Русия покрива света с мрежа от атомни електроцентрали - Кремъл вижда това като една от опорите на своята глобална власт за следващите десетилетия, пише немският вестник Die Welt.
Една от основните теми на срещата между Владимир Путин и унгарския премиер Виктор Орбан в Будапеща беше сътрудничеството в енергийния сектор и това се отнася не само за доставките на природен газ, но и за атомната енергия.
В Германия този енергиен източник не се одобрява, но в Източна Европа и по света той е много популярен, отбелязва изданието. Атомната електроцентрала „Пакш“ близо до Будапеща произвежда половината от унгарската електроенергия. Четирите му реактора са построени от Съветския съюз през 70-те години. Сега руският концерн „Росатом“ трябва да следва по стъпките на съветския си предшественик - по желание на Орбан.
Преди пет години Москва и Будапеща подписаха споразумение за изграждането на два нови реактора с мощност 1200 MW. След дълъг процес на одобрение и получаване на всички разрешителни, строителните работи трябва да започнат преди края на годината. „Дипломатическата ледникова епоха между Москва и Брюксел след анексията на Крим* и войната в Източна Украйна не промениха нищо в атомното сътрудничество с Унгария“, подчертава Die Welt.
Според версията на изданието точно това е мисията на Кремъл: да обвърже другите държави с относително изгоден износ на атомна технология за себе си, така че двустранните отношения да издържат на голям външен натиск. Никой друг тип технология не е толкова добър, колкото ядрената енергия. Всяка нова ядрена централа може да функционира поне 60 години, а при правилна експлоатация - дори повече от сто.
Атомната електроцентрала «Ханхикиви», която „Росатом“ строи в Северна Финландия, ще започне да произвежда електричество едва в края на 2020-те, като и «Пакш-II», се казва в статията. Дори когато търсенето на руски газ пада в Европа, реакторите от Русия все още ще работят в Унгария и Финландия, което ще се отрази на политиката на тези страни в отношенията с Москва.
Въпреки това, в случай на конфликт с Русия, клиентите на „Росатом“ може да се сблъскат с огромни разходи и големи рискове, предупреждава немският вестник. Или могат да изпаднат в ситуация, подобна на украинската. Киев все още плаща стотици милиони евро годишно на Москва, защото „Росатом“ доставя горивни пръти за 15 руско-съветски ядрени реактора в Украйна, обяснява авторът на статията.
Москва отдавна заема доминиращо място на световния пазар на атомната енергетика. В момента в портфолиото на проектите на „Росатом“ има 36 реактора в 12 държави, а общата сума на поръчките е $1 изобщо33 млрд. Това се обяснява в това число и със слабостта на конкурентите: американската компания Westinghouse фалира и стана собственост на консорциум от инвеститори, френският държавен концерн Framatome страда от скандалите около износените реактори, китайските и южнокорейските атомни централи се считат за недостатъчно проверени.
Напротив, руските атомни централи се представят много добре повече от 30 години след Чернобил, отбелязва изданието. Русия може да предложи много уникални аргументи в полза на придобиването на услугите си в атомната енергетика.
Както подчертава немският вестник, „Росатом“ няма политически съмнения и участва в проекти, в които западните концерни не смеят да отидат. Например в Иран „Росатом“ прое отданва замразен проект, който Siemens и AEG изоставиха след ислямската революция. Два нови реактора също са в процес на изграждане.
Наред със страни като Индия и Китай, „Росатом“ се ориентира към новаците в атомната енергетика, които нямат собствена ядрена промишленост или атомни електроцентрали. Специализираните предприятия, влизащи в състава на „държавния конгломерат“ предлагат всякакви услуги, от износ на горивни елементи и временно съхранение на отработени горивни пръчки до демонтиране на реактори след приключване на експлоатацията. В допълнение, „Росатом“ предлага благоприятна, според неговите пресмятания, цена от $50-60 долара за 1 мегаватчас.
В страни като Египет, Бангладеш или Турция те с охота приемат такива условия - още повече, че „Росатом“ се грижи и за финансиране на скъпи проекти за атомни електроцентрали в държави, за които ядрената енергия е нова. За една от египетските атомни централи Росатом уреди държавен заем, покриващ 85% от общите разходи от $30 млрд.
Вече се извършват строителни работи по изграждането на бъдеща атомна електроцентрала в Бангладеш, като руската група инвестира $12 млрд в проекта, което се равнява на 90% от общата му стойност.
В Турция, която има голямо стратегическо значение за Русия заради ролята си в Близкия изток, „Росатом“ изобщо проявява щедрост: АЕЦ „Акую“ ще бъде обслужвана от руската страна, а Москва ще покрие всички разходи в размер на $22 млрд и ползата ще получава само от продажбата на генерираната електроенергия. Руските експерти изразяват съмнение, че подобна сделка би могла да бъде изобщо от полза за „Росатом“, подчертава немският вестник.
За Русия като цяло това очевидно е от полза, според кореспондента на Die Welt. Споразуменията за АЕЦ могат да отворят вратата за по-нататъшни високотехнологични сделки. На първо място, това се отнася за оръжията. Така Анкара закупи комплекси С-400 от Русия в размер на $2,5 млрд - стратегическа победа за Кремъл и щети за НАТО, които не могат да бъдат компенсирани в брой, отбелязва изданието.
Египет, който традиционно действа като съюзник на САЩ и клиент на „Росатом“, сега също е един от най-големите купувачи на руско оръжие.
Засега АЕЦ „Акую“ е единственият проект, за който са предвидени описаните по-горе условия, но ситуацията може да се промени, защото Русия иска да се разшири в Африка. Търсенето там е налице, защото само 40% от населението на континента на юг от Сахара като цяло е осигурено по някакъв начин с електричество. Много африкански страни мислят за атомната енергетика.
Освен Египет, „Росатом“ води преговори за възможни проекти за атомни електроцентрали с осем държави и възнамерява да излезе над своя конкурент в лицето на Китай. Авторът на статията счита Нигерия за най-вероятния кандидат за следващия проект за АЕЦ с участието на руския концерн. В крайна сметка най-голямата икономика в Африка представлява интерес за Москва, включително поради запасите й от петрол, заключава Die Welt.
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова
