/Поглед.инфо/ Байдън е притеснен за Путин - той каза, че руският президент "в момента няма изход" от специалната операция в Украйна:
„Путин е много разумен човек. И проблемът е, че руският лидер няма избор в момента. И се опитвам да разбера какво можем да направим по въпроса", заяви той.
Тоест американският президент е притеснен, защото не разбира как ще се държи Путин. И той не разбира това, защото смята, че президентът на Русия е направил грешка и сега самият той е в мъчително търсене на изход от тази ситуация. Къде сбърка Путин? Путин погрешно предположи, че атака срещу Украйна ще раздели НАТО и Европейския съюз, каза Байдън, но вместо това САЩ и много европейски държави се притекоха на помощ на Украйна.
Всичко това Байдън каза на среща за събиране на средства за предизборната кампания на Демократическата партия, а на следващия ден във Financial Times се появи интервю с най-големия американски външнополитически стратег, бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Първото му интервю по време на боевете в Украйна. И той също говори за грешката на Путин:
"Путин погрешно изчисли ситуацията, пред която е изправен на международната сцена, и очевидно е преценил погрешно способността на Русия да води такава голяма война."
Кисинджър е не само по-възрастен, но и по-прозорлив от Байдън: през последните години той посъветва администрациите на Вашингтон да не прекаляват с изтеглянето на Украйна от страната на Атлантическия океан, предупреждавайки, че тя трябва да бъде мост между Запада и Русия, а не аванпост на една от страните. И най-важното е, че Кисинджър винаги е казвал, че не трябва да се забравя значението на Украйна за Русия.
Но именно съзнателното игнориране на това предупреждение беше основният принцип на Байдън както през 2014 г., така и в навечерието на 24 февруари - и се превърна в негова основна грешка, защото не беше в интерес на Съединените щати да довеждат нещата до война, реакцията на която изтъкна цялата ограниченост на тяхното влияние върху незападния свят.
Въпреки това сега Байдън говори за грешните изчисления на Путин и ако това може да се отдаде на пропаганда, то подобни думи на Кисинджър трябва да се приемат като негово искрено мнение. Позволява ви да разберете по-добре кой е основният недостатък в мирогледа дори на най-умните и трезви американски стратези и анализатори.
Ако Байдън наистина вярва, че Путин е очаквал нашата операция в Украйна да раздели НАТО и Европа, тогава той има много слаба представа за руската оценка на западната политика. Кремъл не очакваше никакво разцепление, защото беше убеден в неговата нереалност както през всички предишни години, така и през последните три месеца на преговорите.
След нашето ноемврийско искане Москва видя общата позиция на Запада: твърд отказ да даде гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО. Така че нямаше залог за разцепление след началото на спецоперацията – ето защо Путин веднага предупреди толкова строго за недопустимостта на намеса отвън, тоест от НАТО.
Изненада ли беше доставката на западни оръжия за украинците, за Москва? Не, макар че може и да не се беше стигнало до тях, ако съпротивата на украинската армия беше сломена през първите седмици.
Но това няма нищо общо с разчитането на разцепление на Запада, което, разбира се, Путин не е изразявал. Но имаше разбиране, че атлантиците ще се опитат да се бият с Русия с украински ръце възможно най-дълго. И то само се засили в хода на военните действия.
Кисинджър казва, че Путин е сгрешил с международната ситуация, очевидно имайки предвид реакцията на Запада, който обяви "тотална икономическа война" с масивни санкции. Но какво води до такова заключение?
Всички действия на Русия още в първите дни след началото на специалната операция - включително в банковия сектор - показват, че Кремъл се е подготвял за най-лошите сценарии на икономическа война.
Да, имаше вариант Западът да не реши веднага да блокира активите на нашата централна банка, но беше разгледан само защото първоначално беше ясно какви сериозни репутационни (и финансови, макар и забавени) щети ще нанесат на западните страни себе си и глобалната финансова система, изградена от англосаксонците. В крайна сметка всичко вървеше по най-тежкия сценарий, но това не беше изненада за Русия.
Сега и Байдън, и Кисинджър са притеснени от по-нататъшните действия на Путин – страхуват се да ги прехвърлят в Русия, за да провокират ескалация на конфликта отвъд Украйна. Няма съмнение, че те не искат това, но в същото време доста сериозно обмислят възможността Русия да използва ядрено оръжие. Както казва Кисинджър:
„Трябва да разберем къде е вътрешната червена линия на противоположната страна. Колко дълго ще продължи тази ескалация и колко голям е обхватът за по-нататъшна ескалация? Кога ще бъде достигната тази точка? Ще се развие ли в категория оръжия, които никога не са били използвани през 70 години от съществуването им?"
"... И двете страни умножават нови видове все по-разрушителни и технически усъвършенствани оръжия, използването на които може да доведе до бедствие от невъобразим досега мащаб", казва бившият държавен секретар.
"Международната общност избягва да обсъжда какви действия биха били необходими, ако се използват такива оръжия. Западът не може просто да приеме използването на ядрени оръжия, ако това се случи", заяви той.
