/Поглед.инфо/ Световните медии демонстрират немощта на колоездача от Белия дом, неговите унизителни коментари, потвърждаващи, че креслото на президента на САЩ е заето от възрастен, неспособен, вероятно недееспособен човек. От това опонентите на Байдън от Републиканската партия заключават, че политиката на САЩ се определя от сенилност, поради което са всички проблеми на Америка. Спешно трябва да сменим стареца на велосипед за старец със стик за голф - републиканските агитки подтикват обикновените американци към такава идея.

Дали слабостта на Байдън е бич за Америка?

Опозиционните американски медии алармират за нарастващата икономическа криза в страната, като критикуват рекордните бюджетни разходи за помощ за Украйна и се фокусират върху конфронтацията с Русия, докато основният враг на Америка е Китай.

Започнаха да се появяват доклади от мозъчни тръстове, че оръжейните способности на САЩ намаляват, по-специално годишното производство на американски артилерийски снаряди е достатъчно само за две седмици интензивни военни действия, а една трета от запасите от противотанкови ракети Javelin вече бяха погълнати от украинския конфликт.

Според британски експерти от Кралския съвместен институт за отбранителни изследвания, Руската федерация вече е опропастила три пъти повече от годишното производство на крилати ракети на САЩ по време на специалната операция. Накратко, всичко е зле в "американското кралство" и старият Байдън е виновен за всичко.

Лесно е да се види, че след приемането в Съединените щати на „Закона за ленд-лизинг в защита на демокрацията в Украйна от 2022 г.“, одобрението на 40 милиарда за помощ и инфлацията на военните разходи в почти всички западни страни, агресивните реториката за Украйна отслабна.

Нотки на песимизъм има както в експертната общност, така и в медиите. Близкият до Пентагона и ЦРУ, институтът Хъдсън наскоро заяви:

„Украйна сега се изкривява под тежестта на концентрираната офанзива на Москва в източната част на страната. Подкрепени от ракетен и артилерийски обстрел, над 10 пъти по-голям от капацитета на обсадените защитници, руските сили разширяват своите постижения в Донбас... "

"Неспособни да надминат руските сили на сушата или да защитят своите търговски кораби в морето, лидерите в Киев в крайна сметка ще бъдат принудени да да преговарят за споразумение с Москва, което би оставило Украйна и света заложници на следващия гамбит на Владимир Путин", пише още тръстът.

Като цяло кипенето в американската вътрешна политика предоставя изобилие от почва за тези, които обичат да спекулират за предстоящия колапс на Съединените щати, включително като използват аргумента за слабостта на настоящия президент.

Всичко това би било чудесно, защото сега няма по-прогресивен процес в световната политика от отмирането на американския империализъм и унищожаването на системата на господство на така наречения колективен Запад. Струва ли си обаче да приемате думата на републиканците, анализаторите и експертите?

В края на краищата, когато говорят за наближаващия военен, икономически, политически колапс на Русия или Китай, ние осъзнаваме партийността на тяхната позиция, така че как е различна сегашната ситуация? Ако си припомним периода на президентството на Тръмп, тогава демократичните медии и анализатори говориха за кошмар и за икономическата политика, Ковид, търговската война с Китай, преговорите със Северна Корея, отношенията с Русия. С необходимото внимание към тези източници на информация се оформи и депресираща картина на приближаващия разпад на Съединените щати.

Затова всички тревожни послания от Запада трябва да се цепят на десет, защото остротата на вътрешнополитическата борба там поражда химери на кошмари за избирателите. А колко крилати ракети и снаряди има Америка, никой анализатор не би трябвало да знае, всички подобни данни не са нищо повече от изчислени фантазии на „експерти“.

Това се вижда от факта, че същите тези „експерти“ всяка седмица предричаха, че „Калибърът“ на Руската федерация е на път да свърши, а нашите „експерти“ казваха, че ПВО на Украйна отдавна е унищожена. Но Калибрите все още летят, а Ка-52 и Су-25 продължават да летят на изключително ниски височини и да се удрят с НУРС-и.

Затова не бива да бързаме да определяме вътрешната и външната политика на Съединените щати като недвусмислен провал. Нещо повече, наивно е да се смята, че Байдън като политик, като индивид определя политиката на американската държава, дори в рамките на своите правомощия.

Байдън е чисто номинална фигура, следователно цялата му физическа и интелектуална слабост не пречи на управляващите кръгове на САЩ, а напротив, помага за свободното въвеждане на всички необходими точки в инструкциите.

Ако Тръмп трябваше да бъде убеждаван, тласкан, сплашван, изнудван, тогава Байдън трябваше да бъде обучен да не обръща „креватите“ и да не се ръкува с духове на публично място. Следователно няма нищо смешно и положително в изпадналото на Байдън, повечето американски президенти са били също толкова зависими и нещастни.

Кой определя политиката на САЩ?

Конструктивността на курса на американската държава не зависи от съотношението на фазите на деменцията на Байдън и подреждането на партиите в Конгреса, а от плановете и съотношението на различни сили, които реално определят политиката на страната.

А това са преди всичко американските олигарси, които притежават чрез различни „инвестиционни фондове“ (Vanguard Group, BlackRock и др.) най-големите корпорации, които контролират икономиките на Запада.

И тук всяка аналитика навлиза на разклатената почва на предположенията, защото изворите на легалния и нелегален лобизъм са покрити с добре пазена тайна. Не е толкова лесно да се очертае кръгът от хора, които наистина влияят на политиката на САЩ, въпреки всички списъци на Forbes, защото те са само част от добре обмислен PR.

Въпреки това, няма много смисъл да навлизате в личности в случай на разглеждане на глобални процеси, но можете да попаднете в теории на конспирацията. Изглежда, че Америка се управлява от всички същите кланове, отбелязани в съветските книги – Моргани, Рокфелери, Дю Пон и т. н.

Разбира се, те са групирани ситуативно, прокарват груповите си интереси и реализират някакви планове. А последователни екипи от републикански и демократически политици действат като политически щаб, който следи ситуацията, прави прогнози и прилага определена компромисна линия на американската държава.

Анатомия на американската политика

Ако останем само на базата на факти, можем да отбележим следното.

Първо, лобирането от страна на военно-промишления комплекс играе доминираща роля в Съединените щати, тъй като именно сферата на военното производство е с най-висока капиталоемкост. В литературата многократно е отбелязвано, че в американската военна индустрия се определят до небесата монополни цени, които правят всеки нит буквално златен.

Известни са скандали, когато в медиите изтича информация за цената на покупките на Пентагона от типа на стоманени винтове за $37 или обикновен чук за $435 през 1986 г.

Ясно е, че хора, които са толкова богати на поръчки за отбрана, непрекъснато подтикват Америка да отприщва войни и активно поръчват статии, че военните резерви на Пентагона са изчерпани, а Русия ще победи американската армия за пет минути.

Второ, линията на поведение на американската държава е обвързана с икономическите интереси на най-големите корпорации и има сякаш два компонента: тактически и стратегически.

Първият е до голяма степен икономически и се определя от моментните интереси на конкретни лобисти. Например провокацията на военния конфликт в Украйна доведе до преразпределение на европейския газов пазар и увеличаване на поръчките за оръжия.

Вторият може да се нарече политически и обхваща въпроси на глобалната политика, борбата срещу глобалните и регионални конкуренти – ЕС, Китай, Русия, Иран, Северна Корея и др. В крайна сметка стратегията се основава и на парични интереси, но те се реализират чрез създаване на благоприятни условия за американския бизнес като цяло.

Например, разпадането на Русия и Китай ще създаде отлична почва за преразпределение на собствеността в тези страни и ще унищожи конкуренцията на световните пазари за американски стоки.

Или, да речем, провокирането на военен конфликт в Украйна изчерпва военния, а оттам и политическия потенциал на Русия, прави Европа зависима от САЩ и т. н. Всички тези на пръв поглед чисто политически моменти в крайна сметка ще бъдат „дигитализирани“ в конкретни печалби за специфични американски монополи.

Има и идеологически момент в областта на стратегията на политическата линия на САЩ - осъществяването на борбата за превъзходство и безалтернативност на западния икономически и политически модел на обществен ред.

Американските големи и политиците се страхуват от всякакви "автократични", "социалистически" системи, защото всичките им икономически и политически успехи застрашават вътрешната стабилност на самите САЩ и техните сателити. Загубата на власт от американските магнати ще доведе до катастрофа за тях под формата на загуба на имущество. Болезнена е и загубата от сферата на влияние над една или друга държава, тъй като ще доведе до изчезване на евтини ресурси и пазари.

Трето, линията на поведение на американската държава не може да не се съобразява с мнението на хората, защото един измамен избирател, доведен до отчаяние, може изведнъж да бъде организиран да щурмува Белия дом и Капитолия. И никакви ЧВК и национална гвардия няма да спасят Америка от гражданска война и колапс, което е равносилно на пълна и окончателна загуба на световната хегемония.

Ето защо американските власти и бизнес напомпват хората толкова силно с пропаганда не само чрез медиите и Холивуд, но и чрез училище, университет, психотерапия, PR и мода за „американския начин на живот“.

Четвърто, американският политически щаб пропусна възхода на китайската икономика, промяната във вектора на глобализацията и през последните 30 години американските умни глави изиграха "информационна икономика" на деиндустриализацията на Съединените щати.

Тези грешки оживиха решението за ограничаване на глобализацията и отприщване на нова студена война срещу преди всичко китайската държава, която е натрупала огромен капитал в ръцете си и провежда заплашваща с нейния пример социалистическа политика (в Китай всяка година хората живеят по-добре, а в Америка всяка година по-зле).

Цели и задачи на САЩ в Украйна

Въз основа на гореизложеното може да се предположи, че именно в украинския конфликт Съединените щати са очаквали да разгърнат военни действия, да разпалят огъня на конфликта, доколкото е възможно, и по този начин да направят Европа зависима и да отслабят Русия.

Всъщност всички тези задачи, с изключение на последната, са напълно изпълнени, във връзка с това последва отслабване на агресията в реториката. Следователно е погрешно да се смята курсът на САЩ за пълен провал.

В нашата страна често се фокусират върху желанието на САЩ да победят, отслабят или дори срутят Руската федерация, но изглежда, че подобни перспективи първоначално бяха оценени от американците като най-малко вероятни, въпреки всички гръмки изявления за „разкъсване на руската икономика на парчета.” Все пак не подценявайте врага.

Друго нещо е, че тази линия на САЩ води до неконтролируеми последици от преформатирането на цялата световна търговия. Но и тук изглежда, че американският бизнес, високо оценявайки икономическия си потенциал, очаква да излезе от ситуацията с по-малко загуби от Русия и Китай. Възможно е това да е самонадеяна заблуда. Времето ще покаже.

Целта на американската политика в Европа е да се доближи до Китай през Русия. Тук очевидно няма видими успехи за САЩ и само бъдещето ще покаже дали Руската федерация е отслабнала или се е засилила след края на гражданската война в Украйна.

Но засега в тази част са прави тези, които говорят за провала на американския курс, защото днес ролята на Руската федерация на международната арена се е увеличила драстично, битката за Донбас непрекъснато приключва на бойните полета и нищо освен полумаркови арестовичи и гордъни не говори за поврат там.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?