/Поглед.инфо/ След изборното поражение на демократите пред ноември републиканците отново са господари на Конгреса на САЩ, където още от утре ще подемат съпротива срещу президента Барак Обама.
В програмата са икономически реформи и закони, с които да се спънат решенията на държавния глава.
Сесията на Конгреса – 114-та – започва с най-голямото републиканско мнозинство в Камарата на представителите от 1930 г., а за пръв път от президентството на Джордж Уокър Буш и с републиканско мнозинство в горната камара - Сената.
Първият приоритет е закон, разрешаващ строителството на петролопровода Кийстоун XL между Канада и САЩ.
Обектът трябва да получи разрешение от американската администрация, но Барак Обама от шест месеца отлага заради съпротивата на много демократи и еколозите. Републиканците искат със закона да дадат зелена светлина за гигантския проект и така да удържат обещанието си бързо да гласуват закони, създаващи работни места.
В сряда ще има слушане в Сената и новият водач на мнозинството Мич МакКонъл обеща бързо гласуване след дебат, по време на който може да се внесат поправки.
Според републиканците икономическият растеж минава през развитието на отрасъла на течните горива. Те също така подкрепят сондирането на нови петролни кладенци в Аляска и вдигане на ограниченията за износа на втечнен природен газ и на необработен петрол (бензинът и рафинираните продукти свободно се изнасят).
През 70-те години като реакция на петролния шок Конгресът забрани износа на американски необработен петрол, но заради голямото увеличаване напоследък на американския добив тази забрана според привържениците на либерализирането е остаряла.
Символичният закон за здравеопазването от първия мандат на Барак Обама, наречен "Obamacare", също ще е на дневен ред на сесията. Най-консервативните републиканци искат символичен вот, за да отменят напълно реформата, която прави задължителна здравната застраховка.
В по-практичен план републиканските водачи биха искали бързо да включат в програмата гласуването на закон за увеличаване от 30 на 40 часа прага на седмичния хорариум, от който работодателят трябва да предложи застраховка на служителите си. Така с постепенен подход те целят отменяне на един от централните раздели на реформата. Остава да се види дали Конгресът ще може да преодолее евентуално президентско вето.
Барак Обама много малко е използвал оръжието на ветото: едва два пъти за шест години срещу 12 пъти от Джордж У. Буш (за осем години) и 37 пъти от Бил Клинтън (за осем години) и 365 пъти от Франклин Рузвелт (12 г.) - показват статистиките на Сената.
Но изправен пред Конгрес, изцяло контролиран от републиканците, президентът Обама може по-често да го използва.
Остава имиграцията. Конгресът е отпуснал финансиране на министерството на вътрешната сигурност едва до 27 февруари с цел да прегласува кредити, препятстващи узаконяване на положението на нелегалните имигранти.
На 20 ноември Барак Обама обяви, че ще узакони за няколко години чрез декрети положението на близо пет милиона имигранти без редовни документи. Точно този план републиканците искат да провалят с помощта на бюджетното оръжие – рискована стратегия, която би могла да доведе до затваряне на административни служби.
15 март е крайната дата за Конгреса да вдигне тавана на дълга, макар че се допуска техническо удължаване на срока с няколко месеца.
Евентуален опит на Конгреса да гласува превантивни санкции срещу Иран още преди края на международните преговори за иранската ядрена програма може да се сблъска с президентско вето. За да преодолее това вето всяка камара на Конгреса трябва да прегласува с мнозинство от две трети от членовете си – праг, който ще изисква присъединяване на доста разбунтували се демократи.
Войната срещу организацията Ислямска държава е другата тема, по която конгресмените искат да се намесят. Но по нея Конгресът е далеч от консенсус за очертаване на границите на американското военно ангажиране в Ирак и в Сирия. Междувременно това дава свобода на Барак Обама.
-----
Анализ на Агенция Франс прес.
Вашингтон / САЩ