/Поглед.инфо/ Масови чистки и почти реални репресии днес преживяват много представители на американската творческа интелигенция. Единствената им вина е, че те не защитават дълбоко и безкористно чернокожите от дискриминация. Поне това е мнението на „колективния регионален комитет“, който установи цензурата и лицемерието в американските медии, по-чисти и от съветските.

Джеймс Бенет, редактор на раздел „Мнения“ на „Ню Йорк Таймс“, подаде оставка миналия уикенд. Причината за уволнението е публикуването в неговия раздел на статия на републиканския сенатор Том Котън. Той заяви, че ако полицията не може да се справи с мародерите, които се бият в Ню Йорк, би имало смисъл в града да се изпращат войски.

Въпреки предпазливия език, екипът на вестника се бунтува срещу статията. На оперативка Бенет е обвинен в разпалване на омраза. Цветнокожите служители на вестника казват, че призивът за изпращане на войски в Ню Йорк пряко застрашава живота им. Оказва се, че тълпите мародери и палежите на коли представляват по-малка опасност за тях.

Изплашеният Бенет казва, че изобщо не е чел статията на Котън преди публикуването. Трудно може да се повярва на това. И не става въпрос само за известната редакторска дисциплина на „Ню Йорк Таймс“.

Отклонение от партийната линия

Джеймс Бенет е умен журналист и много опитен „инфлуенсър“. Произхожда от американскоа политичеса благородна фамилия. Баща му е работил в Държавния департамент половината си живот. По-големият му брат е сенатор от Колорадо от 2009 г. Всички те са наследствени демократи. В младостта си Бенет учи в Йейл и оглавява култовия университетски вестник. По-късно е главен редактор на влиятелното издание „Атлантик“.

На всички свои постове Бенет следва линията на Демократическата партия. Той популяризира разнообразието на малцинствата и е предоставял право да изразяват идеите си на най-екзотичните от техните представители - като Дженифър Фини Бойлан, автор-транссексуалист, публикуващ в раздела за мнения на „Ню Йорк Таймс“. Тя успява да намери „гей икони“ дори в добрите стари приказки за деца.

В качеството си на главен редактор на „Атлантик“ Бенет пуска в масите идеята, че афроамериканците имат право на репарации, които държавата трябва да им плаща за вековете потисничество. Днес тази тема не стихва, но Бенет е първият, която я роди през 2014 г., след като публикува в списанието си статия на черния активист Та-Нехиси Коутс.

И въпреки това, 54-годишният Бенет не можа да се съобрази с бързо олевяващият дневен ред. В края на миналата година политически загрижените служители на „Ню Йорк ТаймС“ го поканиха на среща, по време на която бяха обсъдени неговите рубрики в „Мнения“. Тогава 800 от 1200 колеги на Бенет подписаха петиция до ръководството с искане преди публикуването на вестника обществеността във вестника да се запознае с всички статии в раздела и да има право да ги забранява.

Тогава Бенет се оправда, настоявайки, че даването на думата на различни страни в конфликта е основното нещо в качествената журналистика. Подходът му обаче изглежда непоносимо старомоден. Младите колеги искат легендарният вестник да изкаже само чисто лява програма. Бенет,, на фона на тези хунвейбини, изглежда също толкова нелепо, колкото романтичният Степан Верховенски до неговия палав революционен син. В резултат на това оставката на видния журналист не предизвика никаква реакция от колегите. Опасявайки се от гнева на масите, който в днешните САЩ се изразява от стихийни погроми, журналистите дори не се опитаха да защитят Бенет.

Той не е сам

Нещо повече, почти в същото време оставки и уволнения на базата на "расизъм" започнаха да валят. Още на следващия ден главният редактор на „Philadelphia Inquirer“ (това е още по-стар вестник от „Ню Йорк Таймс“) напусна поста, защото пусна заглавието „Сгради имат значение“, като се позовава на лозунга на „Черните животи имат значение“. В тази статия архитектурният критик моли черните грабители да бъдат по-внимателни към историческите сгради на Филаделфия, които те подпалват и унищожават.

В онези дни започнаха масови гонения на главния редактор на кулинарното списание „Бон Апети“ в социалните мрежи. Благодарение на няколко снимки в „Инстаграм“, Адам Рапопорт, позиращ в костюм на парти ск пуерториканска маска, беше обвинен в расизъм и принуден да подаде оставка.

Уенди Мелси, канадска телевизионна водеща, беше уволнена, защото използва думата, която не бива да изговаряте – така беше представена нейната вина за широката публика. Обсъжда се материал за чернокожата журналистика по расовите въпроси и Мелси използва думата „негър“. Водещата продължи да се извинява дори и след като е уволнена.

