/Поглед.инфо/ Някои се шегуват с президента на САЩ, наричайки го “дядо с перфокарта”. Но последните дни Байдън прилича на някакво говорещо устройство, в което понякога поставят тези същите перфокарти: преди време в главата на Джоузеф “поставиха” перфокарта със “забравен” план за строителство на инфраструктура, а днес Байдън вече боботи от перфокарта как ще разрушава “расово неправилни магистрали”! Впрочем и обявеният план за инфраструктурата е крайно съмнителен в раздуваната от САЩ негова грандиозност, което ще го оценя по-нататък.

Това то! Миналата седмица в САЩ най-накрая беше озвучен план за строителство на “Нова инфраструктура”. Целият проект е високопарно наречен от президента Байдън: “Моментът, когато Америка завоюва бъдещето”. Изобщо с планове за инфраструктурата се носи още преди четири години и мистър Тръмп. Възниква въпросът: а защо елитите на Хегемонията не започнаха да спасяват вехтата инфраструктура тогава и защо да бъде позволявано на днешния наемател на Овалния кабинет?”. А ние, в рамките на стагфлационната парадигма, трябва да оценим, че на Конгреса още му предстои да обсъди и след това да приеме с бой този план. Самият план се оценява на около 2,3 трилиона долара. Ако се отделят тези разходи, които се планират именно за нови пътища, електрически подстанции и водопроводи, то сумата веднага става по-скромна:

Примери за положенията в законопроекта (съгласно детайлите, попаднали в пресата) включват 620 милиарда долара за транспорт и 650 милиарда за такива инициативи като по-чиста вода и високоскоростен широколентов достъп до Интернет”.

Общо в течение на 8 години се планира за инфраструктура да се изхарчат ориентировъчно по 160 милиарда долара годишно. Нека сравним обявените американски амбиции с аналогичните руски.

Комплексният план за развитие на инфраструктурата се оказа по-скъп от всеки друг национален проект. За него за шест години ще се изхарчат 6,35 трилиона рубли, в това число три трилиона от федералния бюджет. На второ място по разходи е националният проект “Безопасни и качествени автомобилни пътища” с разходи от 4,78 трилиона рубли, тоест, предвид комплексния план за развитие на инфраструктурата в близките шест години се планира изразходването на повече от 10 трилиона рубли.

Правителствената комисия начело с вицепремиера Максим Акимов допълнително одобри програмата за строителство и реконструкция за 1,1 трилиона рубли.

Нашата страна осъществява проекти, за които ще харчи около два трилиона рубли годишно, което е шест пъти по-малко от аналогичните планирани разходи в плана на Байдън. Но, при такова сравнение трябва да вземем предвид следното:

  1. Преди две седмици изказах хипотезата, че днес САЩ не влизат дори сред трите водещи страни по БВП, защото стойността на много стоки, услуги, равнищата на заплатите там са раздути в повечето случаи в пъти. Конкретно в строителството на инфраструктура може да се съпоставят заплатите на руските и американски трактористи, кранисти, булдозеристи и други специалисти по инфраструктура. Най-простото сравнение показва, че равнището на плана на Байдън клони на около 1,2 трилиона рубли годишно, преведено на нашата валута.

  2. Дадох и прогноза за появата на плана на Байдън. Именно заради това, според мен миналата седмица в няколко страни избухнаха истерии, чиято същност се свежда до сталинисткия лозунг “Дай индустриализация!”.

Скоро може да се зададе напълно логичният въпрос: а какво правят в Съвета за сигурност на ООН, в Г-20 и прочее световни структури страни, чийто реален БВП е по-малък, отколкото на Индонезия или Индия.

Затова, за да останат в списъка с водещите страни на света, САЩ, Великобритания и другите трябва незабавно да започнат мобилизационни проекти, което е свързано преди всичко с рязко пукане на голяма част от балона на паразитната икономика, за което говорих преди четири години. Трябва също да се разбере, че всеки мобилизационен проект като на Сталин неминуемо ще бъде съпроводен в САЩ или друга страна от Запада с две необходими условия:

А) Рязко сриване на жизнения стандарт на населението (в пъти!) за формиране на трудова армия

Б) Загуба на ролята на долара, лирата, еврото и другите световни валути на статута на платежно средство за търговия с ресурси.

  1. Обявяването на плана не значи, че той ще се изпълни на практика, съдейки по колебанията на предишния президент. А заявените от Байдън източници на финансиране на инфраструктурните проекти будят съмнения, че утвърждаването в Конгреса ще бъде гладко или изобщо ще се случи.

Така обявеният супер-план на Байдън при проверка се оказва по-малко впечатляващ от вече изпълняващия се руски. Остава да се изчака моментът, когато това скромно бъдеще на САЩ започне да се въплъщава на практика. Единственото, в което можем да бъде убедени след речта на Байдън е, че ако въпросните планове станат реалност, ни очаква ново надуване на всички пазари с всички произтичащи за световната икономика негативни стагфлационни последици.

Изводи и прогнози:

  1. Обявеният с патос план на Байдън при проверка се оказва скромен, предвид сумата, планирана именно за инфраструктура

  2. Сроковете на въпросния план са доста разтеглени: осем години да се справя с мостове и пътища. А тогава кога ще пускат повторната индустриализация, която трябва да предшества строителството на “Новата инфраструктура”?

  3. Приемането от Конгреса на плана засега изглежда съмнително заради обявените източници на финансиране: повишените корпоративни данъци.

  4. Всякакво отделяне на такова количество ликвидност за необходимите за строителството на инфраструктурата метали, цимент и всичко друго ще доведе до рязък скок в цените на всички ресурси, което на свой ред ще доведе до необратимо повишаване на обема на отделените средства.

  5. По-рано прогнозирах, че след февруари САЩ са преминали червената линия, когато можеха да пускат подобни програми без кардинални крачки. Такива, като, например, принудителна девалвация на долара или разпалване на войни.

Превод: В. Сергеев