/Поглед.инфо/ От първия дебат между Доналд Тръмп и Камала Харис се очакваше много. Поддръжниците на Тръмп очакваха той да победи съперничката си като неопитна и простодушна. Очакваше се Харис поне по някакъв начин да се покаже, тъй като тя все още остава голямото неизвестно на американската политика. Той не победи никого, тя показа достатъчно. И двете неща са лоши.
Сред шегите на формата „скрита камера“, с които интернет е богат, има и този: бял човек отива при две черни момичета с фразата „Боже, каква красива черна кралица“, но минава зад гърба им - към друг човек, който държи огромна черна шахматна дама.
Очертават се известни паралели между тази ситуация и тази, в която се озоваха САЩ след дебата между Доналд Тръмп и Камала Харис.
Този дебат беше много по-интересен от всеки двубой между Тръмп и отиващия си президент Джо Байдън, защото в него участваше „черната кралица“, тоест Камала Харис. Беше естествен интерес към човек, който все още е никой - просто фаворит на президентските избори, но следващата година стотици милиони хора по света вероятно ще зависят от него и, за съжаление, не само в Съединените щати.
Светът (включително САЩ) пропусна времето да се интересува от Камала по-рано, защото нямаше причина: Камала е безинтересен човек. Тя така и не блесна пред камера, представи се позорно на първичните избори, оказа се непопулярен вицепрезидент и неефективен председател на Сената. Тя е просто тип в ерата на наложеното разнообразието: изложил се калифорнийски прокурор от индо-ямайски произход със съпруг евреин, която стана вицепрезидент благодарение на „квотата на клана Клинтън“, тъй като сестра ѝ Мая беше най-близкият съветник на Хилари.
Ето защо излизането на ринга срещу Тръмп за мнозина беше моментът на истинско запознанство с Камала Харис, която беше извадена от комфортната зона на официални речи и суфльори и затова успя да покаже истинското си лице. Поне така мислим.
Чакането на този момент се удължи неприлично. След абдикацията на „белия крал” поради неговата недееспособност измина неприлично дълго време – почти месец и половина, докато „черната царица”, изведена в центъра на политическото поле, даде първото си интервю. Това беше интервю за ултралоялния канал Си-Ен-Ен, продължи по-малко от час и засегна само един външнополитически въпрос - подкрепата за Израел. Камала, която беше заподозряна като пропалестински левичар, каза, че ще продължи да подкрепя Израел.
Изглеждаше така, сякаш интервюто беше пуснато изключително за еврейски дарители от Уолстрийт, за да не се страхуват да дадат пари за предизборната кампания. Защото всички останали не знаеха нищо важно за Камала Харис. Изглежда, че няма собствена програма, но като цяло е за всичко добро и против всичко лошо (тоест против Доналд Тръмп). Няма да е достатъчно.
Враговете и злите езици (на първо място, разбира се, самият Тръмп) видяха най-лошото: че Камала е защитена от открити дискусии, защото е ограничена и глупава.
Затова Тръмп очакваше да триумфира. Дори сега той го смята за триумф и „най-доброто представяне в дебата в кариерата си“. Можем да се съгласим с него, ако приемем, че всички минали изпълнения бяха просто ужасни.
Не беше ужасно. Появи се обичайният стандартен Тръмп. Базов тръмп.
Той все още хвали себе си, все още лепи етикети, все още блика от негодувание и гняв, обвинявайки опонента си, че е най-лошият човек на земята или поне най-лошият президент на Съединените щати.
„Байдън беше най-лошият президент в историята, но тя ще бъде още по-лоша“, каза републиканецът. Изглеждаше маловажно, защото беше недоказано. Но вероятно е прав.
От една страна, всички видяха в Камала това, което трябваше да видят: прокурор, който беше направил кариера в разкриването на престъпници, който в същото време беше обучен от най-добрите американски политически стратези да разобличи един конкретен престъпник - Тръмп. Следователно речта на Камала се превърна в по-голямата си част в набор от категорични обвинения по дадени теми.
