/Поглед.инфо/ Въпреки провала в опита си да спаси един предизвикателен свят, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан вероятно е запазил чувството си за хумор. С циркулиращите истории, че Северна Корея доставя на Русия оръжия, Съливан настоя, че това действие „няма да се отрази добре на Северна Корея и те ще платят цена за това в международната общност“.
Последното е реплика за смях, дори и неволно. Кога за последен път Корейската народнодемократична република се е притеснявала какво мислят нейните съседи или дори нейните предполагаеми приятели, като Китай и Русия, за нейното поведение?
Съливан добави: „Ние продължихме да предаваме частно, както и публично на севернокорейците – и помолихме съюзниците и партньорите да направят същото – нашето мнение, че те трябва да спазват своите публично заявени ангажименти, че няма да предоставят тези оръжия .”
Какво трябва да постигне това „пренасяне“? Последователност от американски служители от президента надолу прекараха десетилетия, настоявайки, че на Северна Корея не може да бъде позволено да разработва ядрени оръжия.
Днес Пхенян разширява арсенал, който вече наброява два или три десетки, както и разработва тактически ядрени оръжия, междуконтинентални и изстрелвани от подводници ракети и множество независими летателни апарати (бойни глави).
Вашингтон се опита да блокира ядрената програма на КНДР както с икономически санкции, така и с военни заплахи. Уви, и двете стратегии се провалиха.
Всъщност Пхенян ускори военното си натрупване, като същевременно на практика се самосанкционира, като запечата границата си в отговор на епидемията от Covid.
Освен това Китай и Русия увеличиха подкрепата си за Севера, тъй като отношенията им с Америка се влошиха. Тази седмица Ким Чен Ун и Владимир Путин провеждат втората си среща на върха, на която се очаква да утвърдят една или повече оръжейни сделки.
Военните действия също не бяха отговор. Администрацията на Байдън парадира със съюзническите си връзки с Южна Корея, включително високопоставени посещения на американски самолети и плавателни съдове, наскоро една подводница, способна да носи ядрени оръжия.
Вашингтонските служители обаче нямат стомах за война на Корейския полуостров. Особено след като Пхенян може да изпълни заплахата си да превърне Сеул, ако не и Вашингтон, в „огнено море“, като същевременно удари Гуам и Токио.
След време КНДР също ще може да атакува американски градове. При тези обстоятелства само глупак или безумен ястреб като сенатора от Южна Каролина Линдзи Греъм би помислил да нанесе военен удар по Севера.
Комунистическата монархия на Ким Чен Ир обаче не е единственият случай, в който опитите за принуда от страна на САЩ са се провалили. Преди шест десетилетия САЩ наложиха икономическо ембарго на Куба и оттогава продължиха, дори разшириха тези санкции – без да заплашват комунистическия режим.
Наистина, Вашингтон превърна бедността и глада в свое любимо оръжие, насочено към страни като Судан, Иран и Ирак, с малък положителен ефект.
Съвсем наскоро Вашингтон още повече направи бедно и без това отчаяното население на Сирия и Венецуела. Американските служители знаят вероятното въздействие на техните политики.
Например, бившият посланик Джеймс Джефри се отнасяше към сирийския народ като към средство за постигане на целта, обяснявайки, че целта на Вашингтон е да превърне тази страна в „блато“ за Русия, без да обръщаме внимание на трудностите, създадени за жертвите на режима на Асад.
Мадлин Олбрайт прочуто заяви, че „смятаме, че цената си заслужава“, когато се сблъска с оценките, че половин милион иракски деца са били убити от санкциите на САЩ.
И накрая, Вашингтон безразборно наложи по-леки санкции на хиляди други цели – правителства, компании и физически лица. Наказанията срещу талибаните в Афганистан и Ансар Аллах в Йемен, режима на Путин и разнообразни служители на Китайската комунистическа партия, както и попара от банкери, предприемачи и оператори, причиниха широкоразпространена икономическа болка. Въпреки това, САЩ никога не са постигнали нещо, което да се доближава до техните политически цели.
Вашингтон също често обмисляше и понякога започваше военни действия, но постигна малко по-голям успех. САЩ и Русия избегнаха на косъм ядрена война по време на Кубинската ракетна криза.
Оттогава военните варианти, включващи Куба, не се обсъждат. Вашингтон поведе дълга, но в крайна сметка катастрофална война в Афганистан и по-кратка, но много по-скъпа кампания в Ирак.
Трудно е да си представим повторение в двете страни. Администрацията на Клинтън направи планове да атакува севернокорейски ядрени обекти - колко близо беше до започване на военни действия остава въпрос на спор - но се сблъска със сериозна съпротива от Сеул. Оттогава Пхенян непрекъснато засилва ефективната си конвенционална и наскоро създаде ядрена възпираща сила.
Поредица от президенти настояваха, че „всички опции са на масата“ по отношение на Иран, но никой не беше склонен да рискува тотален конфликт.
Въпреки че Вашингтон подкрепи бунтовниците в Сирия, администрацията на Обама отхвърли призива на Сирена за война и Конгресът отказа да одобри военни действия. Президентът Доналд Тръмп обмисля нахлуване във Венецуела, за да свали режима на Мадуро, но не намери подкрепа в Латинска Америка.
Политически настроените републикански политици предложиха военни действия за спиране на търговията с наркотици в Мексико, но подобно злополука може да се окаже катастрофална предвид съпротивата на мексиканците националисти, които отдавна се притесняват от американското господство.
Което оставя Вашингтон лишен от ефективни имперски инструменти. Свещеният грубиянски амвон осигурява все по-малко влияние, доказателство за което е нежеланието на Глобалния Юг да последва вечно лицемерния Запад в кампанията му срещу Русия. Въпреки че малко страни одобряват престъпната агресия на Москва срещу Украйна, мнозина смятат, че САЩ и техните съюзници имат малко морални претенции за лидерство.
Някога Вашингтон раздаде изобилни пари на приятелите си, независимо колко авторитарни бяха. Така наречената помощ за развитие обаче доведе до малък икономически растеж.
С отслабването на Студената война намаля и подкрепата за това, което често се равняваше на едва прикрити подкупи. Нещо повече, сега САЩ се конкурират със заможни противници, като Русия, която оцеля след санкциите на Запада, и Китай, който се превърна в глобална търговска сила.
Дори номинални приятели, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, се оказаха все по-склонни да изковат собствените си пътища.
САЩ запазват най-голямата икономика в света, но две последователни администрации наложиха протекционистки ноструми, прекъсвайки външноикономическите връзки. И накрая, федералните финанси бързо се влошават.
Това подкопава други инициативи, които се стремят да купят влияние. Например противодействието на администрацията на Байдън с колеблива инициатива на пекинския „Един пояс, един път“ е не само ненужно, но и недостатъчно финансирано и следователно обречено на провал.
И все пак този неизбежен сблъсък с реалността не е спрял опитите на Вашингтон да наложи волята си както на приятели, така и на врагове – оттук и беззъбите заплахи на Съливан срещу Северна Корея.
Политиците на САЩ трябва да спрат да се заблуждават относно способността си да контролират международни събития. Америка трябва да се върне към външна политика, подходяща за република.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?