/Поглед.инфо/ Воплите, че приемането на поправките в конституцията в частта им за промените на модела на управление на държавата ще доведе до загубата на останките на демокрацията в Русия, препълниха интернет. Няма да пиша нищо за тези поправки, само ще обърна внимание, че по телевизора и в другите държавни рекламни проекти конкретно тази тема на практика не се обсъжда. С вас ще разгледаме съвсем друго обстоятелство.

Както книгата “Залезът на империята на долара и краят на “Пакс Американа”, така и в “Спомени за бъдещето” аз подробно разглеждам мащаба на структурната криза в САЩ и света. И в първата от тях (издадена, напомням, през 2003 г.) подробно описвам структурната криза на икономиката на САЩ на основание баланса между отраслите на тази страна според резултатите от 1998 г. И доказвам, че мащабът на структурните диспропорции съответства на примерно 15%.

По-точно там се доказва, че обемът на разходите на домакинствата превишава обема на доходите им, който се определя от мащабите на икономиката. Иначе казано, домакинствата по различен начин получават допълнителни (спрямо тези, които по естествен начин се образуват в икономиката) доходи, които се използват за повишаване на собственото търсене.

В “Спомени за бъдещето” се дава оценка на ситуацията от 2018 година и се доказва, че към момента структурният разрив е вече 25% от БВП. В моите работи от последно време се показва, че аналогична цифра (около 25% от БВП) описва и мащаба на стимулиране на китайската икономика от страна на държавата и съвпадането на цифрите говори, че най-вероятно разсъжденията ми са достатъчно адекватни. Разбира се, може да се спори за цифрите (например разходите превишават доходите с една трета, а доходите са по-малки от разходите с четвърт, има и други тънкости), но ние ги допускаме предвид, че това са вече по-малки фактори.

В книгата ми това е подробно описано, същността е , че точката на равновесие между доходи и разходи на домакинствата лежи под предкризисните доходи примерно на същото разстояние, на което предкризисните разходи превишават доходите. Тоест именно на величината на структурния разрив. А доколко БВП изпреварва разходите, то мащабът на падане на БВП след структурната криза два пъти превишава мащаба на съответния разрив в момента на неговото начало.

Или, иначе казано, през 1998 година, ако кризата беше започнала тогава, спадът в САЩ щеше да бъде поне 30% от БВП. Това, например, съответства на спада по време на кризата между 1930 и 1932 г., който става следствие на структурните диспропорции от 20-те години на миналия век, които достигат около 15% през 1929 г. Отбелязваме, че всъщност точният мащаб на спада се оценява сложно (и БВП през 1929 година не се брои, статистиката е друга, и отрасловата структура на икономиката се различава радикално от днешната), но редът е именно такъв. При това доходите на населението падат още по-силно и достигат примерно 35% (доходите на населението винаги падат повече от растежа на разходите на държавите).

Както показва историческият опит, запазването на модела на управление на държавата при падане на жизнения стандарт с над 40% е невъзможно. Или трябва да се въведе военно положение и мобилизационна икономика, или да се организират преврат с прякото управление на диктатор, или да се свикне с идеята за разпадане на държавата. И САЩ през 30-те години на миналия век, и Русия през 90-те докосват “червената линия”, но не я пресичат. А какво ще стане след настоящата криза?

В САЩ спадът ще бъде поне 50%, при това от реалния БВП с 14-15 трилиона, а не от нарисувания. При това падението на жизнения стандарт на населението ще бъде двоен. Най-малкото. По света падението ще бъде по-малко (примерно същото като в САЩ в навечерието на Великата депресия, тоест с трета), но Русия вече пада седем години, така че в съвкупност ще получим повече от 40%. Разбира се, ако се откажем от либералната политика, то може да получим и икономически ръст, но за демокрация при нас се борят именно привържениците на либералните методи на управление.

Между другото, те искат да свалят "кървавия режим" на Путин. Ясно е, че на фона на света "кръвожадността" на Путин не изглежда убедително, а думата "режим" не се отнася и за Русия (тази дума обикновено означава нелегитимни правителствени структури). Това обаче не може да се обясни на либералите. А с кризата те горе-долу са се смирили (да не си спомняме с какви думи посрещат книгата ми през 2003 г.) Но ако е така, то те трябва да признаят, че продължаването на либералното управление в Русия неминуемо ще доведе до жестока диктатура. Или до разпад на държавата.

Последното, най-вероятно, би ги устроило, но да говорят на глас за това е някак си неприлично. Прилично е да се спори за мащаба на кризата. Но събитията от последните месеци правят този мащаб много по-убедителен, дори ако тези лица не са чели моите книги. Ние, трезвите хора и най-важното - истински патриоти на Русия, не можем да не признаем, че в рамките на настоящата криза страната ни е изправена пред много сериозни предизвикателства. И или ще влезе в бездната на кризата (с нейните повече или по-малко разбираеми мащаби), или ще се опита да изостави либералните методи и да премине към растеж. В първия случай диктатурата е неизбежна (в цялата страна или в отделни нейни части), във втория - все пак нужна, макар и в по-”меки” варианти, защото иначе няма как да се премахнат либералите от властта. Който не вярва, да погледне САЩ, където същите либерали се опитват да делегитимират изборите за Тръмп през ноември.

От това следва, че патриотите не могат да критикуват промените в Конституцията ... Тъй като без тях определено ще имаме не само икономическа, но и политическа и административна катастрофа. Но! Тези промени не са необходими сами по себе си, а единствено с цел премахване на либералната „пета колона“ и промяна на системата на икономическо и финансово управление в страната. В противен случай само ще навредят!

Това всъщност е цялото описание на управленския аспект на измененията в Конституцията. Нищо сложно, всичко е просто и ясно.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели