/Поглед.инфо/ Съединените щати продължават курса на организиране на икономическата изолация на Русия от останалия свят

Индонезийските власти отказаха да закупят 11 многофункционални руски изтребители Су-35 поради липса на бюджетни средства. Су-35 принадлежи към поколението на самолетите 4++. Този суперманеврен изтребител е предназначен за придобиване на превъзходство във въздуха, както и за въздушна подкрепа на войските и нанасяне на удари по наземни и морски цели.

„С натежало сърце сме принудени да отменим плановете си за закупуване на изтребители Су-35, тъй като, както казахме първоначално, развитието на военната мощ зависи от въпроса за бюджетните средства“, казва маршал Фаджар Прасетьо, началник-щаб на Индонезийските ВВС. Той каза, че Индонезия вече не се интересува от бойни самолети “Сухой” поради „продължителния“ процес на преговори с Русия и „страха от санкции на САЩ съгласно Закона за противниците на Америка чрез санкции“.

По-рано “Блумбърг” съобщи, че Доналд Тръмп също е обещал да наложи санкции срещу Индонезия в случай на сделка с руската страна. Поради това Индонезия също се е отказала от сделка с Китай за закупуване на патрулни катери за 200 милиона долара.

През януари 2018 г. Индонезия подписа договор за 11 руски изтребителя Су-35 на стойност над 1 млрд. долара. Планираше да ги закупи в замяна на руски покупки на стоки като каучук, сурово палмово масло, кафе, чай, мебели и подправки. През октомври миналата година стана известно, че доставката на изтребителите е забавена за неопределено време по искане на индонезийските власти, които се опасяват от санкциите на САЩ.

По-рано, на 3 август 2017 г., Доналд Тръмп подписа закон за затягане на режима на санкции срещу Русия, Иран и КНДР , който предвижда ограничения за сътрудничество между въоръжените сили, разузнавателните служби и военно-промишлени комплекси на Русия и САЩ, както и предоставянето на заеми от руската икономика, предимно от енергийни компании, от Запад. С приемането на този закон САЩ поставиха курс, казва професор Валентин Касатонов, „за организиране на пълната икономическа изолация на Русия от останалия свят“. Законът предвижда въвеждането на ограничения (т.нар. вторични санкции) срещу трети страни, включително клиенти на руска военна техника. През пролетта на 2018 г. “Рособоронекспорт” беше включен в списъка със санкции.

Най-важната част от тази стратегия е изтласкването на руските оръжейници от световния пазар.

За първи път САЩ въведоха вторични санкции през 2018 г. срещу Дирекцията за обучение и снабдяване на войските на Централната военна комисия на КНР, която закупи от Русия изтребители Су-35 и комплекси С-400. Китайското министерство на отбраната изрази силен протест в това отношение. Беше посочено: „Подобни действия могат да се разглеждат като явна проява на хегемонизма на американската страна. Вашингтон трябва незабавно да коригира грешката, която е допуснал”.

Съединените щати заплашиха Индия със своите санкции, опитвайки се да провалят договора за доставка на руски зенитно-ракетни системи С-400 Триумф. Сплашването обаче не даде резултат. През 2018 г. Москва и Делхи подписаха договор за доставка на пет полка С-400 за Индия.

Съединените щати оказаха голям натиск върху Египет да наруши договора за закупуване на Су-35, но египетските власти пренебрегнаха заплахите на САЩ. Според някои информации доставките на руски изтребители в Египет вече са започнали.

Санкционираното изнудване на САЩ не помогна и в случая с покупката от Турция на руски С-400. През 2017 г. Русия и Турция подписаха договор за полкови комплект С-400. През 2019 г. бяха завършени доставките на С-400 за Турция в размер на 2,5 милиарда долара. Тази сделка предизвика криза в отношенията на Турция със САЩ. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за изтребители и бомбардировачи Ф-35 от пето поколение. САЩ отдавна заплашват Турция за закупуването на С-400 с въвеждането на санкции, а през декември 2020 г. бяха въведени американски санкции срещу Турция. Въпреки това турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви през август 2021 г., че Турция е готова да закупи втора партида системи С-400 от Русия.

На 7 септември 2021 г. Съединените щати ограничиха „постоянния внос“ на стрелково оръжие и боеприпаси в САЩ от Русия, като отказаха да предоставят нови лицензи на американските компании за внос на тези продукти. Русия е най-големият доставчик на граждански боеприпаси за Съединените щати. Руските патрони осигуряват около 4% от целия американски пазар за огнестрелни оръжия, като се вземе предвид собственото производство в САЩ (около 9,7 милиарда патрона), коментира Юрген Брауър, икономист. Според компанията през 2020 г. американските компании са внесли повече от 765 милиона патрона от Русия.

С подобна политика Вашингтон умишлено стеснява пространството за руските износители на световния оръжеен пазар. Според СИПРИ през последните 10 години делът на руския износ на оръжие е намалял от 27% на 21% от световния износ, докато делът на САЩ се е увеличил от 30% на 36%.

В същото време Вашингтон продължава да търси нови начини за прогонване на руските оръжия от пазарите. През октомври 2021 г. Изследователската служба на Конгреса подготви доклад за износа на руски оръжия. Според автора на документа, военния анализатор Андрю Боуен, конгресмените трябва да обсъдят какви стъпки Вашингтон все още може да предприеме, за да намали интереса към руските оръжия. В доклада се предлага да се разбере какви методи, в допълнение към санкциите, ще помогнат за увеличаване на натиска върху руската отбранителна индустрия и ще допринесат за нейната изолация.

В същото време в доклада се признава, че санкционният натиск може да подкопае политическите цели на САЩ, предизвиквайки реакция от страна на страните вносителки. Санкциите могат да имат обратен ефект и да тласнат другите държави по-близо до Русия.

Превод: В. Сергеев