Майк Морел , бившият изпълняващ длъжността директор на ЦРУ и и Аврил Хейнс, съответно заместник-директор на ЦРУ, са номинирани от Джо Байдън. Позициите, за които те са номинирани са за директор на ЦРУ и респективно директор на националното разузнаване.
Номинациите вече предизвикаха критики към този разширен наратив за "Войната срещу тероризма", за разлика от електоралната реторика на Байдън за прекратяване на войните.
През 2014 г. доклад, публикуван от демократите от Сената на Съединените щати, разкрива степента на "засилената тактика за разпит" на ЦРУ - учтив евфемизъм за изтезанията на задържаните, който включва и водните мъчения.
Морел възрази срещу етикета изтезания.
"Когато хората го наричат изтезание, аз реагирам силно, защото се казва, че моите офицери са измъчвали хора - те не са измъчвали никого", твърди той.
Водното мъчение, тактика за изтезания, която симулира удавяне, е считано от Морел като:
"Една от двете най-ефективни от всички сурови техники."
Става въпрос за техника, използвана от ЦРУ срещу задържани, заподозрени в принадлежност към Ал-Кайда и други терористични групи и заговори.
Твърдението на Морел за водните мъчения и изтезания, което е най-малкото противоречиво, е изразено в документален филм по темата от 2016 г.
"Трябва ли държава, Съединените американски щати, която се застъпва за правата на човека в света, която застъпва човешкото достойнство, вероятно повече от която и да е държава - да използва тези техники на друго човешко същество? Това е наистина разумен въпрос."
Разумен въпрос с погрешна предпоставка - САЩ едва ли са пример за защита на правата на човека. Американската манипулация с демокрацията, за да се оправдае чуждестранната намеса и безкрайни войни, не представлява спазване на човешките права и насърчаване на човешкото достойнство.
Използвайки водното мъчение като част от своите техники на изтезания, американската политика изложи оправданието си за нарушения на правата на човека, като направи разлика между санкционираното от държавата насилие и терора.
През 2018 г. Хейнс похвали номинацията на президента на САЩ Доналд Тръмп за Джина Хаспел за директор на ЦРУ.
"Джина Хаспел е интелигентна, състрадателна и справедлива," заяви Хейнс , повтаряйки възхвалата на Морел за Хаспел, че тя имала "дълбока почтеност", което определено не е задължително за ЦРУ.
Хаспел беше началник на секретна американска база в Тайланд, която използваше тактики на изтезания върху задържаните, включително и водните мъчения. Тя също участва в унищожаването на касети, съдържащи доказателства за изтезания от ЦРУ.
Тънкостите на такива номинации показват степента на съучастие и приемственост на държавата, когато става въпрос за последиците от чуждестранните интервенции, независимо от политическото представителство.
Тактиката може да се променя, както например ударите с безпилотни летателни апарати сега са благоприятни за директна военна намеса, какъвто беше случаят с американските бомбардировки над Либия под егидата на НАТО през 2011 г., които Джо Байдън приветстваше по онова време като успех.
"В този случай Америка похарчи 2 милиарда долара и не загуби нито един живот,", каза Джо Байдън тогава.
Съпътстващите щети, разбира се, бяха понесени само от цивилни лица в Либия, подобно на ударите с безпилотни летателни апарати и цивилните смъртни случаи в Сирия и Ирак, докато САЩ насочваха вниманието си срещу ИДИЛ.
Джо Байдън наследява политически сценарий, при който може да приложи предишни политики по таен начин, поради развитието на технологиите.
Наративът за войната срещу терора е добре установен и почти не се поставя под съмнение, освен ако номинираните за висши длъжности не носят със себе си белези и ехо от минали нарушения.
Трябва обаче да има последователност, която да свързва предстоящата отчетност с предишните злоупотреби и разкази, които попълват, вместо да възпират насилието.
САЩ разшириха тероризма в страните, за които твърдят, че се реформират чрез демокрация. В края на краищата същите сили са създали или изфабрикували лъжи и полуистини, както в случая с предполагаемите тайни ядрени оръжия в Ирак, условията, налагащи, според американския империализъм, чуждестранна интервенция.
Изборът на Джо Байдън сочи към приемане на политиката на изтезания.
Как ще се развие това в този продължаващ сценарий на война и терор, предстои да разберем, но продължаването на безнаказаността е нещо, за което всеки американски президент жадува, почти паралелно с това как функционира ЦРУ.
Чрез избора си Джо Байдън вече показа, че не се различава от предшествениците си - поддържането на наратива за терора е по-важен за него от отстояването на правата на човека.
Превод: СМ
