/Поглед.инфо/ Недостатъчна бронираност, лоша маневреност, прекомерна мощ на оръдието и наднормено тегло - Пентагонът е принуден да отписва преждевременно самоходните артилерийски установки, базирани на бронетранспортьора Страйкър /Stryker/. Тези колесни танкове са разработени в началото на 2000-те години, но още първата им бойна употреба в Ирак разкрива несъвършенството на конструкцията на цялото семейство. За слабостите на американските бронирани машини - в материала РИА Новости.

Оръдие на колела

Пентагонът приема на въоръжение бронираните машини Stryker през 2002 година. Те са разработени на базата на канадския бронетранспортер LAV III, който от своя страна е модернизирана версия на швейцарския бронетранспортер Пираня /Piranha/, проектиран през 70-те години.

Американският бронетранспортьор не се различава много от прототипите си - корпусът и общата компановка не се променят. Американците леко са увеличили височината, засилили са бронезащитата и са укрепили пода на машината /дънния профил/. Екипажът е от двама души, в отделението за войниците има девет места. Дизеловият двигател с мощност 350 конски сили, при изключване на двата предни моста, може да задвижва Stryker до 100 километра в час по магистрала и равен път с твърда настилка. Горивото е достатъчно за почти 500 километра.

Фронталната броня може да издържи на удара на 14 мм бронебойни боеприпаси или отделни осколки /фрагменти/ от 155 мм снаряди. Страничните брони и тази на задната част защитават десантниците само от 7,62 мм куршуми.

Въоръжението на стандартния модел е едрокалибрена 12,7 мм.картечница - или 7,62-мм картечница Браунинг. Възможно е да се монтира 40-мм автоматичен гранатомет. Разработени са няколко версии на бронетранспортьора: със 120-мм миномет, разузнавателна, командно-щабна, инженерна и санитарна машини.

Освен това има версия с тежко въоръжение - нарезно 105-милиметрово танково оръдие. Именно от тази модификация, предназначена за нападение на укрепени позиции, бункери и бронирани машини на врага, Пентагонът реши да се откаже. Идентифицирани са системни проблеми с оръдието и автомата за зареждане, които, между другото, този бронетранспортьор получава за първи път в Съединените щати. Оръдието на танка Abrams, например, все още се зарежда по старомодния начин - на ръка.

Военните изчислиха разходите и стигнаха до заключението, че няма смисъл от надграждане на БТР-а като самоходна артилерийска установка /САУ/. Много по-лесно е да се замени тежкия Stryker с преносимите противотанкови системи „Дживелин“ /Javelin/.

Не оправда очакванията

В началото на 2000-те Пентагонът веднага поръча повече от две хиляди бронетранспортьори - те щяха да премахнат недостига на мобилни пехотни транспортни средства наведнъж. По същото време се формират специализирани механизирани бригади (Stryker brigade combat team, SBCT).

Всяко такова подразделение наброява около 4,5 хиляди войници и офицери, на тяхно разположение са триста колесни бронетранспортьора в различно изпълнение. От тактическа гледна точка SBCT се намира между силно мобилната на автомобили Хъмви /Humvees/ и тежките бронетанкови групи.

Смята се, че тези бригади са способни оперативно да се разгърнат и ефективно да решават различни бойни задачи навсякъде по света. Прехвърлянето на личния състав и оборудването се осигурява от транспортния самолет С-130 "Херкулес".

През 2004 г. първото подобно звено е изпратено в Ирак. В течение на година се е отработвала тактиката за използване на „Страйкър-бригадата“ във военни действия, изпитвали са се и качествата на новите бронетранспортьори.

Тогава командването отбелязва високата ефективност на формированието и бронетранспортьорите, особено в градските битки. Войниците обаче се оплакват от дефекти в конструкцията на превозното средство, недостатъчната огнева мощ и слабото брониране.

Последвалият доклад на специалната комисия на Пентагона почти доведе до закриването на програмата. Оказа се, че БТР-ът е добър само по равни пътища и магистрали - на неравни терени засяда в калта или пясъка. Двигателят често се налага да се използва при по-високи обороти, което рязко намалява моторесурса му. Окачването не издържа дълго на движение извън пътищата /при офроуд условия/: "Stryker" в сравнение с канадските и швейцарските си аналози е станал значително по-тежък.

Друга сериозна грешка в изчисленията на конструкторите е бронята, която добре защитава военосружещите само от стрелково оръжие. В реалните битки обаче врагът предпочита да стреля с гранатомети. Снарядите на РПГ лесно пробиват корпуса, така че се е наложило машините спешно да бъдат оборудвани с решетъчни панели.

В допълнение, поради високия център на тежестта, БТР-ите често се обръщат, когато преминават през препятствие или са взривени от мина. Освен това предпазните колани не фиксира правилно хората по време на преобъщане, поради което са загинали няколко войници.

Шлейф от проблеми

„Детските болести“ на машината се опитаха да излекуват. Например, анти-кумулативните решетки и допълнителното брониране се усъвършенстваха и започнаха да се инсталират серийно още във фабриката. Ала по тези причини масата се увеличи и възникнаха усложнения при превоза на машините по въздух - някои модификации просто надхвърляха границите на товароподемността на транспортните самолети.

Новата електроника и устройствата за нощно виждане също не направиха машината по-успешна. Stryker си остана машина с куп нерешени проблеми. Освен това за модернизацията се изискваше допълнително финансиране за цялата програма.

В американската армия обаче проблемът с оборудването на войските с бронетранспортьори, отговарящи на изискванията на съвременната война, е актуален далеч не от последните няколко години. Пентагонът се опита да реализира редица проекти, но без резултат.

Така, през 2004 г. американските генерали замислиха голяма реформа в армията. Като част от проекта Future combat systems (FCS), те решиха да създадат семейство бронирани машини в пилотирани и безпилотни версии. Стотици милиарди долари бяха похарчени за разработка.

Планираше се първата бригада с новото оборудване да бъде разгърната през 2015 г., както и да се формират 15 подобни съединения до 2030 г. Програмата обаче беше неочаквано закрита - според официалната формулировка, във връзка с промяна в стратегията за отбрана.

След това се стартира проект за переспективна бойна машина за пехотата /БМП/ - Ground Combat Vehicle (GCV), която трябваше да превъзхожда по защитеност остарелите M2 Bradly и в същото време да бъде по-лека, по-мобилна и по-маневрена. В резултат на това GCV се оказа твърде скъп за серийно производство - през 2014 г. цялата работа беше прекратена.

Сега американците реализират още една програма - Optionally Manned Fighting Vehicle (OMFV), която предполага създаването на гъсенична БМП с изкуствен интелект и дистанционно управление.

Междувременно Пентагонът трябва да транспортира пехотата и да воюва със „старците“ M113 и M2 Bradly, както и да се заеме с модернизация на "малокалибрения" Stryker. Преди няколко години беше представена актуализирана версия на "А1": 30-милиметрово оръдие, модифицирана броня, по-мощен двигател, подсилена трансмисия. Предвижда се и вариант на машина за ПВО с малък радиус на действие. Но дали този "Stryker" ще стане по-подходящ за бойни действия от предишните версии, не е известно. В крайна сметка по същество конструкцията е предишната.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели