/Поглед.инфо/ Какви последствия може да има очакваната победа на Тръмп през ноември 2024 г. за Русия и за конфликта в Украйна?

В американската президентска надпревара, след като партийните първични избори се проведоха на 5 март в 15 щата наведнъж, т.нар. Супер вторник имаше пълна яснота, рядка за този етап от цялата кампания, за това кой ще се срещне на финала.

Това са все същите Джо Байдън и Доналд Тръмп. Първият, внимателно лишен от демократичната партийна машина от всякакви сериозни конкуренти, спечели във всички „номинации“. Вторият загуби от последния си републикански съперник Ники Хейли само в незначителния, либерално настроен Върмонт (малко над 600 хиляди души население) и спечели в останалите щати .

Преди това тя успя да победи Тръмп само в „бърлогата на американската демокрация“ - столичния окръг Колумбия. Но стана очевидно, че няма смисъл тя да продължава да се състезава с Тръмп, така че ранното отпадане на Хейли от надпреварата също е предопределено.

Тази липса на алтернатива на американската политическа арена, на чийто преден план са двама много възрастни хора, влачещи след себе си много дълги следи от обвинения в различни видове злоупотреби, само по себе си показва изключителната нефункционалност на цялата структура на САЩ. Затихващата система избира съответните политици.

Особено изненадващо е положението при демократите, които продължават да рекламират Байдън, въпреки факта, че поради множеството свои гафове той вече се е превърнал в главния хумористичен герой за целия свят. Човек дори може да симпатизира на ролята му на манекен, изтикван напред от действителния дуумвират, управляващ страната, в лицето на държавния секретар Т. Блинкен и помощника на президента по националната сигурност Дж. Съливан.

Обаче, като гледат какво са сътворили всички заедно от Близкия изток до Украйна, мнозина вече не искат да му симпатизират. И самият Байдън, проявявайки удивителна упоритост в отстояването на позицията си, трябваше да разбере как може да завърши тази изтощителна борба за него.

Моделът е вече известен от прилагането му навремето от републиканците срещу президента (1981–1989) Р. Рейгън. На последния се приписва някакъв специален личен курс в политиката и дори в икономиката под формата на своеобразна „Рейгъномика“.

Всъщност, както вече е добре известно, самият той изобщо не е излагал никакви идеи, а е демонстрирал само своята „фигура“ при реализацията им. През целия си втори мандат Рейгън вече беше в тежък стадий на болестта на Алцхаймер, което отдавна не е тайна.

Но тогава той дори не беше надхвърлил 80 години, като Байдън. При него вицепрезидентът, който не се стремеше да излезе на преден план, а по-късно и ръководител на Белия дом Джордж Буш - старши управлява толкова твърдо, че по-късно успя да избута на президентския пост собствения си син Джордж У. Буш, един от най-незабележителните лидери в цялата история на Америка.

Очевидно кръгът в сегашната администрация, който се формира около Блинкен-Съливан, се опитва да приложи нещо подобно „с Байдън начело“ на настоящия исторически етап. Може да изглежда, че те поемат сериозен риск, тъй като популярността на сегашния президент бързо намалява и здравето му предизвиква значителна загриженост. Но имат ли друг избор?

Всеки по-млад демократичен политик вероятно ще иска да отстрани този екип, който води страната по много опасен курс, и може би ще му потърси отговорност за всички грешки, които администрацията е направила. Освен това, ако Байдън бъде „доведен“ до етап, в който ще бъде твърде късно да издигне някой от „резервните“ представители на Демократическата партия, тогава в случай на „внезапното“ му напускане тя може да се изправи пред въпроса за заместването му с някой от вече добрите известни партийци, заемащи длъжности.

И тук кандидат номер 1 едва ли ще бъде недоказалата се с нищо положително вицепрезидент К. Харис, но най-вероятно същият Блинкен. Кой знае, може би той точно това се опитва да постигне на първо място.

При условие, че демократите, водени от „показния” Байдън или без него, успеят да спечелят изборите, не могат да се очакват особени промени в политиката на САЩ спрямо Русия и украинската криза. Тя ще остане враждебна към нас. Но все пак някои корекции поради провала на залога за изолиране и победа на Москва са възможни. Във всеки случай Вашингтон ще трябва да преговаря с нея.

За това говори и обявената предстояща оставка на заместник-държавния секретар, „акушерката“ на революцията на Майдана Виктория Нуланд. За Киев, разбира се, това е лош знак, който показва, че слуховете за предстоящото „прецакване“ на Украйна от Белия дом явно не са преувеличени.

Доналд Тръмп вече се чувства като триумфатор на „Супер вторник“ сред републиканците и всъщност в цялата президентска надпревара. Буквално в навечерието на вота той получи добър подарък от Върховния съд под формата на единодушно решение за отмяна на решенията на редица щати да попречат на бившия президент да участва в избори на тяхна територия поради предполагаемото му участие в събитията на „превземането на Конгреса“.

Той и адвокатите му успяха да отложат всички други искове срещу него за следизборния период. Изобилието и често откровената несериозност на предишни и нови обвинения и упреци срещу Тръмп от страна на демократите и контролираната от тях либерална преса вече доведе до „тефлонов” ефект, когато хората престанаха изобщо да им придават значение.

Той също е доволен от проучванията на общественото мнение, чиято точност се признава дори от водещите американски медии, враждебни на Тръмп. Средно те му дават преднина пред Байдън на финала със солидните 5 процентни пункта, приблизително в диапазона от 48% до 43%.

Доста неочаквани резултати, например, даде проучване сред гласоподавателите от латиноамерикански произход, които демократите очевидно смятаха за свой актив, включително въз основа на защитата им на правото на миграция и отвореността на границата с Мексико.

Оказа се, че сред тази група от населението Тръмп води с 6% – 49% срещу 43% на Байдън. Всъщност тези хора изобщо не са доволни от притока на мигранти от латиноамериканските страни, тъй като те се конкурират с тях за работните места в нискоквалифицирания сектор.

След като получи тези резултати, Тръмп и някои от републиканците в двете камари на Конгреса, които са съгласни с него, станаха още по-убедени в необходимостта от „въвеждане на ред“ на границата и ограничаване на миграцията.

Това е още една лоша новина за Киев, тъй като стана ясно, че републиканците определено няма да се откажат от исканията си да обвържат тези проблеми с помощта на Украйна. В момента говорим за намаляване на тази помощ от 61 милиарда долара на 48 милиарда долара, но все пак свързана с границата. Демократите, дори убедени, че граничните въпроси не са толкова важни за латиноамериканския електорат, все пак не искат да правят отстъпки тук поради очевидната загуба на престиж.

Самата Републиканска партия бързо губи предишната си анти-Тръмповска база, тъй като на дневен ред излиза въпросът за запълване на многобройни свободни места както на избрани, така и на назначени кандидати за различни федерални и местни позиции.

Преструктурира се и големият бизнес, ориентиран към Републиканската партия, някои от които доскоро запазваха известни резерви по отношение на нея. Неговите водещи спонсори, мултимилиардерите братя Кох, например, вече обявиха, че спират финансирането на Ники Хейли.

Един от най-богатите хора в страната Илън Мъск обяви готовността си да подкрепи Тръмп. Както предполага New York Times, Мъск „почти сам би могъл да заличи това, което се очаква да бъде огромно финансово предимство, което Байдън и неговите съюзници имат над бившия президент“.

Непримиримите противници на Тръмп сред републиканците постепенно напускат постовете си. Така лидерът на републиканското малцинство в Сената, ветеранът М. Макконъл, който по-специално беше готов да сключи сделка с демократите по въпроса за помощта за Украйна, обяви своята оставка. Борбата за неговото място вече започна, но е очевидно, че Тръмп ще има последната дума по този въпрос.

В отношенията си с Америка, в светлината на очертаващата се предизборна ситуация там, Украйна ще се изправи пред много трудни времена. В. Зеленски, поради своята глупост, вече успя да се намеси в текущата президентска надпревара в Съединените щати на страната на Байдън в момент, когато той все още водеше в анкетите пред Тръмп.

Киев, по инициатива на своя лидер, започна в този момент абсурден процес за разкриване на „руската шпионска мрежа“, достигаща до Р. Джулиани, адвокат и близък приятел на бившия ръководител на Белия дом. Процесът замря от само себе си; дори не беше подхванат в Съединените щати. Но Тръмп несъмнено помни това.

Той, разбира се, няма да бъде лесен събеседник и партньор за Русия, ако спечели, но за Украйна президентът републиканец ще бъде много по-труден. И това дава шанс при него да се постигне реален прогрес в разрешаването на украинската криза.

Превод: ЕС