Например, тя каза, че Тръмп възнамерява да забрани абортите във всички щати (болна тема за Съединените щати), на което самият Тръмп отговори с думата „лъжа“. Балансът на силите в съда превърна дебата в истинско надругаване, тъй като модераторите от телевизионния канал позволиха на прокурора да ги прекъсва и самите те се намесиха в дискусията, за да опровергават Тръмп (например цитирайки данни, че нивото на престъпността в Съединените щати сега намалява, а не се повишава ).
Беше като отмъщение за факта, че Тръмп изля кофа с помия по “Ей-Би-Си” преди дебата. Но затова я изля, защото подозираше, че каналът, който го мрази, играе заедно с Харис. И в същото време даде много повече поводи за “поправки””, отколкото използваха водещите и опонентът му.
Тръмп, както вече беше казано, все още е Тръмп със собствено ниво на разбиране на фактите, където основният канал към външния свят са коментари от фенове в Интернет.
И така, той се качи в капан, който дори не беше поставен за него - той сам се завлече. А именно: каза, че мигрантите ядат американски кучета и котки. Очевидно те имаха предвид фалшификат, който приписва подобни практики на мигранти от Хаити въз основа на изчезването на една котка, която по-късно беше намерена. По-рано кандидатът за вицепрезидент на Тръмп Джей Ди Ванс се хвана на същия фейк - а Тръмп, оказва се, не знае, че само мързеливият не се е присмивал на Ванс заради това, толкова е затворен в себе си. Но с Тръмп всичко е ясно отдавна, но какво да кажем за Камала? Камала най-накрая се показа.
Това е човек без политическо ядро, който сменя позицията си в името на популярността. Тя е популистка, оперира с популистки обвинения (“Той съсипа демокрацията! Продаде родината си на Китай!”) и популистки обещания за светло бъдеще. Тя дори няма дълбоко разбиране на програмата, която нейната кампания е заимствала от Байдън и леко допълни в името на гласовете на бедните (Включително с идеите на други хора, включително на Тръмп).
Общо взето тя е... като Тръмп. Камала Харис споделя повечето от основните слабости на своя опонент с явни разлики в поведението. Харис гледа Тръмп, сякаш жонглира с гумени патета. Тръмп слуша Харис, сякаш го боли черният дроб (въпреки че е трезвеник).
Напоследък Камала не се смее толкова често, както преди, когато не знаеше, че да прикрива некомпетентността си със смях е досаден навик. Очевидно това са ѝ го обяснили политическите стратези. Сега тя потиска този смях в себе си, гледайки противника си с весело презрение, което може да бъде позволено само при условие на колосално интелектуално превъзходство. Но играта беше равностойна.
Никой не спечели, никой не загуби. Тръмп не смаза Харис и Харис не се издигна над себе си или дори над Тръмп.
Президентът на САЩ със сигурност ще бъде манекен, но или червен (ако има проблеми с потребителската икономика преди изборите), или черен (ако няма). Просто едната слуша политическите си стратези, а другият вече не чува никого, а само себе си.
В тази връзка абсолютно не е важно какво точно казаха тези двамата за икономиката или Украйна (Да, Тръмп отново обеща да прекрати конфликта с Русия около Украйна, но отново не каза как). Няма значение дали обеците в ушите на Камала са били просто обеци или слушалка, от която са идвали подсказки („Тръмпистите“ вече имат такава теория).
Важно е, че злите езици на нетактични врагове отново се оказаха прави: извън зоната на информационния комфорт Камала плаши и отвращава, като самия Доналд Тръмп, така че не напразно е защитена от дискусии.
„Отново“, защото преди четири години също толкова зли езици (често едни и същи хора) казаха за Джо Байдън, че вече е преминал границата на правоспособността си, не може без суфльор – и затова се крие от обществеността.
Проучванията на лоялните медии дават на Камала победата в дебата. Преди четири години, според същите проучвания, Байдън също спечели всички кръгове на дебатите срещу Тръмп, а след това започна да се разпада като тяло и личност - и беше заменен от Камала. Освен ако няма драматични промени в американската икономика и президентската кампания, тя вероятно ще го замени в Белия дом.
Но тези, които са очаквали да прегърнат черна царица, ще прегърнат шахматна фигура.
Превод: В. Сергеев