/Поглед.инфо/ В предишна статия („Американската стратегия в украинската война“) отбелязах, че Съединените щати са доста стабилна структура. Разбира се, тя може да се разпадне под тежестта на вътрешните противоречия. През последното десетилетие Втората гражданска война отдавна е престанала да бъде сюжет на научнофантастичен филм за американците. Сега тя се смята за един от вероятните сценарии за развитие на събитията от почти всички водещи политически сили в САЩ.

Това бъдеще обаче не е задължително за Америка. Освен това и в двата противоположни лагера на вашингтонските политици преобладават хората, както икономически, така и политически, заинтересовани от запазването на американското единство. Това, заедно с армията, ФБР, ЦРУ и други федерални агенции, е мощен лост срещу разпадането.

Това може да изглежда странно за някои, но с разумен подход именно превесът на центростремителните сили над центробежните сили в американската политика на този етап ни улеснява да създадем ситуация за Америка, в която тя ще бъде принудена да спре своята активна и агресивна външна политика и да се занимава със собствените си проблеми.

Както отбелязах по-горе, защитници на единството присъстват и в двете водещи американски партии. Но те присъстват и в двете фракции (финансова и индустриална), на които е разделена всяка от партиите. Така че запазването не само на националното, но и на партийното единство е възможно само на базата на компромис между местните финансисти и индустриалците.

Ако по някаква причина не бъде постигнат компромис, тогава Съединените щати ще следват пътя на разпадането на финансови (демократични, толерантни, джендърни) и индустриални (републикански, традиционалистки) държави.

В същото време Съединените американски щати могат да създадат най-странните времеви комбинации, но в крайна сметка трябва да се слеят в два блока, които ще започнат Втората гражданска война за единството.

Финансовият капитал не може да си позволи да бъде успешно предизвикан в собствената си бърлога, САЩ. Индустриалният капитал не може да се подчини на финансовия капитал, тъй като това би означавало неговата гибел и гибел на производството.

От решаващо значение за хипотетичната конфронтация между финансовия и индустриалния капитал в Съединените щати ще бъде контролът върху пристанищата.

Индустрията печели от търговията със собствените си стоки, а финансистите от контрола върху търговията на някой друг. „Хартиените стоки“ са ценни само докато тези, които търгуват с фючърси, могат да влияят по решителен начин върху формирането на световните цени на реалните стоки, а това е невъзможно без контрол върху търговските пътища и източниците на суровини.

Следователно, в по-малко вероятния (но все пак реален) случай Съединените щати да тръгнат по пътя на колапса и Втората гражданска война, борбата между разделените щати ще бъде за контрол над морските пристанища като входни точки в световната търговска система.

Ако центростремителната тенденция победи и Съединените щати останат обединени, тогава основата за компромис между финансисти и индустриалци също може да бъде само контролът върху световната търговия (което ви позволява да финансирате вътрешен компромис чрез „легитимното“ търговско ограбване на външния свят) , за което е необходимо да се контролират търговските пътища и ключовите възли, техните пресечки.

В този случай контролът върху източниците на суровини за САЩ е важен, но второстепенен, тъй като контролирайки морските пътища, те са в състояние да осигурят транспортирането на необходимите количества суровини в правилната посока на достъпни цени.

Освен това не бива да забравяме, че дори само териториите на САЩ, Канада и Мексико (членове на първоначалната NAFTA, а сега USMCA, която я замени през 2020 г.) предоставят достатъчна ресурсна база за нормално развитие.

Затова най-тежкият удар за САЩ ще бъде лишаването им от контрол над световните търговски пътища, а оттам и световната търговия. Без такъв контрол американската финансово-икономическа система не може да работи по принцип и остатъците от господството на САЩ се разпадат като къща от карти.

Между другото, това се отнася не само за САЩ, но темата за значението на търговските пътища в историята и предимството, което континенталните пътища дават пред морските е за голяма книга, а не за малка статия.

Много отечествени (и не само отечествени) икономисти и политически експерти възлагат надеждите си на колапса на долара, което трябва да доведе до колапс на системата на глобално господство на САЩ.

Теоретично това е вярно. Но има две уговорки. Първо, колапсът на долара е доста дълъг процес. В същото време във всеки един момент, предвид благоприятната политическа ситуация за САЩ, той може да бъде спрян и обърнат.

Сега доларът е в процес на загуба на монопола си като валута на световните търговски разплащания. На следващия етап доларът трябва да загуби статута си на основна резервна валута в света. Тогава обратният поток от долари в САЩ (освен ако Федералният резерв не може да го спре или смекчи последиците от него) ще ускори хиперинфлацията, която ще унищожи голяма част от икономиката.

