/Поглед.инфо/ Казахстан жъне плодовете на многовекторната политика: Запада, Русия и Китай. Опитът на който и да е полюс да постигне пълно влияние върху Казахстан беше блокиран чрез обръщане към другия полюс. Оттук и непоследователността в евразийството на Назарбаев. А колко добре и обещаващо започна всичко. Сега започна поредната цветна революция. Точно според Джийн Шарп, който, както се оказва, е бил толкова обичан в нашия Институт по философия на Руската академия на науките. Разбира се, САЩ и Байдън стоят зад това, опитвайки се да отворят поредния фронт в Евразия срещу Русия.
Но Москва вече няма историческо време за полумерки. Всички привърженици на "хитрия план" и "непосветените" се оказаха или предатели, или идиоти. Днес всички разбират, че през 2014 г. сме пропуснали своя шанс и жънем резултатите. Много сме изпуснали много и жънем много.
Залогът нарасна: помощта за Минск или Нурсултан радикално променя смисъла си - ако искат да продължат да управляват там, трябва да направят недвусмислен избор. В наша посока. И ние ще дойдем, ще спасим и ще помогнем. Но няма да се върнем назад.
Ние, руснаците, печелим само в пряка конфронтация, в резултат на ясни и прости силни жестове. Така е било, е и ще бъде. Колкото повече отлагаме интеграцията на постсъветското пространство, толкова по-лоша става ситуацията. Време е да действаме. И в Казахстан също. В същото време цената е отхвърлянето на многовекторния подход. Все още могат някак да балансират между Москва и Пекин, но третият - Западът - явно е излишен тук. Прозападните елити на Казахстан (както в Русия) трябва да бъдат принесени в жертва. В жертва на новия Евразийски ред.
Превод: В. Сергеев