/Поглед.инфо/ Настоящият хаос няма нищо общо с конфронтацията между бели и черни. Всъщност целият расов проблем се изсмуква от пръстите. Ще кажа , че запазването му е изгодно изключително за чернокожите, което им позволява да извлекат многобройни отстъпки от въздуха. Белите в САЩ нямат задължителна квота за работни места. Докато черните ги имат. Ако на белия е била отказана работа, историята приключва. Ако на черен е отказана, работодателят ще трябва да докаже, че това не е било расизъм.

Оттук възниква второ. Няма конфронтация между индустриалния свободен Север и робския Юг. По време на Гражданската война в САЩ тя възниква от чисто икономически предпоставки, които вече не съществуват.

Трето (следва от двете точки по-горе), никоя война няма да обедини нацията. Това е възможно, само когато се сблъскате с определен външен враг, стремейки се към тоталното унищожаване на врага, независимо от раса, гледни точки и всичко останало.

Но такъв противник в обективната реалност не нахлува в Америка. Обективно казано, такъв в природата изобщо не съществува.

Една експанзивна война, извън границите на американската държава, изисква единството на нацията, преди да започне. Това означава, че е възможна само с малките сили на кадровата армия в рамките на локална безкръвна операция, но не във формат „ставай страна огромна“ и „няма земя за нас отвъд река Потомак“.

Ясно се вижда, че не черният се боде с белия, а всеки се опитва да се освободи (както разбират за себе си) от натиска на държавата като системна институция. За да не плаща данъци. За да не се спазват законите и да не следва наказание. Като цяло да си правят каквото си искат.

И така са всички. Черни, бели, латиноамериканци, азиатци. Дори реднеците с автоматичните оръжия, привидно се застъпват за поддържането на законността и реда, подкрепяйки Тръмп и Америка. Те също искат ред според собствената си версия.

Но всички тези американски борци със системата нямат лидери, липсва им ясна идея.

Тази, обявена от „активистите за черни права“, е напълно лицемерна. В обявената си форма тя не може да се осъществи, а начинът, по който на практика ще се приложи, неизбежно ще бъде също расизъм. Само дето сега черен.

Повечето афроамериканци като цяло са съгласни по този вариант, но в сърцето си. Те няма да го кажат публично, камо ли да го издигнат като официален лозунг. Все още не. С течение на времето тази идея ще стане доста приемлива.

Забавно е, че не всички цветни привърженици на борбата за правата на чернокожите разбират докъде ще стигнат със своите. Сега те са борци със системата и свои момчета. След това, когато „идеите победят“, те също ще станат просто бели, т.е. хора от втори клас.

Спомням си много характерен инцидент преди две години. В САЩ на концерт някъде на стадиона много популярен черен рапър викна на сцената бяло момиче от публиката. Тя имаше красив глас, слух, чувство за ритъм и буквално се раздаде на песните му.

Те пяха в дует прекрасно точно до момента, в който тя изрече думата - "не@ъp". Без никаква задна мисъл. Просто думата стои в текста на песента, която се изпълнява. И тук черният рапър веднага спря музиката и ясно, много конкретно обясни на момичето, че подобни думи могат да се кажат само от чернокож. А на нея, бялата, не е позволено. Защото, когато черен нарича черния “не@ъp", това е просто местен жаргон. А когато бялото казва така, това е най-страшният и необуздан расизъм. След това охраната на певеца свали момичето от сцената, а охраната на стадиона - от самото събитие.

Подчертавам, че с тези борци ще се случи точно така. Но те все още не мислят за това. В техните глави сега доминира класическото „и нас защо“.

Опонентите им като цяло обаче имат същия проблем с идеите. Те не искат и не могат да кажат, че, например, расизмът е добър (дори ако някои крайнодесни искат този вариант) и не са в състояние ясно да формулират границите на еднозначната норма, в рамките на която едно общество трябва да съществува без изкривявания в посока нито на белия, нито на черния расизъм.

Ако елитната група, която Тръмп представлява, не е в състояние да поддържа контрол над ситуацията ( засега явно, макар и бавно, губи), то бъдещето на САЩ може да бъде само едно - да се превърнат в Либия. В най-добрия случай с корпоративни екстериториални анклави. В най-лошия случай, без тях, в нещо като Сомалия. Примерно.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели