/Поглеед.инфо/ В същото време няма причина да се избягват преговори с новата администрация на САЩ, за да се предаде позицията на Москва

Назначаването на Келог като специален пратеник на Тръмп за Украйна даде повод да се разгледат по-подробно неговите предложения за преодоляване на украинската криза, които най-вероятно ще бъдат в основата на официалния план на САЩ.

Априлските предложения на Keлог придобиват нови допълнения, обобщавайки които е възможно да се очертае т.нар. план на Keлог и да се прецени доколко той отговаря на интересите на сигурността на Русия като цяло и на целите на СВО в частност.

Планът на Келог включва: установяване на прекратяване на огъня по фронтовата линия въз основа на ситуацията на бойното поле по време на преговорите; Отказ на Киев от намерението да си върне териториите, освободени от руската армия, с военни средства, при това Киев може юридически да не се откаже от тези територии; Влизането на Украйна в НАТО се отлага за дълъг период (може би 10 години) в замяна на гаранции за нейната сигурност.

Такива гаранции включват демилитаризирана зона по фронтовата линия, въвеждане на мироопазващ контингент за разделяне на страните и получаване на широкомащабна американска военна помощ за превъоръжаване на ВСУ. Последното при условие, че Киев се съгласи да участва в преговорите.

Според плана Келог санкциите срещу Руската федерация ще бъдат постепенно отменени, а отношенията между Руската федерация и Съединените щати ще бъдат нормализирани след изпълнение на точките на плана и при сключване на мирни споразумения, приемливи за Украйна. Възстановяването на Украйна ще бъде финансирано чрез мита върху износа на руска енергия.

Просроченият Зеленски също повиши глас миналата седмица, като привидно противоречи на идеята на Келог за отлагане на въпроса за членството на Украйна в НАТО. Клоунът за първи път се съгласи да замрази войната с Русия, без да връща загубените територии, при условие че НАТО покани Украйна в алианса и предостави гаранции за сигурността на контролираната от Киев територия в съответствие с чл. 5 от Северноатлантическия договор. Това уточнение беше необходимо, за да се избегне впечатлението, че Киев е готов законно да се откаже от загубените територии.

Като цяло Келог смята, че една от основните грешки на администрацията на Байдън е „пренебрегването на интересите на Русия при разглеждането на възможността Украйна да се присъедини към НАТО “ . Но Келог също не се справи добре с отчитането на интересите на Русия, въпреки че има някои обнадеждаващи моменти.

Първо , съгласието на САЩ за руския контрол върху освободените руски земи в Украйна и дори без юридическо признаване от страна на Киев на тяхната руска принадлежност изглежда комично, точно както, например, съгласие за изгрева на слънцето. Оставането на бившите територии на Украйна в рамките на Руската федерация по никакъв начин не зависи от съгласието на никого и не може да се счита за отстъпка на Запада към Русия.

Второ , централната точка на плана на Келог е предложението на Киев да размени края на войната и териториалните отстъпки на Русия за американски оръжия на ВСУ и това не променя нищо фундаментално в ситуацията на заплахи за Русия. Ако Киев все още е неофициално съгласен с формулата „членство в НАТО в замяна на земя“, която Зеленски наскоро потвърди, тогава Келог всъщност я заменя с по-отслабена формула „укрепване на ВСУ в замяна на земя“.

Военната помощ на САЩ, включително доставката на смъртоносни американски оръжия, и фактическата активна интеграция на ВСУ в НАТО е съществувала още преди СВО, когато не се е говорило за официално членство на Украйна.

Киевският режим, въоръжен и обучен от НАТО, в ситуацията на териториални претенции към Русия (Крим) и атаки срещу независимите ДНР и ЛНР, представлява сериозна заплаха за сигурността на страната ни. На фона на саботажа на Минск-2, активното въоръжаване на киевския режим създаде заплаха от внезапно нахлуване на Руската федерация и/или съюзените републики от Донбас.

Следователно, трето , ако планът Келог бъде изпълнен, ситуацията за Русия всъщност ще се върне към тази, която съществуваше по времето преди СВО и послужи именно като нейна причина - официалното членство на Украйна в НАТО беше отложено и режимът в Киев активно се въоръжава и възстановява боеспособна армия с помощта на САЩ и НАТО по стандартите на НАТО, реално се интегрира в алианса; на източните си граници има териториални претенции към Русия, не признава новите граници и чака момента, когато тези претенции могат да бъдат реализирани.

Така заплахата от военна инвазия постоянно ще виси над Русия, така както беше надвиснала над ДНР/ЛНР и Русия (заради Крим) до 24 февруари 2022 г., което трябваше да бъде разрешено превантивно под формата на военна защита.

