/Поглед.инфо/ Либертарианският образовател Том Уудс каза нещо, което стана доста известно, а именно:
"Независимо за кого гласуваш, завършваш с Джон Маккейн."

За съжаление Том Уудс се оказа прав за хилядни път тази седмица, докато Вашингтон показа на всички нас, че бизнесът му е изцяло войната.

Първо, научихме, че ако Джо Байдън завърши в Белия дом следващия месец, той има намерение да постави член на дълбоката държава на военно-индустриалния комплекс начело на Пентагона.

Генерал Лойд Остин ще бъде само вторият министър на отбраната от десетилетия, който се нуждае от специално разрешение от Сената, за да служи на поста.

Генерал Джеймс Матис при президента Доналд Тръмп също се нуждаеше от специално одобрение, тъй като беше служил във въоръжените сили преди по-малко от изисквуемите седем години преди да стане министър на отбраната.

Но въртящата се врата между активната военна служба и цивилното лидерство на Пентагона е може би по-малко притесняваща, отколкото отворената врата между военно-индустриалния комплекс и ръководството на Министерството на отбраната.

Като първия афро-американец, който ще поеме ръководството над Пентагона, Лойд Остин и избирането му са хвалени като велика победа за "многообразието".

Въпреки това, ако отидем отвъд цвета на кожата на човека, изборът на Джо Байдън въобще не е многообразен. Генерал Лойд Остин е бил началник на Централното командване на Съединените щати при администрацията на Барак Обама.

Това се случва по времето, когато тази администрация започна бруталната война срещу Либия под фалшивия претекс и преследваше политика за смяна на режима в Сирия, която се въртеше около въоръжаването и обучението на джихадисти.

При пенсионирането си, както е твърде често случаят с военните лидери, генерал Остин Лойд печели от службата си с една позиция в борда на военния контрактор Райтеон.

Лойд Остин ще бъде "бизнес по обичайному" за военолюбците и ястребите във Вашингтон и военните контрактори, които правят богатство от създаването на безкрайни отвъдморски конфликти.

И след това нещата станаха от лоши на още по-лоши. Докато годишното чудовище, наречено Закон за оторизация на националната отбрана беше приет с поправка, която значително ограничава правото на американския президент да изкарва войниците ни от Афганистан и Европа.

Предложен от неконсервативната конгресменка Лиз Чейни, дъщерята на военолюбеца Дик Чейни, тази поправка гарантира, че най-дългата война в историята на Америка, ще продължи безцелно и в бъдеще.

Една коалиция от демократични и републикански ястреби беше много разгневена на президента Доналд Тръмп заради опита му в последната минута да изтегля войски от Афганистан и не само.

И изглежда, че тези хора имат едно мнозинство, което може да надмогне всяко вето. Това им позволява да завържат ръцете на президента на Съединените щати.

Конгресът от десетилетия вярваше, че президентът може да ходи на война където и когато си поиска, без дори обявяване на война. Но ако президентът се осмели да опита да сложи край на една война, тяхната вяра в "унитарна изпълнителна власт" бива хвърлена през прозореца и забравена.

Какво лицемерие!

Конституцията е ясна и категорична. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и като такъв той има право да придвижва войници, както намира за добре.

Бащите основатели на Съединените американски щати добре разбираха, че 535-те членове на Конгреса няма как да се опитват да микроменажират войниците на бойното поле, както и че това не би било добра идея.

Конгресът не го схваща явно. Би трябвало да е много трудно за един президент да заведе страната на война и лесно да сложи край на такова действие.

Но отново и отново, "мирният" кандидат обикновено печели изборите. И какво?

Независимо от това колко погнусен е американският народ от безкрайната война, военната машина си намира начин да продължи да се задвижва. Какво ще отнеме за да се завърнем към политиките на мира и просперитета?

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели