/Поглед.инфо/ Събитията, които започнаха с изтеглянето на американските войски от Афганистан и допринесоха за завръщането на талибаните на власт, предизвикаха нови вълни на несигурност, простиращи се от Централна Азия до Европа. Завръщането на радикалните талибани на власт 20 години по-късно, с по-висок боен дух и дори по-голямо признание отпреди, предизвика ново вълнение и мобилизация сред различни радикални групировки.

Това също доведе до явна загуба на доверие към американците в региона, а Западната Атлантика беше силно критикувана. Решението на Байдън беше описано като "глупост" и беше посочено, че афганистанският народ е изоставен сам.

Ясно е, че талибаните се сдържат или държат по различен начин в името на международната легитимност и признание. Въпреки това Афганистан след няколко дни се върна в същото положение като преди 20 години. Например с изтеглянето на САЩ около 16 000 цивилни, които служат на афганистански хеликоптери, бяха принудени да напуснат страната.

Имаше разрив във външната политика на САЩ. Очакванията на Байдън бяха големи. Въпреки че се смяташе, че той ще запази статуквото в Афганистан, като бъде разумен президент, той избра да тръгне по стъпките на Тръмп. Той дори не се консултира със своите съюзници относно изтеглянето на войските от Афганистан.

Това бързо и разрушително решение доведе до загуба на доверие в САЩ по две причини. Първо, местните жители, които сътрудничиха на САЩ на място, бяха оставени да се справят сами. Второ, държавите партньори сега ще си помислят, когато искат да организират някаква съвместна операция със САЩ.

Например, според Министерството на отбраната на САЩ, бомбардировките близо до летището в Кабул са убили 13 американски военни и ранили още 18. Повече от 110 афганистанци са загинали и повече от 150 са ранени, според афганистанското министерство на здравеопазването. Съветът за сигурност на ООН призова всички държави да си сътрудничат при разследването на експлозиите на летището в Кабул и поиска терористите да бъдат изправени пред съда.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи като трагедия превземането на властта в Афганистан от талибаните и последвалите събития. Тя отбеляза, че е морална отговорност да се предоставя цялата необходима помощ не само на тези, които са били принудени да напуснат Афганистан, но и на тези, които са останали там.

Фон дер Лайен подчерта, че 1 милиард евро помощ за развитие на ЕС през следващите седем години ще бъде предмет на много строги условия и че дори 1 евро не може да бъде разпределено за режим, който лишава жените и момичетата от образование и права.

Паника заради афганистанските мигранти

Вероятността за масирана имиграция от Афганистан предизвика паника и разделение в Европейския съюз. Друга причина за гнева срещу Вашингтон е, че страните от ЕС отново са изправени пред нова имиграционна вълна. Германия и Франция започнаха работа за намиране на решения в съседни и транзитни страни.

ЕС, който не желае да повтори сценария, подобен на кризата с бежанците в Сирия, която беше уреден със споразумението с Анкара през март 2016 г. в замяна на 6 милиарда евро. Той започна да търси „местно решение“ на потенциалната миграционна криза, произтичаща от Афганистан. Очаква се Германия и Франция да започнат съвместна инициатива в тази област през следващите дни.

В обръщението си към обществеността в светлината на последните събития в Афганистан френският президент Еманюел Макрон заяви, че подкрепя създаването в рамките на ЕС на „отговор, основан на борбата с нелегалната миграция, общи критерии за защита и солидарност“ срещу възможна миграционна криза.

Заявявайки, че те ще създадат съвместна инициатива по този въпрос с други европейски държави, преди всичко с Германия, Макрон отбеляза, че в рамките на инициативата има идея за установяване на сътрудничество между ЕС и Пакистан, Турция и Иран, които са използвани от афганистанските бежанци като транзитни страни.

Отбелязва се, че предложеното сътрудничество ще се осъществява под формата на финансова и техническа помощ за тези страни в замяна на защита от имигранти от Афганистан.

Германският канцлер Ангела Меркел също заяви, че "трябва да се намерят местни решения" срещу евентуален огромен поток от бежанци от Афганистан. Заявявайки, че има нужда да се извлекат поуки от миграционната криза през 2015 г., Меркел се застъпи за решаването на проблема с афганистанските бежанци в съседните на Афганистан страни.

Междувременно австрийският вътрешен министър Карл Нехамер предложи ЕС да създаде „лагери“ в съседните на Афганистан държави за търсещи убежище афганистанци и нелегални афганистански бежанци, чиито молби за убежище в ЕС са отхвърлени. Нехамер, отбелязвайки, че страната му ще продължи да депортира афганистанците, чиито молби за убежище са отхвърлени, заяви: „Към днешна дата няма причина нито един афганистанец да влезе в Австрия“.

През 2020 г. в страните от ЕС са подадени 471 300 молби за убежище, сирийците са на първо място - 15,2%, афганистанци на второ място - 10,6%. ЕС, който похарчи 10 милиарда евро за миграция и защита на външните си граници между 2014-2020 г., отпусна 22 милиарда 700 милиона евро в тази област в бюджета си за 2021-2027 година.

Турция, от друга страна, третира различно вълната на миграция от Афганистан. Докато правителството продължава да мълчи (въпреки че има такива, които смятат това мълчание за разменна монета при срещата на Ердоган с Байдън), опозицията показва силна реакция.

Председателят на “Добрата партия” Мерал Акшенер заяви остро по въпроса, че „плановете на Великобритания за създаване на отдалечени центрове за убежище за афганистански бежанци в страни като Пакистан и Турция“ са незаконни и че от партията няма да позволят откриването на такива лагери.

Британският министър на отбраната Бен Уолъс обяви планове за създаване на „бежански центрове“ в Турция за обслужващите ги афганистанци, което беше коментирано остро от Кемал Калъчдароглу , председател на Републиканската народна партия.

Калъчдароглу в социалните мрежи заяви, че британският министър на отбраната е обявил планове за създаване на центрове за бежанци в Турция и се обърна към президента Тайип Ердоган с думите: “Може ли да се говорят такива неща, без дори да се поиска мнението на Турската република? Или може би са толкова самонадеяни, защото сте сключили сделка? "

Всичко това показва, че няма недвусмислено приемане на идеята за бежанци от Афганистан нито в Европа, нито в Турция. Доста влиятелни политически сили осъзнават опасността от поток от бежанци, в чиито редици може да проникнат мюсюлмански радикали.

Превод: В. Сергеев