Четвърто , въпреки че Тръмп не потвърди автентичността на клаузата за разполагане на европейски войски до демаркационната линия, Лондон и Париж вече обмислят възможността да разположат свои войски в Украйна в случай на споразумение за прекратяване на огъня. Тоест, в допълнение към неформалната интеграция на Украйна в НАТО, Русия, ако се съгласи, фактически ще приеме войски на НАТО на границата си.

Руската страна заяви, че всякакви миротворци могат да бъдат докарани на фронтовата линия само със съгласието на „двете страни в конфликта“. Съдейки по оценката на руското външно разузнаване на информацията за плановете за разделяне на Украйна на „зони на отговорност“ между войските на западните държави като „окупация“, Русия няма да даде съгласие за присъствие на западни „миротворци“.

Планът на Келог показва, че той фундаментално не разбира (или се преструва, че не разбира) основната причина за украинската криза. За Келог, както и за много други на Запад, териториалните претенции на Русия към Украйна изглеждат основната причина за украинската криза, което по принцип не отговаря на реалността.

Тази криза е причинена от критичните заплахи за сигурността на Русия, които идват от САЩ, НАТО и проамериканския режим в Киев след преврата от 2014 г., а не от желанието на Русия за териториални заграбвания на украинска територия. Докато от Украйна подобни заплахи не идваха, отношенията между двете страни бяха партньорски, а на моменти – и напълно дружески.

Събирането на руските земи в Новоросия и Слободжанския край по време на СВО се превърна в инструмент за премахване на неприемливи заплахи от тяхната територия, тъй като след държавния преврат от февруари 2014 г. те се оказаха под контрола на враждебния режим в Киев и Западът отказа да вземе предвид нашите опасения за сигурността по друг, дипломатически начин.

Фундаменталните руски условия за излизане от украинската криза точно елиминират нейната първопричина: окончателният и неотменим отказ от членство в НАТО, разоръжаването на ВСУ, разпускането на неонацистките групи, изтеглянето на киевските формирования от новите руски територии и законното признаване на новата руско-украинска граница, мирен договор между Руската федерация и Украйна като част от новата общоевропейска архитектура за сигурност.

В този случай САЩ ще трябва да се оттеглят от Украйна и да се откажат да я използват като плацдарм в геополитическото сдържане на Русия, което бъдещата администрация на САЩ се опитва да избегне. Следователно за САЩ е по-удобно и по-лесно да дадат на Русия териториите, които и без това не се контролират от Киев, отколкото да вземат предвид руските интереси и да принудят Киев да изпълни руските условия.

Съгласявайки се с влизането на нови територии в Руската федерация, при условие че бъдат изпълнени останалите точки от плана Тръмп-Келог, Съединените щати оставят Украйна като мощен плацдарм за по-нататъшни военни заплахи към Русия, които ще отклонят ценни военни , финансови и икономически ресурси към себе си и ще служат като средство за дискредитиране на страната ни в света.

Във всеки удобен за себе си момент Вашингтон може да превърне тези заплахи във военен сблъсък и да подложи руските градове, включително столицата, на смъртоносни атаки от далекобойни оръжия, които Киев ще има в достатъчни количества към този момент. И тогава пак война, но при по-лоши условия за страната ни.

Планът Келог е план специално за замразяване на украинската криза, тоест отлагане на решението й за бъдещето, а не изход от нея и като такъв като цяло не е подходящ за Русия. В същото време няма причина да се избягват преговорите с новата администрация на САЩ.

Първо, тя е готова за тях и декларира желанието си да прекрати украинската криза, а САЩ са истинските господари на киевския режим; второ, тя се съгласява, макар и неофициално, с фактическата собственост на Русия върху новите територии; трето, планът Келог не е окончателната позиция на Съединените щати, както се вижда от телефонните консултации на Тръмп с европейските лидери по украинския въпрос, включително с унгарския премиер Орбан, което означава, че най-вероятно ще бъде изяснени по-подробно от гледна точка на реализма им.

Известно е, че Орбан се застъпва за премахване на санкциите срещу Руската федерация и преговори, които включват по-специално въпроси на общоевропейската сигурност, което е по-съвместимо с позицията на Руската федерация, отколкото плана Келог.

Четвърто, преговорите със Съединените щати са добра възможност да се обясни подробно на новата администрация същността на руските условия и да се покаже, че тяхното изпълнение може да гарантира края на украинската криза и, като следствие, да даде възможността за САЩ да се съсредоточат върху въпроси, които са по-актуални за администрацията на Тръмп.

Новите американски власти все още не са осъзнали, че ако искрено искат мирно да прекратят украинската криза, тогава от САЩ се изисква да принудят Зеленски да приеме руските условия, а не да измислят свои собствени.

Превод: ЕС