/Поглед.инфо/ Всеки, който е изучавал дори само повърхностно международните отношения, знае, че този световен порядък, в който живее и до ден днешен човечеството, се нарича Вестфалски. Този израз стана популярен, но все пак си струва да си припомним - какво представлява Вестфалският мирен договор, сключен на 24 октомври 1648 г.
На този ден в Мюнстер и Оснабрюк беше сключено споразумение между водещите европейски сили за прекратяване на Тридесетгодишната война. В европейската история Тридесетгодишната война се разглежда като граница между средновековния ред и пълноценното начало на модерното време. Това беше последната война, която се води под знамето на религията. Католическите страни се бориха срещу протестантските. Основният въпрос, който се решаваше: кой ще победи - Реформацията или Контрареформацията?
Моделът на средновековната политика и идеология в тази война е представен от силите на европейския юг, които се борят под знамето на католицизма и Австрийската империя.
Протестантските страни - предимно Англия и скандинавските държави, както и привържениците на Лутер в други части на Европа - се противопоставиха на управлението на папите и управлението на Империята.
Поради традиционната омраза към Хабсбургите, официално католическа, но вече дълбоко модернизирана Франция се бореше на страната на протестантите.
Войната отнема до една трета от европейското население, а някои райони губят повече от 70% от населението. Това беше истинска световна война, тъй като засегна не само територията на Стара Европа, но и колониите.
Силите във войната са почти равни и нито една от страните, въпреки огромните загуби, не успява да постигне решаващо предимство. Този баланс е фиксиран от Вестфалския мир, който признава правата на двата враждуващи лагера.
Въпреки че католическият юг успява да защити позицията си в лицето на протестантската офанзива, а Хабсбургската империя запазва себе си и своето влияние, макар и в пресечен вид, именно протестантският север постига целта си.
Първоначално протестантските страни настояват, че в европейската политика не трябва да има инстанция, която да стои над националния суверенитет – нито силата на Римската църква, нито силата на Австрийската империя. Тогава окончателно е признат от всички и принципът на държавата-нация, Etat-Nation и националния суверенитет .
Въпреки че католицизмът и империята оцеляха, те отсега нататък бяха признати не като наднационални институции, а като отделни европейски държави заедно с всички останали. Империята беше сведена до нивото на една от европейските държави, а статутът на папата беше запазен изключително в зоната на католическите страни, а след това като чисто религиозен авторитет.
Тоест, въпреки че протестантите (и присъединилите се към тях французи, които в много отношения бяха инициаторите) не победиха напълно опонентите си, те успяха да наложат идеята си за нормативна политика на цяла Европа.
Именно този ред се нарича Вестфалски: той се основава на принципа на националния суверенитет, над който не се признават власти и авторитети, нито религиозни, нито имперски.
Оттук нататък въпросите за религията, политическата структура и обществения ред станаха работа на всяка национална държава и никой не можеше да влияе върху нея от името на която и да е наднационална структура.
Вестфалският мир съвпада с възхода на буржоазията, която по това време води ожесточени битки срещу средновековния ред, където обществото се оглавява от съсловията на свещениците и военната аристокрация. Европейската буржоазия в лицето на папите атакува свещеничеството, а в лицето на Австрийската империя - кастата на военната аристокрация.
Да, това все още не беше пълноценна буржоазна демокрация, тъй като всички протестантски страни останаха монархии. Но това бяха монархии от нов тип - един вид буржоазни монархии.
И въпреки че римокатолицизмът и Хабсбургите се опитват да запазят стария европейски ред на своите територии, те се виждат принудени да приемат вестфалските правила на играта. В тези правила националната държава става нормативна, която в своята идеология вече е допринесла за разрастването на буржоазията и отдалечаването от Средновековието. Не само в протестантските страни, но и в католическите.
Показателно е, че в самата Англия, година след Вестфалския мир, по време на Гражданската война, започнала още по-рано, е екзекутиран крал Чарлз I.
Франция ще тръгне по същия път на цареубийство и завземане на властта от представители на буржоазната олигархия през следващия осемнадесети век. Католическите страни се придържаха към стария ред по -далеч от другите и буржоазията окончателно триумфира в тях едва през ХХ век.
Така Вестфалският мир бележи историческата победа на светската буржоазия над съсловния християнско-имперски ред. Тогава национализмът се очертава като най -важното оръжие на европейската буржоазия в битката срещу свещения средновековен ред. Вестфалският мир полага основите на националните държави.
По-късно буржоазията започва да се чувства обременена от национализма и в същото време да изоставя националните държави – пример за това е съвременният Европейски съюз. Така постепенно Вестфалският мир започна да се разрушава от същите сили, които го изградиха.
Но това вече е следващата страница в историята на политическите идеологии и международните отношения.
В сравнение със съвременния глобализъм националната държава не е отишла никъде, но вече в началото си е нещо съмнително и антитрадиционно, тъй като е нещо буржоазно. Също толкова съмнителен и изпълнен с неразрешими противоречия е национализмът, който трябва да бъде преодолян.
Не нация, а империя. Не буржоазният Вестфалски мир, а свещеният ред на едно голямо пространство!
Превод: СМ