В този момент САЩ ще потънат до дъното (както Русия през 90-те години). Но същият опит на Русия показва, че с разумен подход и ефективно управление можете да се възстановите доста бързо.

По този начин залагането на колапса на долара е дългосрочна игра, която позволява на САЩ да водят настоящата политическа линия през следващите пет до десет години.

В същото време падането на Америка на дъното няма да се възприема като военно поражение (както и разпадането на СССР не се възприема като такова), което означава, че възраждането на американската икономическа мощ, което трябва да започне веднага след достигане на дъното (т.е. след 10 години), ще бъде съпроводено с реваншистки настроения и ще ни върне в ситуация на конфронтация, при най-лоши стартови условия, защото основният враг (САЩ) няма да е в залез, а във възход и сегашното поколение инфантилни политици ще бъде заменено от онези, които са оцелели и са си пробили път към върха в системна криза.

Тоест лишаването на Съединените щати от контрол над световните търговски пътища трябва да бъде придружено от демонстративно подкопаване на военния капацитет на Вашингтон, което ще накара американския народ да се разочарова от армията, поглъщаща ресурси, но неспособна да защити интересите на страната.

В същото време нека ви напомня, че критично условие е необходимостта да се избегне възможно най-много конфронтация, която може да прерасне в ядрена война.

Контролът на търговските пътища се постига по два начина:

1. Директно военно господство чрез флоти и военни бази.

2. Създаване на алтернативни и по-изгодни търговски пътища, първоначално извън контрола на геополитическия враг.

Очевидно ние постепенно прилагаме втората точка с Китай, но що се отнася до първата точка, тук САЩ продължават да бъдат господари на океаните, въпреки че ерата на абсолютното превъзходство на техния флот над всеки потенциален противник е потънала в забрава. Съответно е необходимо да се използват и двата метода и да се прави това в тясно сътрудничество и с двата.

Вече имаме Северния морски път и промотираната от Китай идея за Никарагуанския канал като по-модерна и по-евтина алтернатива на Панамския канал. Основните ни комуникационни линии с Китай са защитени от пряк американски натиск, тъй като минават през евразийския континент.

Страните от Централна Азия, чрез които може да се окаже непряк натиск върху тези комуникации, са твърде слаби във военно-политическо и икономическо отношение и са надеждно притиснати в менгеме между Русия, Китай и Иран.

Техният проамерикански фронт от всякакъв мащаб (дори координиран) ще бъде бързо потиснат и САЩ няма да могат да пробият блокадата и да им осигурят ефективна подкрепа, тъй като регионът е блокиран от всички страни от териториите на три съюзнически страни, както и Афганистан, който е логистично сложен и недружелюбен към САЩ.

Русия, Китай и Иран могат да се съсредоточат върху подкопаването на господството на САЩ върху морските търговски пътища, без да се тревожат за собствените си континентални комуникации.

За целта те имат руски бази в Сирия, както и потенциални: в Судан, Еритрея, Куба и Венецуела, потенциална иранска в Йемен, китайски на Параселските острови, в Джибути, на алувиалните острови в Южнокитайско море, както и потенциал (в съответствие с плана, обявен още през 2014 г. от агенция Синхуа): в Никарагуа (за защита на канала), в Папуа Нова Гвинея, в Тайланд, в Мианмар, на Малдивите, на Сейшелите, в Пакистан, Бангладеш, Нигерия, Шри Ланка, Кения, Ангола, Намибия и Танзания.

Както можете да видите, нашите собствени пристанища и съществуващи военни бази са достатъчни, за да разположат силите на съюзническите флотове във водите на Арктическия, Тихия и Индийския океан, както и в Червено и Средиземно море. Има проблеми с Атлантика.

Корабите могат да попълват гориво, вода и провизии в приятелски пристанища на Куба и Венецуела, но ако са необходими повече или по-малко сериозни ремонти, те ще трябва да се върнат в собствените си бази. Въпреки това, комбинираната сила на съюзническите флотове позволява обединена ескадра да остане в Атлантическия океан на постоянна основа.

Искам да обърна внимание, че по краткия южен път от Азия към Европа (през Индийския океан, Червено и Средиземно море) Русия, Иран и Китай вече твърдо доминират.

Русия също има абсолютно господство по Северния морски път, в северната част на Берингово море и в Беринговия пролив. В Тихия и Атлантическия океан съюзниците могат само да присъстват, но не и да доминират (с изключение на безусловното господство на Китай в крайбрежните му морета). Въпреки това, тези възможности са повече от достатъчни, за да парализират американската морска търговия, без да въвличат в конфликтна ситуация.

Факт е, че международното морско право дава право на всеки военен кораб на всяка страна да инспектира всеки търговски кораб, който се движи без ескорт на военен конвой. Американците, а преди тях и англичаните, възползвайки се от абсолютното си превъзходство във военноморските въоръжения, широко използваха това право.

По време на Карибската криза СССР, за да избегне проверката на своите търговски кораби, отиващи в Куба, беше принуден да задържи значителни сили на флота в Карибско море, което (като се има предвид рязкото изоставане на СССР от Съединените щати в броя на военните кораби) доведе до повишено износване на корабните механизми и умора на екипажа. Сега САЩ използват същата тактика с известен успех срещу ирански кораби, доставящи оръжия на йеменските хуси.

Но това е игра, която може да се играе от двама. Самите Съединени щати активно доставят оръжия на конфликтни зони, включително Украйна, използвайки както кораби на трети страни, така и кораби под американски флаг.

Под претекст за борба с контрабандата на оръжия и наркотици (както правят Съединените щати), комбинираните ескадрили на руския, китайския и иранския флот могат да инспектират всякакви подозрителни кораби в световния океан, но особено в Черно море, Източното Средиземноморие , Червено море, Персийския залив, Арабско море, китайските крайбрежни морета (навсякъде, където руско-китайското господство ви позволява да не се страхувате от сериозна конфронтация с американски корабни групи). На други места в океаните подобни действия може да са по-малко систематични.

Екипажите и капитаните на кораби, за които се установи, че имат нещо подобно на контрабанда (особено ако се състоят от американски граждани и граждани на държави, които са съюзници на САЩ), трябва (както американците практикуват) да бъдат арестувани, отведени в Русия, Иран или Китай и осъден на дълги срокове затвор, попълвайки обменния фонд, който осигурява освобождаването на наши граждани, хванати в капан в американски затвори.

Американците гарантирано няма да имат достатъчно военни кораби, за да защитят корабоплаването си. Русия с Китай и Иран могат да използват гарантирани континентални комуникации или морски пътища, минаващи през зоните на господство на техните флотове.

Като се има предвид непрекъснато нарастващата морска мощ на Русия и Китай и намаляването на американския флот, ситуацията трябва само да се влоши за Съединените щати. Появата в бъдеще на съюзниците на достатъчен брой бази в Атлантическия океан ще създаде критична ситуация за американците.

В същото време няма да бъде нарушен нито един параграф от международното право и Съединените щати няма да имат причина да прибягват до военна сила (освен за провеждане на конвои). Но никой няма да посегне на конвоите - американците ще се пренапрегнат да ги карат. А ще бъде трудно да скриете вашите тайни операции, ако вашите военни кораби ги осигуряват.

Междувременно американските и съюзническите търговски кораби ще бъдат в неизгодно положение. Не е ясно дали ще доставят стоката и дали тя ще бъде доставена навреме. Цената на застраховката им ще се увеличи.

Те ще започнат да губят конкуренцията в съдилищата на тези държави, които Русия и Китай не предизвикват подозрение. Гръбнакът на Запада - неговата морска търговия и корабоплаване ще започнат да се счупват.

За да се влоши допълнително ситуацията, може да се припомни практиката на Русия при императрица Екатерина, която в отговор на британските жестокости срещу търговски кораби на неутрални страни, по време на Американската война за независимост, обяви въоръжен неутралитет и създаде цяла коалиция, която осигури блокирането на британските дейност в северните морета, включително Балтийско .

Тоест руско-китайско-иранският съюз за борба с контрабандата на оръжия, пиратството и трафика на наркотици може да стане отворен за всички. Мисля, че с развитието на прогреса броят на страните, които искат да се реваншират със Съединените щати за предишни унижения, само ще расте.

В крайна сметка, без изстрел, американската и съюзническата търговия на САЩ може да бъде доведена до такова състояние, че транспортът да се извършва само в рамките на Съединените щати, както и през канадската и мексиканската граница (е, самолетите също могат да бъдат включени) .

В същото време както Съединените щати, така и повечето от техните съюзници са критично зависими от морската търговия и тяхното население и бизнес ще започнат активно да се чудят защо са похарчили трилиони за армии и поддръжка на гигантски флоти, ако сега не са в състояние защита на националните интереси?

Няма ли да е по-добре тогава, както и преди, да живеем в мир с Русия и Китай, просто като смекчим амбициите си? В крайна сметка се оказва, че борбата (макар и хибридна) е много по-скъпа от преговорите.

Вашингтон попада в същия разклон, който отдавна се опитва да ни уреди: или да започне непровокирана световна война без причина, или да приеме неизбежното поражение поради невъзможността да се противопостави адекватно на формално законните действия на противника.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?