Заради обвинения в расизъм, Кристина Барберих, създател и главен редактор на интернет портала за феминистки „Refinery 29“, беше принудена да подаде оставка. Дори женската солидарност не помогна – за нея доносничат дами, които пишат за портала.

Няколко от водещите по радио 95.1 FM са уволнени, че се шегуват в ефир за „думата започваща с Н“. Не, те не произнасят забранената дума „негър“, а само намекват за „думата, която не може да бъде произнесена“ и това им коства кариерата.

В същото време ръководителите на различни компании ги уволняват - всеки техен  „коментар“ е разчленяван в социалните мрежи и представян като „расистки“. „Амазон“ обяви, че няма да си партнира с компании, които не подкрепят движението „Черните животи имат значение“. „Гугъл“ изостави имената „черен списък“ и „бял списък“ за приложенията, тъй като това се разглежда като расизъм.

Абсурдността на обвиненията все повече и повече се засилва. Хартли Сойер попадна под критика. Уволнен е от сериала «Флеш» за „неуважение към жените“, защото преди много години е написал в „Туитър“: „Изнасилете ме на среща. Тогава няма да ми се налага да мастурбирам. "

Лов на дисиденти

Темата със Сойер припомня, между другото, че цялата кампания за клевета и обвинения на „расисти“ се изгражда по схема, зададена от активистите на „MeToo“. Тогава технологията за тормоз над човек от жителите на социалните мрежи за първи път беше изпитана в общоамерикански мащаб.

През април-май същата кампания застигна "коронавирусните дисиденти". Всички лекари, вирусолози, бактериолози, които се осмелиха да изразят мнението си за произхода на коронавируса или необходимостта от ваксинация срещу него, веднага бяха подложени на екзекуции в медиите и социалните мрежи. Сега точно по същата схема има чистка от "расисти". Интензивността на лова на вещици много наподобява погромите на хунвейбините по време на Културната революция в Китай. Отделните жертви са обвинени във всички смъртни грехове, те са тормозени в социалните мрежи, принудени да подадат оставка.

Колегите на жертвите гледат какво се случва и получават сигнал - това ще се случи с вас, ако дори и на йота се отклоните от идеологията на Демократическата партия.

В навечерието на президентските избори медиите, захранвани от Демократическата партия - и това е огромното мнозинство от всички американски средства за масова информация - провеждат голяма чистка в редиците си преди войната. Под ножа рискува да попадне дори не дисидента (всички дисиденти отдавна са изгонени от информационното поле), но и дори този служител в медиите, който проявява на поста си малко ентусиазъм.

Всичко това нямаше да предизвика учудване, ако подобна кампания на омраза се водеше в някоя страна, определена като „тоталитарна“. Но паралелно с всички тези чистки, американските средства за масова информация продължават да се позиционират като световна крепост на свободата на словото.

Журналистите са гонени от работа по надути обвинения и всичко това се случва под оглушителното мълчание на техните колеги, синдикати, правозащитници и активисти. В САЩ правата на гражданите да получават информация и свободата на словото се нарушават всеки ден, но по някаква причина никой не се застъпва за „уникалните журналистически колективи“ и техните лидери.

Надминаха СССР по лицемерие

Доминирането на левия дневен ред води до там, че електоратът на Тръмп по принцип е изгонен от информационното поле. Не е случайно, че неговите привърженици все повече ходят на онлайн форуми, те просто няма къде другаде да отидат. Строгата цензура, на която е подложено всяко твърдение - дори не на страниците на вестник, а в частен блог или разговор – нервира почти всички американци. Говоренето на политически некоректности вече става опасно не само за репутацията, но и за живота. А да говориш политически коректно става все по-трудно.

Цветнокожите активисти актуализират наръчниците си всеки ден, които след това се препечатват от всички влиятелни публикации в страната. Всеки елемент от правилното поведение на белия човек е описано там, ако последният се позиционира като „съюзник на чернокожите“.

Тези елементи са невероятно много. Тук и как да се коленичи на улицата и как да се искат пари и как да спазваме етикет в мрежата във връзка с „цветните жертви на потисничество“ и как да подкрепяме черните активисти по време на погроми - трябва да го правим безкористно, но не и да се преструваме на бели спасители. "

Често се прави сравнението на предизборната лудост в Съединените щати с оргията на съветската перестройка. Но тук, трябва да се признае, ученикът е надминал учителя си. Светът не е виждал такава комбинация от всеобща истерия, лицемерие и страх от времето на тъжната памет на китайската Културна революция.

Първо левият дневен ред разруши класическия Холивуд, днес американската журналистика се превърна в негова жертва. Още през 2016 г. тя започна да се превръща в яростна пропаганда, днес процесът достигна своя логичен край. Легендарните вестници, някога наистина модел на журналистика, днес са просто невъзможни за четене. Жалко е, че преди да унищожат цялата страна, левичарите унищожават нейната култура.

Превод: В. Сергеев