/Поглед.инфо/ Американците активизират усилията си за деформиране на ключовия геополитически триъгълник, надявайки се да променят баланса на силите в конфигурацията САЩ - Русия - Китай. Не става въпрос за провокираните от коронавируса страсти в американско-китайските отношения, а за игрите около удължаването на договора за СТАРТ-3. Тези игри изобщо не се отнасят единствено до ядрените оръжия - истинската цел за САЩ са руско-китайските отношения.

До изтичането на Руско-американския Договор за стратегическите настъпателни оръжия остават малко повече от осем месеца. И ако не бъде разширен, за първи път от половин век светът ще остане без никакво споразумение между двете ядрени суперсили за ограничаване на стратегическите ядрени сили. Тоест, ще се премахнат всички ограничения в надпреварата с оръжие.

Русия отдавна предлага да удължи договора (или да сключи нов) - но преговорите не са започнали и времето изтича, да не говорим, че карантината поради коронавируса го стопи още повече. Миналата седмица Доналд Тръмп в телефонен разговор с Владимир Путин призова за възобновяване на преговорите, заявявайки, че „той очаква с нетърпение бъдещи дискусии“, защото „скъпата надпревара с оръжия“ трябва да се избягва. Пука ли се ледът? Нищо подобно - защото "САЩ се ангажират с ефективен контрол върху оръжията, който включва не само Русия, но и Китай."

Именно в тази фраза се крие основната пречка за разширяването на СТАРТ-3 - американците искат да сключат нов договор не на двустранна, а на тристранна основа. Искат да обвържат с него Китай, който е категорично против. И Пекин е абсолютно прав - Китай получи атомно оръжие едва през 1964 г., много по-късно от САЩ и СССР, и докато тече оръжейната надпревара между САЩ и СССР и са сключени споразумения за намаляване и контрол, той е погълнат от проблемната „културна революция“. КНР започва наистина да се включва в ядрената ракетна програма едва от края на 70-те - и нежеланието ѝ да налага ограниченията, приети от САЩ и Русия, е разбираемо. Точните данни за броя на китайските бойни глави са неизвестни, но във всеки случай ядреният потенциал на КНР (както и средствата за доставка) е няколко пъти по-малък от този на САЩ и Русия.

В същото време Китай е в открито враждебно американско обкръжение - американски военни бази, включително с ядрено оръжие, са разположени по целия периметър на китайските граници от изток и юг, САЩ военно подкрепят Тайван, който се е отцепил от КНР, а американският флот се движи по китайския бряг. При тези условия само онези, които се интересуват от поддържането на превъзходството си над Поднебесната империя и провеждат политика за сдържане на Китай, когато е възможно, могат да считат китайската програма за натрупване на оръжие (от ракетно до военноморско) за агресивна. Америка не крие желанието си да поддържа военно превъзходство над Китай, включително в ядрената и ракетна сфери.

Всичко ясно ли е? Да, но тук започват американските игри с Русия. Руско-китайското стратегическо сближаване доведе до там, че миналата година Владимир Путин обяви, че Москва помага на Пекин да създаде СПРН (Система за предупреждение за ракетни нападения) - тоест да споделим това, което имаме само ние и американците. Това не е военен съюз, но отношенията са много близки до такъв. Ясно е, че Русия и Китай не се виждат като потенциални противници дори в средносрочен план, но отношението към Америка е точно обратното. На първо място, защото самите Щати официално наричат Русия и Китай заплаха за тяхната национална сигурност, въпреки че е много по-правилно да се говори за заплахата за изживелия времето си американски световен ред.

Но нито Русия, нито Китай  мислят да ускорят упадъка на „света в американски стил“ чрез военни методи, той вече се срива пред очите ни благодарение както на действията на САЩ, така и на все по-координираните усилия на неговите противници, предимно руско-китайската връзка. Разбира се, надпреварата във въоръжаването - между САЩ, от една страна, и Русия с Китай, от друга - все още продължава, въпреки всякакви договори, но тяхното присъствие позволява да се постави поне в някаква рамка.

Това, което е от полза и за Русия, и за Щатите е, че и двете страни имат повече от впечатляващи ядрени триади и единственият въпрос е изобретяването на нови, по-специално свръхзвукови средства за доставка. Няма смисъл Китай да се обвързва с двустранните договори - той изостава количествено и качествено, а и самият той категорично не иска това. Но американците настояват и го правят все по-грубо. За какво?

Наскоро във в-к “Вашингтон Таймс” се появи интервю на Маршал Билингсли, специалният пратеник на президента и бъдещ помощник на държавния секретар по контрола на оръжията и международната сигурност (той трябва да бъде одобрен от Сената) - с многозначителното заглавие „Участието на Китай е ключов фактор за подписването на нов договор СТАРТ с Русия“:

„Един от основните недостатъци на новия договор СТАРТ , в допълнение към другите свързани проблеми, е, че той не включва Китай. Нов договор СТАРТ е въпрос, интересуващ руснаците. Той не дава на САЩ нищо за нашите страхове от Китай, не дава нищо на САЩ за нашите страхове от това, което прави Русия, която извършва поредица от дестабилизиращи действия извън обхвата на този договор. "

Билингсли категорично казва - преди Москва да започне да мисли за каквото и да е продължаване на договора, тя трябва да "покани Китай на масата за преговори".

Тоест, няма да има споразумение с Русия без Китай - което е равносилно на отмяна на споразумението като цяло. Но защо САЩ продължават да настояват за напълно невъзможен сценарий? Просто? Заради натиска върху Русия? Да смъмри отново Китай? Или за да се опита да раздели Русия от Китай?

Както каза специалният пратеник на Тръмп, новите ядрени системи на Китай, включително ракети с малък обсег, трябва да притесняват Русия:

"Очевидно това, което Китай прави, е вероятно ориентирано към тях в същата степен, както и към нас. Руснаците трябва да признаят това."

И така - всичко е много просто. Москва е подканена да промени своята външнополитическа стратегия - да признае Китай като заплаха за Русия и да го завлече в тристранни преговори с американците. И това е казано със сериозен тон от специалния представител на американския президент. Защо обаче да се изненадваме - в края на краищата в САЩ, както и преди, остава популярната самоубийствена за американската геополитика теория, че дългосрочното руско-китайско сближаване е невъзможно, защото между двете страни уж съществуват огромни и нерешими противоречия. Освен това Билингсли говори за "регионална сила", изолирана от целия свят, с "икономика, разкъсана на парченца". Това схващане за Русия е присъщо не само на Барак Обама и не само преди пет години - това е сляпото самочувствие на по-голямата част от от американския елит.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели