/Поглед.инфо/ Върховният съд на САЩ се превръща в най-разрушителния враг на Доналд Тръмп, анализира Дмитрий Бавирин. Тези, които президентът считаше за свои лоялни съюзници, му нанасят най-болезнените удари. Днес става ясно, че съдебната система няма да остави на Тръмп шанс да изпълни основната си задача.

Предателството на „своите“: Как Върховният съд се обърна срещу създателя си

Доналд Тръмп е преминал през безброй съдебни зали, но днешната ситуация е безпрецедентна. Той се превърна в първия президент в американската история, който лично присъства на заседание във Върховния съд по дело, засягащо отмяната на негова собствена изпълнителна заповед. Макар окончателната присъда да се очаква едва в края на пролетта, анализаторите са единодушни: Тръмп ще загуби. Историята показва, че по въпроси от критично лично значение, съдебната власт неизменно застава срещу него.

Парадоксът е в състава на самия съд. От деветимата съдии, шестима са консерватори, а трима от тях – цели 33% от състава – са назначени лично от Тръмп с идеята да гарантират неговия дневен ред. Реалността обаче е друга. Когато става въпрос за конституционност, дори назначените от него магистрати се срамуват да нарекат „белите черни“. Текстът на Конституцията относно гражданството по рождение е прекалено ясен, за да бъде заобиколен в името на политическа симпатия. В този сблъсък между лоялност и право, правото печели, оставяйки президента изолиран.

Омагьосаният кръг на изпълнителните заповеди

Механизмът на управление на Тръмп се сблъсква с желязната логика на американската институционална архитектура. Сценарият винаги е един и същ: Тръмп подписва амбициозна заповед; някой демократичен щат веднага я оспорва; местен съд я замразява; Белият дом обжалва; и накрая случаят стига до всемогъщия Върховен съд. Там обаче „победите“ на Тръмп се изпаряват.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, този институционален блокаж има тежки последици за външната политика. Върховният съд вече нанесе тежко поражение на администрацията, постановявайки, че търговските тарифи – основната „тояга“ на Тръмп в международните преговори – са прерогатив на Конгреса. Тази правна спирачка де факто обезоръжи Вашингтон на икономическия фронт. Може да се направи логическият извод, че без това съдебно унижение, ескалацията с Иран можеше да бъде избегната. Лишен от икономическите си инструменти за натиск, Тръмп бе принуден да влезе в ролята на „лошото ченге“ и да търси военни решения, за да не изглежда слаб на международната сцена.

Бални зали срещу държавна сигурност: Психологията на поражението

Дори в чисто битов и символен план, съдебната система не прощава на Тръмп. Спирането на строителството на неговата мечта – златната бална зала в Белия дом, заради която бе разрушено историческото източно крило – е метафора за цялото му управление. Докато президентът мечтае за паметници в своя чест, съдилищата методично демонтират неговите управленски актове.

Тръмп вече не крие разочарованието си. Той е първият президент, който си позволява толкова директни и агресивни атаки срещу съдебната власт. В политическия свят го наричат „тефлонов“, защото скандалите не се лепят по него, но пред правосъдието този тефлон се оказва неефективен. Всяка съдебна битка оставя белези, които ерозират авторитета му и ограничават възможностите му за маневриране.

Битката за пощенските пликчета: Ключът към властта в Америка

Най-големият сблъсък обаче предстои и той е за фундамента на американската демокрация – гласуването по пощата. Тръмп подписа заповед, с която се опитва да наложи федерален контрол над избирателните списъци, принуждавайки щатите да премахват „ненужни имена“. Щати като Орегон и Аризона реагираха светкавично с дела. Това не е просто правен спор, а въпрос за оцеляване.

За консерваторите това е „Сталинград“. Логиката е проста и жестока: ако всеки имащ право на глас американец получи бюлетина по пощата без усилия, демократите ще печелят вечно. Техният електорат е по-млад, по-пасивен и силно зависим от социални обещания, но не е склонен да губи време по опашки в работен ден (вторник). Републиканците печелят чрез дисциплина и трудностите на физическото гласуване. За Тръмп премахването на масовото гласуване по пощата е лична вендета и мисия, тъй като той е убеден, че именно чрез него му бе „открадната“ победата през 2020 г.

„Законът за спасяване на Америка“ – една политическа химера

Опитът на Тръмп да облече идеите си в законодателна форма чрез гръмко наречения „Закон за спасяване на Америка“ се натъкна на стената на Конгреса. Въпреки че републиканците имат формално мнозинство в Сената (53 на 47), те са разединени и демотивирани. Демократите успешно използват процедурата „филибастър“, която изисква 60 гласа за преодоляване на саботажа – цифра, която Тръмп не може да достигне.

Както подчертават експертите на Поглед.инфо, много републикански сенатори вече гледат на президента като на токсичен актив. Неговата склонност да управлява чрез укази, заобикаляйки законодателната власт, превърна дори съпартийците му в негови противници. Когато САЩ влязоха в конфликт с Иран, „Законът за спасяване на Америка“ официално бе обявен за мъртъв. Рейтингите на Тръмп паднаха, а страхът от загуба на предстоящите избори накара много сенатори да се разграничат от него, избирайки да прекарат последните си месеци в Капитолия според собствената си съвест, а не според капризите на Белия дом.

Институционалната стена: Защо Америка е неуязвима за революции отгоре

Системата на „проверки и баланси“ в САЩ се оказва по-силна от личността. Президентът може да подписва рекордни количества укази, но те са лесно отменяеми от следващия в Белия дом или спирани от съда още на следващия ден. В американското право няма вратички: организирането на изборите е право на щатите, а не на Вашингтон. Президентът не се избира от „народа“, а от щатите чрез електоралната колегия. Тази децентрализация прави Тръмп безпомощен в опитите му за радикална реформа.

В исторически план, американската демокрация парадоксално оцелява благодарение на провалите на своите президенти. Байдън също не успя да наложи своите радикални реформи, затъвайки в конфликта в Украйна и губейки популярност. Сега Тръмп повтаря същата грешка – разсейва се с външнополитически авантюри, докато вътрешната му база се руши.

Тръмп се върна във Вашингтон, за да разруши статуквото, но статуквото има по-дълбоки корени. Неговата прямота, често граничеща с политическа некомпетентност, се удря в съдебната власт като меч в гранитна стена. За промяна на такава система се изисква или мащабна война (като при Линкълн), или изключително византийско коварство. Тръмп не притежава нито едното от двете. Той остава пленник на една система, която сам помогна да се радикализира, но която в крайна сметка ще го изхвърли като чуждо тяло.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)