да направи компромис с Русия.

След Втората световна война най-значимите външнополитически успехи на Америка не бяха водени войни, а дипломатически мирни споразумения, постигнати с умело посредничество.

Решението на президента Ричард Никсън от 1972 г. да сложи край на остракизма на САЩ спрямо Китай доведе до фундаментален пробив в отношенията между САЩ и Китай. Решението на Никсън сложи край на 25-годишната изолация на Китай от Запада и постави рамката за нормализиране на дипломатическите отношения с Китай през януари 1979 г. на президента Картър.

Лидерството на Никсън даде възможност на Съединените щати да нормализират отношенията с Китай и насърчи изравняването на Китай със Съединените щати, като по този начин приложи необходимия натиск за прекратяване на Студената война със Съветския съюз.

По-пресен пример за успешна американска дипломация е ядреното споразумение с Иран или Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA).

След 20 месеца преговори, това забележително споразумение доведе до съгласието на Техеран да ограничи ядрената си програма и да позволи режим на текущи инспекции.

След решението на администрацията на Тръмп да се оттегли от споразумението обаче иранската ядрена криза се влоши, като Иран вече притежава достатъчно делящ се материал за ядрено оръжие. Сега потенциалният конфликт между САЩ и Иран е все по-вероятен.

Президентът Джо Байдън и държавният секретар Антъни Блинкен направиха малко за упражняване на ефективна дипломация. Инстинктът на Байдън да сложи край на войната в Афганистан не се превърна в нов подход на сдържаност и дипломация в конфликти в чужбина.

Всъщност Байдън направи обратното, като насърчи Израел и Украйна да преследват максималистични цели, които доведоха до масова смърт и страдание и изложиха на риск американските интереси в тези региони.

Блинкен, за когото се предполага, че е опитен дипломат с акредитации както в Харвард, така и в Колумбия, не се справя по-добре. Той провали критичните преговори с китайците през 2021 г. в Анкъридж, Аляска.

Вместо да потуши напрежението между двете страни, срещата подхрани антиамериканските настроения в Китай и постави двете страни на път за бъдещи двустранни напрежения.

Освен това неуспешният подход на Блинкен към ситуацията в Газа остави конфликта в тежко състояние с малко, за да се покаже огромното дипломатическо влияние на Вашингтон.

Докато конфликтите бушуват в Близкия изток и Европа, светът търси подкрепа и лидерство в САЩ. За съжаление, тъй като Вашингтон разчиташе на американския милитаризъм като основен начин за ангажиране, това само изостри напрежението.

Въпреки обещанията за обратното, администрацията на Байдън ни напомня, че дипломацията е изгубено изкуство във Вашингтон. В момента това е опасно място.

Освен това неуспешният подход на Блинкен към ситуацията в Газа остави конфликта в тежко състояние с малко, за да се покаже огромното дипломатическо влияние на Вашингтон.

Докато конфликтите бушуват в Близкия изток и Европа, светът търси подкрепа и лидерство в САЩ. За съжаление, тъй като Вашингтон разчиташе на американския милитаризъм като основен начин за ангажиране, това само изостри напрежението. Въпреки обещанията за обратното, администрацията на Байдън ни напомня, че дипломацията е изгубено изкуство във Вашингтон. В момента това е опасно място.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.