/Поглед.инфо/ Спомням си веднъж, през 1990 г., в пика на конфронтацията между Елцин и Горбачов, съветската телевизия показа кадри на пияния Елцин на публични събития по време на посещението му в САЩ.
По-късно, след разпадането на СССР, фактът на неадекватно поведение на лидера на „зрителските симпатии“ на „напредничавата“ част от населението на Съветския съюз (която страната унищожи и сега обвинява ЦРУ, КГБ и рептилите от планетата Нибиру за собствената си глупост) беше потвърден от комуникиралите с него американци. Но тогава американците мълчаха, сякаш нищо не бяха забелязали, а екзалтираните бойци, които симпатизираха на Елцин за поредната версия на „светлото бъдеще“, непознато за тях, заявиха в унисон, че филмът е фалшифициран, а ако не, тогава Елцин е бил „просто уморен“.
Тогава тези хора „прозряха”. Много от тях днес живи, маркират тогавашния си идол като „проклет алкохолик“ и настояват настоящото правителство да възстанови разрушения от тях СССР. Те чувстват вината си за случилото се, казват, че са били измамени. Междувременно през цялото време им се казваше истината. Това е неизбежно в атмосфера на интензивна политическа конкуренция и разцепление на елитите, в които тогава живее СССР. Просто, точно както днешните белоруски студенти или украински „герои на Майдана“ от 2014 г., тогавашните борци за „светло бъдеще“ се смятаха за по-умни от всички останали и не искаха да слушат никого.
Днес същото се случва и в САЩ.
Може дълго да се спори дали е имало фалшификации в полза на Байдън в Уисконсин, Мичиган и Пенсилвания, както твърди Тръмп, или в Америка изборите са толкова честни, че по принцип не може да има фалшификации, както казват руските американофили, но ако за секунда се абстрахираме от голямата борба на двамата възрастни господа за американското „светло бъдеще“ и трезво оценяват не само резултатите от президентските избори, но и изборите за Камарата на представителите и Сената, които се проведоха паралелно, ще видим, че американското общество се е разделило наполовина.
Няма значение кой ще спечели, Тръмп или Байдън, разривът няма да изчезне на следващата сутрин. Напротив, както показва развитието на ситуацията от 2016 г. (когато Тръмп спечели изборите срещу баба Клинтън), разделението само се задълбочава, методите на борба в американската политика стават все по-мръсни и те започнаха активно да включват улицата, за да осигурят резултата.
Нещо повече, то започна не днес, нито с убийството на Флойд (колко такива различни цветове на кожата непрекъснато се избиват в САЩ и никой не се интересува), дори преди година и половина. Демократите организираха първите масови акции през декември 2016 г. - януари 2017 г., опитвайки се да предотвратят встъпването в длъжност на новоизбрания президент Тръмп. Тогава те наистина изместиха центъра на тежестта на боевете в медиите и Конгреса за известно време, като завъртяха процедурата за импийчмънт. Но когато тази кампания беше мизерно загубена, те отново се върнаха под натиска на улицата (просто останаха без други аргументи).
За да се противопостави на уличните банди, мобилизирани от демократите, Тръмп призова за мобилизация на своите привърженици. В резултат на улични сблъсъци първата кръв беше пролята много преди изборния ден и продължава да тече.
Днес привържениците на Тръмп и Байдън, както и съветските „надзиратели на перестройката“ с „добри лица“, не подкрепят толкова своя идол, колкото виждат противника като представител на абсолютното зло. Съветските поддръжници на Елцин нямаха право да разглеждат негативните му аспекти (буквално забележими) не от интригите на КГБ и ЦРУ, а от собствената им идеологическа ангажираност. Те бяха абсолютно убедени, че веднага след като властта бъде взета от КПСС и бъде обявена многопартийна система, през страната ще потекат реки от мляко. Тъй като Елцин беше единственият високопоставен политик, който в разгара на борбата срещу Горбачов беше готов да унищожи всичко (Комунистическата партия на Съветския съюз, СССР и ако имаше възможност, то и планетата), просто трябваше да се подкрепи своя лидер и да не се вярва на "негодниците" от противоположния лагер.
Днес в САЩ поддръжниците на Тръмп не могат да повярват, че техният лидер може да загуби, а привържениците на Байдън, дори и да подозират дълбоко, че демократите може да са прибягнали до фалшификации, все още вярват, че това е нещо добро, защото Америка не може да бъде дадена на Тръмп. И двата лагера виждат решението на кризата само в абсолютната си победа. Но ако страната се раздели наполовина, абсолютна победа е невъзможна.
Вече беше обявено, че Байдън е получил рекордно голям брой гласове на тези избори. Никой друг в историята на Америка не е имал толкова. Но в края на краищата Тръмп върви главата до главата с него и досега (до нощта на 4 срещу 5 ноември) съдбата на изборите не е определена. Това означава, че и двете страни са постигнали максимална мобилизация на своите поддръжници - резервите са изчерпани. Тъй като никой не успя да спечели убедителна победа, това означава, че поради екстензивното изостряне (по-нататъшна мобилизация) ситуацията вече не може да бъде обърната. Освен това съдбата на властите се решава от административни и енергийни ресурси.
Байдън обяви, че ще бъде президент на всички американци. Няма да бъде, дори защото не може и не иска (макар че и поради това). На първо място, няма да бъде, защото втората половина на американците не го признават за свой президент.
Историята на изборите през 2016 г. показа, че демократите, ако загубят, не възнамеряват да се откажат и ще използват каквито и да било, включително противоконституционни методи за борба. Не знам дали републиканският елит е в състояние да отстъпи, ако е уверен в поражението си. Но, първо, няма такава увереност и няма да има. На второ място, дори ако републиканският елит капитулира безусловно и демократите не приемат друга форма на предаване, в половината Америка ще остане развълнувана маса, за която предаването на демократите е също толкова невъзможно, колкото и предаването на зомбитата. За да не стане сам зомби, човек ще се бие до последната възможност.
Ако има развълнувана маса, тогава винаги ще има водачи. В такава ситуация, като в Съединените щати, нещо може да бъде коригирано само чрез съгласуваните действия на централната бюрокрация, но тя сама по себе си е разделена. В допълнение, силен американски федерален център традиционно се балансира от силни региони. Механизмът работи чудесно, стига да няма противоречия между федералното и регионалното ниво. Но веднага щом възникнат подобни противоречия, американската система за контрол изпада в кома. Видяхме, че без значение как Тръмп се опитва да въведе ред в градовете и щатите, управлявани от демократи, които парализират полицията и насърчават хулиганите и мародерите, с помощта на федералните сили за сигурност той не успява. Без армията имаше твърде малко федерални сили и използването на армията за потушаване на подобни бунтове е невъзможно, тъй като и тя е разделена между привържениците на Тръмп и Байдън. Нито едните, нито другите ще потискат „своите“.
Настоящите американски избори, независимо кой ще ги спечели, са по средата. Американските елити все още са в точката, от която могат да се опитат да се върнат назад, да се опитат да постигнат някакъв национален консенсус. Но с всеки час, с всяко изявление, с всяко следващо нарушение в полза на нечия политическа сила, такава възможност става все по-краткотрайна.
Веднага след като елитите най-накрая преминат точката на липса на връщане и консенсусът (което едва ли е възможно на практика) стане невъзможен дори теоретично, елитите ще станат напълно зависими от масите, които са се събудили и радикализирали. От този момент нататък не политиците ще ръководят тълпата, а тълпата ще диктува решенията си, избирайки най-радикално настроените за свои лидери.
Ако властта бъде прехвърлена на тълпата, вече няма да е възможно да се спре моментният прилив на ирационално насилие и ще бъде невъзможно да се ограничи тълпата и да се върне в състояние на обичайно подчинение на властта само след като тя, ако не унищожи, след това парализира системата, унищожава собственото си местообитание, носи кошмара на произвола до точката, в която дори водачите на тълпата ще се страхуват да мислят за това, което може да им се случи след един час, а животът до утре ще се счита за безпрецедентен успех. Едва след като тълпата почувства жизнената нужда от ред, ще бъде възможно да се възстанови редът, но преди това време може да мине седмици, може би месеци и може би години. Ситуацията се усложнява от факта, че две тълпи с приблизително еднаква сила ще се изправят една срещу друга, за всяка от които противоположната тълпа, която трябва да бъде унищожена, ще бъде виновник за всички неприятности. Взаимната борба забавя прехода към стабилизация.
Днес не е късно да спрем ескалиращата конфронтация и да се опитаме бавно да издухаме парата. Струва ми се, че Тръмп е способен да отстъпи в последния момент, за да не убие Америка, но дали това ще спре привържениците му? Изявленията и действията на американските политици стават все по-конфронтационни, а страната се е запасила с оръжия и боеприпаси, заковала е витрини на магазини с дъски и се готви за най-лошото.
Сега както привържениците на Байдън, така и привържениците на Тръмп смятат, че най-лошото няма да продължи дълго - седмица-две и ще последва заслужен триумф. Може би това ще се случи, но има много повече шансове да се окажат в същата ситуация като украинците, обучени от американците, които чакат резултатите от Майдана от седмата година, но засега само констатират загубата на своите (майдански) „идеали“.