/Поглед.инфо/ В нашето общество съществува значителна угнетена, лишена от всякакви права, непрекъснато унижавана група от населението. И това не са нелегалните имигранти, не са представителите на сексуалните малцинства, не са циганите или феминистките. Навярно и на тях не им е леко. Но тази група, за която говоря, на практика не може да живее и диша.

Бих нарекъл тази група от населението “нематериалисти”. Най-често това са вярващи хора, но не е задължително. Нематериалистът е този, който основно се намира извън материята, извън икономическата целесъобразност, извън материалното осигуряване, извън ефективността, кариерата, ръста, извън физическата материя. Нематериалистите са хора, които не полагат усилия, за да вярват в Бог, в духа, в ангелите, в красотата, нравствеността, чистотата и вечността - те не могат по друг начин просто. И сега си представете как нематериалистът от самото начало попада в условия, където тържествува единствено и само материализмът. Не просто историческият и диалектическият материализъм на комунистите, макар и това да е страшна работа, а либералният материализъм, поставяйки начело удобството и благополучието на индивида и дори национал-материализма, за който нацията е по-важна от всичко друго именно по материални съображения.

Цялото училищно образование от първи до последен клас се гради върху материалистичните предпоставки (това се отнася и до естествените, и до хуманитарните, и до историческите дисциплини). Ако някой повдигне ръка на урока по физика и попита “Що е ангел”, представете си на какъв тормоз и присмех ще бъде подложен? Атомите, съществуващи извън нашето съзнание, извън душата се смятат за безусловна аксиома в съвременната наука. Физиците, разбира се, може да се шегуват, да мечтаят и дори да отъждествяват “Големия взрив” с Бог, но за истинския нематериалист това е най-дълбоко душевно оскърбление.

В университета, в бита, на работа, при избор на професия, при организиране на отдиха, при изграждането на семейство в нашето общество - всичко е пронизано от тотален, радикален и безкомпромисен материализъм. И всеки, който се опитва сериозно да го постави под въпрос, който просто заяви, че и нематериализмът има право на съществуване, бива подложен на най-жестоките закони на социалното изключване. Такъв човек се представя за “загубеняк”, “зубър” и идиот. В крайна сметка той представлява сериозна опасност за обществото на материалистите. Затова дори и свещениците, когато искат да говорят със съвременните хора, са принудени така да си подбират думите, че да преминат между доминиращия материализъм и богословските догми. А ако вярващият не просто провъзгласява религиозни принципи - Бог, вечност, възкресение, краят на света, безсмъртието на душата, второто пришествие, а освен това наистина вярва, то и за самата църковна институция, изградена върху определен компромис със светското общество, това предизвиква сериозни опасения. Така в съветско време комунистическата власт забранява четенето на Маркс, така че, не дай боже, марксистът прочете нещо там.

Въпреки това нематериалистите представляват доста голям пласт от населението. А ако се вземе предвид, че вярата в идеала, ценностите, мисията, висшето предназначение на човека, любовта, саможертвеността и предаността винаги са били свойствени за руснаците (макар и не само за руснаците), то под удара на материализма се оказва огромен слой от нашето население, лишен от всичко: правото на образование (основано на принципите на материализма), на култура (в съвременното изкуство преобладава либералният материализъм), на труд (всички професии подчертават само материалната значимост), на отдих (материалистите, повярвайте ми, почиват материалистично, за разлика от нематериалистите). Държавата също е чисто материалистично образование. Не винаги е било така в руската история. Руската империя има великата световна мисия да запази светините на православната вяра. И именно това прави държавата нематериалистична, ориентирана към небето. В това е тайнството на монархията, защото монархът е просто стрела, пусната от небето към земята. И по тази траектория се гради спасителната мистика на руската държава - от света Рус до учението за “Москва - Трети Рим”. Съвременната държава рязко къса с тези традиции. Тя няма никаква цел, никаква идея. Тя нещо материалистично, създадено от материалисти за материалисти. А нематериалистите отсъстват тук дори и на теория.

Нематериалистите трябва да се осъзнаят като нова революционна класа, вдигната на въстание в името на висшите идеали, религиозните ценности и чистите хоризонти на духа. Няма да уточняваме каква религия изповядва нематериалистът - по подразбиране повечето руснаци са православни. Тук е важно друго - самите вярващи да бъдат на първо място нематериалисти, а не материалисти-християни, материалисти-мюсюлмани, материалисти-юдеи.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели