/Поглеед.инфо/ Президентът на Украйна все по-често чува „не“ от американските власти, когато споделя с тях плановете си за бъдещето. Победата на републиканците на изборите за Конгрес принуди Вашингтон да коригира политиката си за подпомагане на Украйна. Колко критични са тези промени за Киев? И какво липсва, за да бъдат наистина критични?

Владимир Зеленски беше отвикнал, че американците може да му откажат прости молби. Не може да се каже, че винаги се съгласяват - например поиска изтребители, но не ги получи, но отдавна не са му отказвали по-евтини неща. Ако иска да говорите по пуловер от трибуната на Конгреса - моля. Гарантираха му милиард долара хонорар („за нуждите на Въоръжените сили на Украйна“).

Но сега всичко изглежда се е променило. Първо, молбата му да изнесе реч на Оскарите беше отхвърлена (за втори път). Дреболия, разбира се, глезотия. Звездата от поредицата филми "Любовта в града" от десетилетия мечтаеше за това - да се появи на Оскарите, но в крайна сметка не му стигна таланта нито като актьор, нито като политик.

Вторият отказ, получен няколко дни по-рано, изглежда много по-сериозен. Както самият Зеленски призна пред Си-Ен-Ен, новият председател на Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти е отхвърлил личната му покана да посети Киев. Причината е, че някои от съпартийците на Маккарти открито се съмняват, че Киев изобщо заслужава помощ. С други думи председателят трябва да балансира между възгледите на „ястребовите“ и изолационистки републиканци.

Според Зеленски Маккарти „трябваше сам да види какво се случва в Украйна“, за да „реши позицията си“. Както заяви самият Маккарти, „информацията от брифинги и други източници“ е напълно достатъчна за него. Но най-интересното в позицията му е тонът му.

„Моята гледна точка е, че няма да издам празен чек за каквито и да било нужди“, тросна се говорителят. Оказва се, че новата метла все пак мете по нов начин. Маккарти стана председател едва в края на януари и чрез множество компромиси с критиците на официален Киев. Той обеща да контролира разходите за Украйна и да спре всякакви безсмислени разходи. И той е достатъчно опитен политик, за да не се вписва в шоу програмите на Зеленски с „Потьомкиновите села“. Всъщност случаите на корупция и други измами за стотици милиони не се разкриват чрез екскурзии из древната руска столица и лични срещи с професионални измамници от екипа на Зеленски.

Въпреки това промените в отношението към украинските власти и техния „списък с желания“, макар и доста неприятни за Украйна, съвсем не са тези, които биха отговаряли на интересите на Русия и света (колкото и патетично да звучи) . Засега.

Маккарти няма лични причини да се грижи за Украйна, като например президента Джо Байдън (поне децата му не са замесени в украинските корупционни схеми). Но Маккарти е абсолютно системен политик, опитен апаратчик и хармоничен представител на американския елит, а не бунтар като Доналд Тръмп.

Маккарти е наясно защо и срещу кого всъщност воюват САЩ. Той е напълно доволен от стратегическия курс за сдържане на Русия и поробване на Европейския съюз. Той е информиран, че кризата, свързана с всичко това, е в дългосрочните интереси на САЩ, където европейските предприятия сега бягат, както и интересите на американските военно-промишлени и енергийни компании (последните се умориха да броят свръхпечалбите, генерирани от доставките на ВПГ за Европа).

Като един вид одитор, привързан към програмата „Заем-Наем“ за Украйна, той е много по-наясно от повечето с факта, че от началото на годината Киев е получил повече чекове и военни доставки от САЩ, отколкото през цялата предходна година . Това е размерът на залога, който Западът направи за така нареченото пролетно контранастъпление на ВСУ. А Маккарти изобщо не е някой, който иска или може да я помете от масата. Неговият максимум е да минимизира „злоупотребата“ с отпуснатите средства, преди всичко от Украйна, на чието ръководство той не вярва никак.

Между другото, по време на Втората световна война, бъдещият президент и участник в Първата студена война, Хари Труман, направи същото нещо, и то с мандат от Конгреса. Благодарение на него значително намалява прахосването на средства и стоки, предназначени за СССР, а самият Труман влиза в върховете на американската политика.

Зеленски със сигурност не харесва промените. За фигури като него финансовата прозрачност е просто фатална, а освен това процедурите в Конгреса със сигурност губят време. Но основното все пак е тонът, с който Маккарти се отнася към него. Този тон дава да се разбере, че Зеленски не е главната „звезда“ на програмата и не е „жертва“, на която е въпрос на чест за Съединените щати да помогнат, а нает мениджър, на когото е поверен проектът и сега му изискват отчети.

Този подход е много по-близък до благоразумните и турбопатриотични републиканци, отколкото инсинуациите на Байдън за борбата за свобода и демокрация в Украйна. Но същността е една и съща - въоръжаване на киевския режим с очакването, че той ще може да нанесе военно поражение на Русия.

Само ако това беше в плюс на Москва и скептицизмът относно по-нататъшната помощ на ВСУ в редиците на републиканците се увеличи, Маккарти ще направи още една крачка встрани от това, което Украйна смята за „съюзнически отношения“. Но не по-рано.

По-рано, строго погледнато, няма смисъл. Колосалните ресурси, отпуснати на Киев „за контранастъпление“, вече са съгласувани с Конгреса. И по-голямата част от населението на САЩ подкрепя такава подкрепа. След като първите последствия от икономическата буря се изчистиха и инфлацията в страната се „уталожи“, изчезнаха и много претенции срещу Байдън.

Сега рейтингът му е нараснал и е около 42%. За президента на САЩ това не е достатъчно. Но това е много за Байдън, особено за Байдън преди година, когато, както изглеждаше на мнозина тогава, водеше страната към руските рифове.

Фактът, че руските рифове не са изчезнали и изчисленията на Вашингтон няма да се сбъднат, може да се докаже само от една група сили - Въоръжените сили на Руската федерация. Сега техните победи могат да повлияят на външната и дори вътрешната политика на САЩ в по-голяма степен, отколкото в цялата история на Руската федерация (но не и на Русия).

Превод: В. Сергеев

Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци

Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните и геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?