Тоест САЩ смятат, че Русия вече е готова да използва ядрени оръжия, въпреки че Москва постоянно ни напомня, че гледаме на тях като на средство за възпиране и отмъщение. Тоест няма да нанасяме удари нито по Украйна, нито по страните от НАТО – защо да провокираме война с Атлантическия блок? Така че защо да предлагаме обратното на западното обществено мнение, само за да демонизира още повече Русия?
Или за да оправдаем отхвърлянето на пряка военна намеса, но тук така или иначе всичко изглежда е ясно – Русия е посочила всичко почти в прав текст. Въвеждането на западни войски е неприемливо, но Западът все повече се чуди дали в един момент ръстът на доставките на оръжие няма да бъде последната капка в чашата, която ще затрупа търпението на Москва и ще я принуди да тегли нова червена линия, тоест в ултиматумна форма , да изиска тяхното прекратяване? Това всъщност е, за което предупреждава Кисинджър - и, разбира се, Байдън също мисли за това.
В края на краищата никой не е забравил нито призивите му за сваляне на Путин, нито факта, че целта за подкрепа на Украйна директно е обявена за поражението на Русия.
Англосаксонците не искат да прекрачат границата – те наистина искат да използват максимално украинския фронт, за да отслабят Русия, но искат да са сигурни, че Москва няма да вдигне залозите.
В същото време Щатите преценяват какъв ще бъде новият свят след края на войната. И тук дори Кисинджър не може да приеме новата реалност - той признава, че геополитическата ситуация в света ще се промени много, но все пак се надява, че Щатите ще останат плеймейкър:
„Едни и същи интереси по всички възможни въпроси е неестествено положение за Китай и Русия. Не мисля, че можем да създадем потенциални различия, но вярвам, че обстоятелствата ще го направят."
"Съюзът между Русия и Китай като цяло не е в интерес на Запада, но не може да бъде постоянен. След специалната операция в Украйна Русия ще трябва поне да преоцени отношенията си с Европа и цялостния си подход към НАТО. Считам за неразумно да се заеме враждебно отношение към двамата опоненти, което допринася за тяхното сближаване", категоричен бе Кисинджър.
"Сега Китай мисли как да избегне ситуацията, в която Русия се намира под мощен санкционен натиск, и как да избегне последователен отговор от голяма част от света в случай на пълномащабна криза в отношенията между Пекин и западните столици", заяви той още.
Тоест бившият държавен секретар залага, че съюзът между Москва и Пекин няма да бъде траен, така че ако самите САЩ не се противопоставят открито на Китай и Русия, тогава балансът на силите ще се промени с времето.
Макар че той посочва, че това не означава, че Москва или Пекин „ще станат близки приятели на Запада“, разбираемо е, че Кисинджър все още се надява, че ерата на западното господство не е приключила. И това е фундаментална грешка, извинителна за 98-годишния патриарх на американската геополитика.
Но дори и такива съвети не могат да бъдат използвани от Вашингтон, защото повечето от сегашните американски стратези са уверени, че страната им ще устои на едновременна конфронтация с Китай и Русия.
Освен това, след всичко, което САЩ направиха през последните години (с изключение на опитите на Тръмп), те просто нямат възможност да променят курса си към едновременно сдържане на Русия и Китай. Те вдигнаха залога и на двата фронта – и ако с Русия по принцип всички гърнета вече са разбити, то Китай почти открито е обявен за основен враг и заплаха и вече няма да вярва на никакви уверения за „мир и приятелство“.
Следователно почти единственият вариант за сериозна промяна във външнополитическата стратегия на САЩ в краткосрочен план оставт вътрешнополитическите сътресения със свлачищно оттегляне в полуизолация. Но американците, разбира се, не искат да вярват в това, предпочитайки да кажат, че Путин няма изход.
Въпреки че Путин не търси изход, специалната операция в Украйна е началото, а не краят на руската политика. Нейният военен компонент може да протича по различни начини, но геополитическите й цели са ясни. Байдън би могъл да ги разбере, ако осъзнае какво е Украйна за Русия и ако не живееше в свят на илюзии за тоталното превъзходство на Запада.
Русия няма да спре, докато не върне Украйна, докато не я измъкне от западното влияние, колкото и време и усилия да отнеме. Западът може да се съпротивлява, може да забави този процес, но в крайна сметка ние все пак ще постигнем своето.
И колкото повече сили изразходва Западът за противодействие на това, толкова повече щети ще си нанесе той, ускорявайки края на ерата на англосаксонското господство.
Припомняйки многобройните си срещи с Путин, Кисинджър (а той е говорил с руския президент много по-често от Байдън) казва, че смята, че вярванията му са „вид мистична вяра в руската история“.
Наистина е много важно за Путин да познава родната си история, нейните уроци и модели, включително тези, свързани с хилядолетните отношения със Запада. Именно това ни позволява ясно да разберем с кого си имаме работа – и да не си правим илюзии, да не търсим никакви изходи там, където ги няма, или където са поставени капани. И да отидем до края - към набелязаната цел.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?