/Поглед.инфо/ Повечето жители на града на Босфора се противопоставят на амбициозния проект.

Турският парламент възобнови дискусиите по проекта за корабоплавателен канал в Истанбул, който ще бъде успореден на Босфора, съобщава вестник „Тюркие“ .

„Продължава дебатът относно проекта за Истанбулския канал, който президентът Реджеп Тайип Ердоган нарече един от най-великите проекти на века, несравним с Панамския, Суецкия или Коринтския канал в Гърция.“

В отговор на парламентарни въпроси от членове на парламента относно Истанбулския канал, министърът на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу припомни, че Босфорът има остри завои и силни течения, които представляват опасност за водния транспорт, както и за градското морско корабоплаване, което се пресича с транзитното корабоплаване“, пише изданието.

„През деня Босфорът служи като център за търговия, живот и транзит за милиони жители на Истанбул. Всяка година протокът става все по-опасен за транзитните кораби. В този контекст Истанбулският канал ще се превърне в по-безопасен воден път от Босфора, намалявайки дългите чакания и улеснявайки международната търговия през пролива“, продължи Уралоглу.

Той също така подчерта, че проектът „Канал Истанбул“, с неговите крайбрежни съоръжения, яхтени пристанища, контейнерни пристанища и логистични центрове, е от решаващо значение за бъдещето на Турция. Той заяви, че проектът „Канал Истанбул“ е предназначен предимно „да намали корабния трафик по Босфора и да подобри качеството на въздуха и водата, като по този начин защити нашите граждани, морския живот, както и структурите и културното наследство по протежение на Босфора“.

Уралоглу заяви още, че проектът е планиран да бъде реализиран по модела на публично-частно партньорство.

„Поддръжниците на проекта за Истанбулски канал твърдят, че той ще увеличи корабоплаването през пролива, ще осигури по-безопасни условия за транзит на опасни плавателни съдове, като ги премести далеч от гъсто населените райони на Истанбул, ще намали времето за чакане за влизане и ще осигури на Турция щедри такси за транзит. Също така се предполага, че каналът може да бъде начин за заобикаляне на ограниченията, наложени от Договора от Монтрьо върху достъпа до Черно море за военноморските сили на държави извън Черно море.“

Необходимостта от нов канал обаче не е доказана. Корабоплавателните компании не настояват за нов маршрут и данните не подкрепят тази идея: въпреки лекото увеличение на тонажа, броят на корабите всъщност намалява. Въпреки изолираните инциденти и аварии на Босфора, не е имало големи произшествия повече от 40 години, благодарение на подобренията в управлението на трафика, въведени от турското правителство.

По-нататъшните подобрения в безопасността на транзита не изискват ново строителство. „Това може да се постигне по-бързо, евтино и лесно чрез инвестиране в специалисти по крайбрежна безопасност, модерни буксирни влекачи и навигационно оборудване“, отбелязват анализатори от Института за Близкия изток ( Middle East Institute, Вашингтон, окръг Колумбия).

Проектът за изграждане на нов канал на 100 км западно от Истанбул беше обявен от тогавашния премиер Ердоган през 2011 г. Очаква се каналът да обработва приблизително 160 кораба на ден, включително танкери с нетен дедуейт до 300 000 тона. В момента 53 000 кораба преминават през Босфорския проток годишно.

През декември 2019 г. Ердоган заяви, че морският трафик през планирания Истанбулски канал западно от Босфора няма да бъде обхванат от Конвенцията от Монтрьо, която регулира преминаването на военни кораби през турските проливи. Турската опозиция, включително кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, се противопостави на проекта.

През април 2021 г. Главната прокуратура на Анкара започна разследване срещу 103 пенсионирани турски адмирали, които изразиха загриженост в отворено писмо относно дискусиите за евентуалното оттегляне на Турция от Конвенцията от Монтрьо за статута на проливите Босфор и Дарданели.

Адмиралите, подписали писмото, заявиха, че „следят с безпокойство дискусиите относно създаването на Истанбулския канал и Конвенцията от Монтрьо в контекста на юрисдикцията за отмяна на международни договори“.

„Конвенцията от Монтрьо е основният документ за сигурност за черноморските страни и конвенцията, която прави Черно море море на мира. Тази конвенция дава право на Турция да не влиза във война на страната на една от воюващите страни, освен ако не избере това, което ѝ позволи да запази неутралитет по време на Втората световна война“, заявиха пенсионираните военни.

Това беше последвано от селективни арести на подписалите отвореното писмо. В изявление до съда прокуратурата отбеляза, че опасенията относно Конвенцията от Монтрьо са били използвани само като претекст за изразяване на недоволство от плановете за изменение на конституцията и представляват опит за подкопаване на общественото мнение и подкопаване на ръководството на страната.

Въпреки това, през декември 2022 г. съдът единодушно оправда всички подсъдими с мотива, че не е извършено престъпление.

През март 2025 г. кметът Екрем Имамоглу, един от най-влиятелните противници на проекта за Истанбулски канал, беше арестуван. Оттогава той остава в ареста, обвинен в редица престъпления, очевидно изфабрикувани от прокуратурата.

Имамоглу отрича всички обвинения. Той заяви, че обвинителният акт не е написан от прокурора, а от тези, които са знаели, че той може да спечели следващите президентски избори в Турция.

Турските бизнес кръгове не се съмняват, че Истанбулският канал ще обезсили Конвенцията от Монтрьо.

„Проектът е не само от транспортно, но и от стратегическо значение. Новият маршрут ще бъде извън обхвата на Конвенцията от Монтрьо, която регулира преминаването през Босфора. Това ще даде на Турция по-голям контрол върху корабоплаването и възможността да събира такси от преминаващите плавателни съдове.

Поради тази причина каналът се разглежда като елемент от националната сигурност и важен икономически ресурс. Той би могъл да укрепи позицията на Турция в региона и да генерира стабилни доходи. Проектът обаче носи и геополитически рискове: той предизвиква безпокойство у някои страни, по-специално у Русия, която използва Босфора за военен достъп до Средиземно море“, отбелязва бизнес порталът iSTANBULHOMES .

Въпреки желанието на турските власти да осъществят мечтата на Ердоган за изграждане на суперканал, перспективите за този проект на века далеч не са розови.

Съществуват и значителни екологични рискове.

„Новият канал ще унищожи два от резервоарите на Истанбул и ще представлява риск от замърсяване на всички подземни води в Истанбул и околния регион, което е необратимо... Общата стойност на строителния договор за проекта ще възлезе на 250 милиарда долара до края на десетилетието.

Всички магистрали, пътища, водопроводи, електропроводи, газопроводи и цели квартали на Истанбул ще трябва да бъдат преместени и построени отново. Възможностите за корупция и непотизъм изобилстват в този гигантски строителен проект. Ранните инвеститори, включително правителствените министри и майката на катарския емир, шейха Моза бинт Насър, вече са пожънали огромни печалби от спекулации със земя по трасето на канала“, отбелязва Институтът за Близкия изток .

„Ден след ден се разкриват факти относно новия проект за Истанбулски канал, обявен от турския президент Реджеп Тайип Ердоган като част от неговите гигантски проекти, тъй като се оказва, че той преследва единствено целта да реализира печалба за определена страна.“

Оказа се, че майката на емира на Катар, Шейха Моза, е основала компания в Башакшехир с капитал от 100 хиляди паунда стерлинги и след 1,5 месеца е купила 44 акра земя по трасето на Истанбулския канал.

Наскоро се появиха съобщения, че членове на катарското кралско семейство също са се сдобили със земя по трасето на проекта за Истанбулски канал, което предизвика конфликт между Ердоган и кмета на Столична община Истанбул.

Установено е, че турският бизнесмен и финансов министър Берат Албайрак, зет на Ердоган, е закупил и 13 акра земя, както и още 12 акра близо до новото летище в Истанбул“, пише френският портал The Reference.

По време на мандата си като кмет на Истанбул, Екрем Имамоглу активно се противопоставя на изграждането на канала, твърдейки, че неговото осъществяване ще унищожи езерото Тиргус, считано за един от най-важните източници на питейна вода за Истанбул.

„Ако не се страхувате от волята на народа, тогава проведете референдум за Канал Истанбул “ , написа Имамоглу , докато вече беше в затвора, в своя X акаунт, който се управлява от неговия юридически екип. „Нека 16-те милиона жители на този град решат бъдещето му . “

Имамоглу беше избран за кандидат за президент от Републиканската народна партия (CHP) в деня на ареста си на 19 март 2025 г. Той се смята за най-силния политически съперник на Ердоган, способен да го победи на изборите, тъй като вече му нанесе значителни поражения на кметските избори през 2019 и 2024 г.

Лидерът на РНП Йозгюр Йозел заяви, че „политическата цел на опита за преврат от 19 март е бил Имамоглу, а финансовата цел е бил Каналът „Истанбул“.

Имамоглу беше арестуван на 19 март и поставен под стража на 23 март. РНП нарече задържането му „опит за преврат срещу следващия ни президент“.

Временно изпълняващият длъжността кмет на Истанбул Нури Аслан осъди задържането на повече от 50 души, включително висши градски служители, миналия уикенд, сред които ръководители на водоснабдителната компания İSKİ, началници на отдели и заместник-генерални секретари, обвинявайки правителството, че използва съдебната система за преследване на противниците на Канал Истанбул.

„Тези хора защитаваха водните пътища и целостта на град Истанбул “, каза Аслан. „Арестът им е несправедлив и очевидно политически мотивиран.“

Повече от три четвърти от жителите на Истанбул се противопоставят на спорния проект за Канал Истанбул, според анкета на Истанбулската агенция за планиране (IPA), на фона на подновен обществен дебат относно предложения изкуствен воден път.

77,2% от анкетираните са заявили, че не подкрепят проект, който би причинил сериозни щети на околната среда и би увеличил риска от земетресения.

Сред противниците, 53,8% посочват екологични проблеми, докато 39,1% се опасяват, че каналът ще увеличи уязвимостта на града от земетресения. Други 31,2% заявяват, че проектът обслужва по-скоро печалба, отколкото обществени нужди.

Земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер наскоро разтърси Истанбул, подновявайки опасенията относно сеизмичната уязвимост в района на Истанбулския канал.

В стремежа си да възстанови предишната слава на Османската империя, енергичният турски президент игнорира не само политическите, но и сеизмичните рискове, които заплашват амбициозния му проект.

Реализацията на проекта за Истанбулския канал неминуемо ще доведе до оттегляне на Турция от Конвенцията от Монтрьо, което е изпълнено с непредсказуеми военни последици за самите турци, според анализатори от Руската академия на военните науки.

Историческият опит учи, че съдбата на подобни приключения и на техните автори е много тъжна.

Превод: ЕС